Екотуризмът – индустрия за 240 млрд. долара

Българската интерпретация за екотуризъм обикновено се изчерпва с почивка в малка селска къща, в чийто двор зреят плодове и зеленчуци. Или пък с поход в планината с преспиване в палатка или хижа.

В действителност обаче посещението на откъснати от света селца не е еко, а е селски туризъм. Чистият екологичен туризъм въплъщава наблюдението и изучаването на природата от разстояние без вмешателство в екосистемите.

Той се заражда в Северна Америка преди повече от 30 години. Това е туризъм в слабо засегнати от човешката дейност места, който допринася за благосъстоянието на местното население.

Екотуризмът по света е мащабна индустрия с оборот от 240 млрд. долара, която печели, привличайки хората с фолклор и бит.

„Интересът към екотуризма възниква в резултат на комбинацията от нарастващото търсене на автентични туристически преживявания и желанието за опазване на околната среда. Той заема специална ниша в рамките на туризма, защото включва туристически форми, които са съвместими с природни, културни и обществени ценности и достойнства“, твърдят от мрежата Европейски клъстери и региони за екоиновации ECREIN+.

„Грийн“ туровете

Един от основните принципи на екотуризма е употребата на възобновяеми източници на енергия. За изолация на къщите, в които гостуват туристите, обикновено се използват естествени материали – например глина и слама.

Друг водещ принцип на екотуризма е разделното събиране на отпадъците и тяхното последващо рециклиране. Важно е и компостирането на органичните отпадъци, т.е. естетственото им разграждане. За целта в много селски дворове се изграждат компостери, в които се изхвърлят обелките и изгнилите плодове и зеленчуци, падналите клони и окосената трева, пепелта от камините и старата хартия.

Тези отпадъци се разграждат естествено за няколко месеца, а полученият компост се използва за наторяване на градините. При отглеждането на растенията, които впоследствие стават част от менюто на екодома, се ползват само екоторове и компост, а при борбата с вредителите се прилагат алтернативни методи.

Такъв метод например е поставянето на калинки по растенията, нападнати от листни въшки. При почистването на домовете се ползват препарати, които не са на химическа основа – например оцет за почистването на пода и прозорците, или пък домашен сапун, приготвен от свинска мас, за миене, къпане и пране.

Колите са
враг №1

Най-големият и опасен екологичен отпечатък идва от транспортирането на хората и храната до дадената местност. „Хората, практикуващи екотуризъм, трябва да пътуват не с личните си автомобили, а с влак или пък да нарамят раниците си, да тръгнат пеша или с колело. Основната тема на подобен туризъм е изживяването и докосването до местната общност. Важно е да се запази народната кулинария“, казва Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Сдружението издава сертификати на туристически къщи, които отговарят на определени критерии за екологичност.

Цените за настаняване в подобен дом обичайно започват от 55 лева за стая, но в много случаи са двойно и дори четворно по-високи.

„Зелено“ не означава спартански

Екоселище или екокъща не означава непременно да попаднете на спартански или средновековни условия. У нас има цели миникомплекси от екокъщи – глинени, сламени или дървени, в които удобствата са като във всеки хубав хотел.

В тях банята не е екстра, а телевизията и безжичният интернет са част от услугите, които карат гостите да се чувстват много по-комфортно.

Повечето комплекси предлагат само екопродукти на гостите си, някои сервират прясно дивечово месо от района на екоселището. Предлагат се забавления като риболов, като с предварителна заявка уловът може да бъде сготвен в ресторанта към комплекса. Има и комплекси, които разполагат с басейни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *