Ей такъв живот харесвам

Най-малкото на празник прилича последният бисер на премиера, според когото неговото правителство е „удължило продължителността на живота в България“. Празничност лъха и от почти всяка негова публична изява – като започнем от съобщението, че в България се строят повече магистрали, отколкото в Холандия, и свършим с уверението, че всяко предложение на България се превръща в основно правило за ЕС.
Вторият химн на България
Според един таксиметров шофьор, който обикаля посред нощ софийските квартали с надута до оглушаване чалга в колата си, Ивана не е просто певица, а изпълнителка на „втория химн на България“. Научих това по трудния начин – наложи ми се да изслушам цялата песен за празника на допълнително усилени децибели. Ето припева: „Щом се пее и се пие, то е ясно, че сме ние, ей такъв живот харесвам – празник всеки ден“.
Приликата на този „втори химн“ с управлението, разбира се, не е нито в пиенето, нито в пеенето, а в необходимостта от постоянно производство на добри новини, които да донесат празнично настроение или поне да създадат повод за празник. При този подход верността на въпросните новини е напълно излишно условие.
Съобщенията от този род са по няколко на седмица: лихвите по кредитите падат, ДДС пада, цената на тока пада, кредитният рейтинг на България се вдига, САЩ, Италия и Испания трябва да приемат българския модел на управление, всеки ден се открива по някоя нова детска градина, терористична атака срещу нас няма да има, защото на всеки ъгъл се продават дюнери и арабите знаят това…
 

Аз, фонтанът!

Сред тези съобщения има дори и някои верни, но издирването им е също толкова несъстоятелно занимание, колкото и открояването на останалите като неверни или като абсурдни. Това не са изречения, съставени заради съдържанието в тях. Те са тук единствено заради настроението, което трябва да създадат – празник всеки ден.
Колко пъти, колко пъти…
При такава задача, поставена пред езика, са възможни редица конфузи. Например последният: защо ли премиерът би приветствал удължената продължителност на живота, след като в предишни изказвания е твърдял, че населението в България е лош материал? Или че това население прилича на куче, което трябва здраво да се държи. Други противоречия отнеха времето на други медии: да преброят колко пъти премиерът се готви да става президент и колко пъти се отказва от тази идея. Или колко пъти сваля ДДС от първо лице и колко пъти го „качва“ пак от първо лице. Или колко пъти се самоопределя по противоречив начин – като строител, като хирург, като фокусник или дори като фонтан.
Но изпадането в такива противоречия е съвсем легитимен риск при ползване на езика за неприсъщи му цели. И обособяването на верния факт измежду десетки чалга-факти е с точно толкова временен успех, колкото и това да помолиш един таксиметров шофьор да си изключи музиката.

Татяна  Ваксберг, Дойче веле