Една от пречките пред нефтопровода най-после падна

Документът бе връщан три пъти, защото в него не присъстваше оценката на алтернативните варианти за разтоварване на петрола. Последният вариант бе върнат за доработка през юни, припомня „Класа“. В началото проектът предвиждаше разтоварването на нефта само чрез т. нар. буйова система. Това представлява закотвена платформа, от която петролът да се претоварва от танкерите в открито море с подводни тръбопроводи до брега. В доклада вече е включен и друг възможен вариант – разтоварването на пристанище, заради опасенията на местните жители, че може да се получи разлив, който да замърси Бургаския залив и да прогони туристите. Според Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, разтоварването на танкерите около нефтеното пристанище Росенец е по-добра идея, отколкото това да се прави навътре в морето. От друга страна обаче, буйовата система спестява изграждането на изцяло ново пристанище за проекта. Освен това при буйовите системи се късат връзките и поне този проблем ще бъде решен, ако се приеме вариантът с пристанище, посочи Делчев. Крайното решение за проекта още не е взето, уточниха от пресцентъра на екоминистерството – предстоят обществените обсъждания в населените места, през които е планирано да минава трасето на нефтопровода, след което на базата на доклада и забележките по него от обсъжданията Висшият експертен съвет на ведомството ще се произнесе по екооценката. Крайното решение дали да бъде одобрен проектът, или не ще бъде взето от екоминистъра до 45 дни след обсъжданията. От две години проектът е в замразено състояние. На последното събрание на акционерите бе решено да се намалят разходите на проектната компания, в която първо България спря да плаща вноските си, а после и Гърция. В момента страната ни дължи около 7 млн. евро вноски в проектната компания „Транс Болкан Пайплайн“. Предвижда се дължината на петролопровода да е 555 километра и първоначалните планове бяха да бъде завършен през 2012 година. Междуправителственото споразумение за него бе подписано на 15 март 2008 г. в Атина. В трансбалканското съоръжение консорциум от три руски компании държи 51% от акциите, а България и Гърция си разделят по 24,5% от проектната компания.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *