Експерти: Едрите вложители може да изнесат парите си

Това коментираха за БТА финансови експерти. Според последните данни на БНБ към края на септември привлеченият в банките ресурс нараства, каза Иван Стойков, финансов анализатор. За тримесечието от юни до септември депозитите общо са се увеличили с над 1.3 млрд. млн. лв., като от тях с около 900 млн. лв. са нараснали депозитите на домакинствата, сочат данните на БНБ. Само за септември депозитите на домакинствата са нараснали с 200 млн. лв. и това показва продължаващата тенденция да се гласува доверие в банковата система, посочи анализаторът.  Основната част от депозитите според него ще останат в банките и след въвеждането на новия данък върху доходите от лихви по депозити. От статистиката на БНБ става ясно, че над 75 процента от депозитите са с размер до 1 000 лв., а в същото време в тях са едва около три процента от сумата по депозити в банките. По предположение, че това са пари на хора, които нямат възможност да спестят повече и пазят „бели пари за черни дни“ най-вероятно те няма да бъдат изтеглени и след въвеждането на данъка, коментира Стойков. Интересно е какво ще се случи с най-големите депозити, защото основно от тях се очакват по-големите постъпления под формата на данъци. И при тях може да се очаква, че определена част ще останат в банковата система, други могат да бъдат инвестирани под друга форма и може и да има тегления на големи депозити, но това едва ли ще бъде масова тенденция, прогнозира той. Според Стойков възможно е банките да предложат на клиентите си по-изгодни условия по безсрочните сметки, защото промените в Закона за ДДС не предвиждат облагане на спестовните влогове и безсрочните сметки. На този етап още няма разработени конкретни банкови продукти, свързани с новия данък, посочи експертът. Когато влязат в сила промените в Закона за ДДС, няма да има значение дали един депозит е на името на физическо или на юридическо лице, коментира експертът. Ако е на физическо лице – доходите от него ще се облагат, както и останалите доходи, с 10 процента, а ако депозитът е на юридическо лице то и в момента доходите от лихви се облагат, защото съставят част от облагаемата печалба. Той припомни, че в последните година – две лихвите са паднали с около два пункта и въпреки това депозитите рекордно нарастват. Въвеждането на новия данък би могло да повлияе върху лихвените нива, ако има по-сериозно изтегляне на депозити и банките са принудени да задържат наличния ресурс или да привлекат нов, коментира още Иван Стойков. Тогава банките ще трябва да повишат лихвите, но не вярвам това да се случи; засега има натрупани достатъчно буфери, капиталовата адекватност на банковата система е добра, банките имат ликвидност, която надвишава значително международните изисквания, аргументира се той. Данните от статистиката на БНБ относно кредитите не дават очаквания за раздвижване на кредитирането, заяви Стойков. Офертите по кредити, които банките предлагат, ще са валидни поне до края на годината, така че едва в началото на пролетта ще можем да видим дали ще има промяна на пазара на кредити, посочи анализаторът. Петър Чобанов, финансист и преподавател в УНСС,  че е възможно очакваните приходи от данъка върху лихвите да не се изпълнят. Липсва оценка на въздействието от въвеждането на този данък, за да се види как той ще повлияе върху бюджета и икономиката, каза Чобанов. Според финансиста прогнозата за бъдещите вземания на хазната е направена при нереалистични допускания по отношение на лихвения процент в банковата система. Използван е среден лихвен процент основно по нови сключени депозити и то за едногодишен период, а много голяма част от банковите депозити са за по-краткосрочни периоди и следователно с по-ниска лихва, коментира Чобанов. Очаква се, че въвеждането на данъка ще раздвижи заспалите спестявания в банковата система и ще ги пренасочи към потребление, но това не е състоятелно от икономическа гледна точка, коментира още Чобанов. Спестяванията са това, което се превръща в инвестиции и по-късно генерира растеж – тоест тази мярка може да не стимулира спестяванията, но това дългосрочно да се отрази в намаляване на инвестициите в икономиката, вместо в повишаването им, смята финансистът. Това пък би имало дългосрочно негативно отражение върху икономическия растеж, каза той, повтаряйки прогнозата на подуправителя на БНБ Калин Христов. Въвеждането на допълнителен данък всъщност е изземване на доход, а доходът е този, който предполага потребление – тоест като се изземва доход, не можем да очакваме да се увеличи потреблението, предположи Чобанов. По думите му с новия данък се увеличава преразпределения от държавата доход. Няма да се стигне обаче до изтегляне на депозити, категоричен е финансистът. Данъкът би могъл да повлияе върху банковата среда по начин, че банките да започнат да предлагат по-малко търсени в момента продукти – взаимни фондове и други, които ще бъдат изключени от обхвата на данъка. Тъй като българският финансов пазар не предлага много възможности в момента, възможно е големите депозанти да се насочат към външни пазари, смята Чобанов. Данъкът върху депозитите обикновено копира данъчния модел в отделните страни – във Франция например с по-висок данък се облагат по-високите данъци, а има и необлагаем минимум, при нас данъкът се предлага в такъв вид, защото копира плоския данък, обясни експертът.

Финанси