ЕК защити българите и румънците, които работят в чужбина
На сесията си в Страсбург Европейският парламент обсъди въпроса със свободното движение на работници в ЕС. Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор за пореден път заяви, че предстоящото догодина пълно отпадане на съществуващите досега ограничения за работа на българи и румънци няма да допринесе за натиск над европейските обществени и осигурителни системи. Свободното движение на хора в ЕС е една от основните свободи и носи икономически растеж. Въпреки че всеки пети европеец изразява желание да се премести в друга държава, едва три на сто (14 милиона) жители на ЕС са настанени трайно в държава от Общността, различна от тяхната родина, посочи комисарят, като се позова на официални данни. По неговите думи все още съществуват много пречки пред онези, които желаят да променят страната, в която работят, предава БТА.
Андор отбеляза, че от 1 януари догодина българите и румънците ще могат да се възползват от правата, достъпни досега за останалите граждани на ЕС. Знам за изразените опасения от предстоящ допълнителен натиск над общественоосигурителните системи в някои държави. Опитът ни досега показва, че хората сменят държавата, в която живеят, най-вече в търсене на по-добра работа, а не за да се възползват от приемащата държава, заяви Андор.
Трябва да се разбере, че по-голямата част от българите и румънците, които искаха да работят в чужбина, вече напуснаха родината си, добави той. Занапред очакваме все по-малко граждани на тези две държави да се преселват, като отново основната част от тях ще търсят работа. Вероятно много от хората, които досега работеха незаконно, ще „излязат на светло“ от догодина, добави Андор и уточни, че въпреки политическите и медийните твърдения за злоупотреби с общественоосигурителните системи от страна на новопристигналите, досега държавите от ЕС не са успели да предоставят никакви убедителни доказателства в тази посока. Не само че не бяха доказани обвиненията, според които чужденците претоварват местните обществени бюджети, но наскорошно изследване на ЕК показа, че основната причина за движението на европейците е търсенето на работа, допълни той. По неговите думи ЕК ще подкрепи държавите в случаите на установени злоупотреби, но това е въпрос, уреден от националното право. Ще разработим упътване за борба със злоупотребите, каквито например представляват браковете от съчувствие (с неевропейски граждани), посочи Андор.
В последвалите изказвания на евродепутати се открои мнението на Найджъл Фарадж (група „Европа на свободата и демокрацията“, Великобритания), който се обърна към Андор, за да му каже, че едва ли и един от 1000 британци го познава. Въпреки това разполагате с власт, повече от британски министър, продължи евродепутатът. Според него в момента във Великобритания има 600 000 безработни източноевропейци, а британската обществена система плаща за 50 000 източноевропейски деца, които живеят в чужбина. Това ни струва по един милион лири на седмица. Нещата ще се влошат допълнително – догодина отваряме вратите си за българи и румънци, което ще донесе допълнително натоварване на британските системи за здравеопазване и образование, както и – за съжаление – повече престъпност, заяви Фарадж. По неговите думи това ще бъде централна тема на предстоящите догодина избори за Европейски парламент, както и на решението дали Великобритания ще остане в ЕС. Не сме срещу източноевропейците, но мислим, че имаме правото да решаваме кой да живее в собствената ни страна, заяви евродепутатът.
Повечето от неговите колеги защитиха правото на свободно движение в ЕС и отрекоха обвиненията за чести злоупотреби с обществените системи в приемащите държави. Франк Енгел (ЕНП, Люксембург) посочи, че чужденците в неговата страна работят, а без тях системите в страната не биха действали. Малцина са онези, които идват, за да се възползват от обществения бюджет, добави той. Перванш Брес (социалисти и демократи, Франция) заяви, че според статистиката мигрантите са причина за едва с 0,2 процента от здравните разходи в приемащите държави. Истинското решение е да се обърне внимание на хората в периферията на ЕС, тъй като там те не намират работата, която търсят, посочи тя.
Фил Бениън (АЛДЕ, Великобритания) поиска доказателства в полза на твърденията за злоупотреби с обществените системи. Това е тема, използвана от евроскептиците, обобщи той. Неговата колега Мари Корнелисен (Зелени/Европейски свободен алианс, Холандия) предложи да бъде установено равно заплащане за един и същ труд.
Биргит Зипел (С&Д, Германия) отбеляза, че в 80 на сто от преместилите се в чужбина домакинства работи поне един човек, плащат се данъци и осигуровки. Хайнц Бекер (ЕНП, Австрия) призна, че в неговата страна, за разлика от други държави, българите и румънците не са сериозен проблем. Според него около половината от хората от ЕС, които сменят местоживеенето си, плащат осигуровки и работят, но останалите не допринасят за пазара на труда.
Ренате Вебер (АЛДЕ, Румъния) коментира, че твърденията за злоупотреби са свързани с политически цели, довели до дълго отлаганото приемане на нейната страна и на България в Шенген. Заради предизборни програми се злоупотребява със страха на хората насред кризата. Плашат, че българите и румънците ще нахлуят и ще разорят местните системи. Редно е да сложим край на националистическия страх и да защитим българите и румънците, които живеят в ЕС извън родината си, призова Вебер.
Според Юта Щайнрюк (С&Д, Германия) твърденията за натиск над националните системи са политическа злоупотреба. Има социален дъмпинг, срещу това трябва да се води битка, коментира тя. Нейната колега Илияна Йотова заяви, че антиевропейските партии, каквато е партията на Найджъл Фарадж, са направили опит да изместят дебата. Въпросът е коя сума е по-голяма – за социалните помощи за българи, или с която българските лекари и медицински сестри подпомагат британската икономика.
Популизмът в някои държави от ЕС стигна дотам, че се измислят абсурдни правила за лишаване на българи и румънци от достъп до местния трудов пазар, дори с цената на нарушаване на Лисабонския договор. Мотивът за трудовата миграция в повечето случаи е намирането на по-добра работа и по-добро заплащане, а не социални помощи. Трябват решителни мерки срещу пазара на „черен“ труд, където биват наемани мигранти, струващи евтино, без осигуровки, заяви Йотова.