Една трета от икономиката ни е в сенчестия сектор

Проектът на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ за измерване и превенция на сивата икономика, в който доц. Петранов е ключов експерт, днес представи обширен „комплексен аналитичен доклад“, посветен на състоянието на неформалната икономика в България.
Част от проекта е композитния индекс Икономика на светло, който беше ревизиран с окончателните статистически данни за 2010 г. Новото значение на индекса е 64.45 пункта, докато старото е 63.17 пункта. Действително е налице понижаване на дела на сивия сектор в последната година, за което според изследователите заслуга има на първо място активната политика на правителството. Но въпреки това, остават 35.55 сиви процента.
Никой не би могъл да каже със сигурност точният процент за неформалната икономика – както в България, така и по света. Според Васил Велев, председател на работодателската организация АИКБ, „една трета от икономиката ни е сива“. Със сивия дял БВП на България вероятно наближава 100 млрд. лв., според него. Според друг начин за отчитане, сивият сектор в България гони 15 млрд. лв.
Това е проблем по много причини. Най-непосредствената е, че бюджетът на държавата и на НОИ не може да се попълни; заради укриване на данъци и осигурителни вноски се отчитат дефицити. Но вероятно още по-лошо за икономическата среда е това, че компаниите в неформалната икономика се ползват от нечестно предимство: техните разходи са по-ниски от тези на коректните платци.
Според АИКБ, предпоставките за неформалната икономика основно могат да се разделят в три групи: икономически и пазарни /бедност, ниски доходи, твърде бързо преструктуриране на българската икономика/; институционални; социетални /наследство от социализма/. Като институционални проблеми можем да определим недостатъците в нормативната база, в контролните действия, както и „липсата на контрол върху контрола“.
Изследването на АИКБ се определя от авторите като „уникално“ за България, тъй като прилага най-големия научен инструментариум дотук върху проблема на сивата икономика. Единият от методите за измерване на дяла на неформалната икономика в него е статистически: чрез обобщаване на показатели като данни за паричното обращение, събираемостта на акцизите, външната търговия и др.
Според статистическия индекс, сивата икономика в България се простира върху около 31% от дейностите. Вторият „разрез“ на изследването е социологически, когато с национални, регионални и браншови анкети са питани фирмите, работниците и потребителите за мненията им за наличието на незаконни практики в икономиката / бранша / региона.
Резултатите показват, че най-голям дял „възприемана сива икономика“, ако можем да се изразим така, има в област Бургас /61.3%/. Това се обяснява с по-голямата важност на туризма за региона, а в туризма възприятието за сивия сектор е по-голямо, обясни доц. Петранов. По-трудно за разбиране е неформалното господство в Ямболско /61.1%/. В София възприятието за сива икономика е 41.3% – докато в Кърджали и Разград най-малко анкетирани са отговорили, че има сиви практики.
По браншове лидери по икономическа светлина са парфюмерията, леката промишленост и машиностроенето: „няма как да скриеш един завод“. Съответно строителство, здравеопазване и туризъм са най-подозрителни. Във външната търговия най-голяма разлика между декларациите за износ и внос – белег за неформални практики – имаме в бизнеса с Македония, Украйна и Турция.
„Има основания да се бие камбаната“ – коментира Васил Велев. Според него ще минат десетилетия и дори поколения, преди делът на неформалната икономика у нас да се ориентира към австрийските 10% или скандинавските и германските 12%.
Според изследователите, поне има основания да се надяваме в следващите две или три години делът на сивия сектор у нас да спадне до 30 – 31%. Така няма да се измъкнем от фаталната балканска тройка – Гърция, Румъния и България, които са в челото в ЕС по дял на неформалната икономика – но поне няма да сме най-зле в Европа.
От АИКБ дадоха добра оценка на правителствените усилия в последната година за преодоляване на неформалните практики, особено с подобряване събираемостта на акцизите при алкохола и горивата. Работодателите акцентираха и на важна промяна, която се наблюдава в представянето на проблема в медиите. Ако доскоро акцентът беше „сивата икономика е спасителен пояс в кризата“, днес посланието е „сивата икономика удря по джоба на всички нас“.
Доц. Стефан Петранов поясни, че водещ показател за наличие на сива икономика в една страна е съотношението пари / широки пари: най-общо казано какви са сумите, които се въртят сред хората и фирмите и стоят извън банките. За България този показател е нисък /52.5%/, отново сред най-ниските в Европа.
В нашия случай обаче това говори не само за неформален сектор, а и за изостаналост: в много отдалечени и малки населени места няма достъп до банки и банкомати например. Други хора нямат навици за банково разплащане. Така че докато България става финансово все по-развита, при равни други условия, и индексът на светлата икономика ще нараства.

Финанси