ЕК: Икономиката на еврозоната ще отбележи слаб осреднен растеж от близо 1% през следващото десетилетие
Европейската комисия оповести своя последен дългосрочен икономически доклад, в който се очаква осреднен растеж на БВП в еврозоната от едва около1% в рамките на следващото десетилетие, въпреки че някои страни-членки ще ускорят техния икономически растеж през 2014-а и през 2015-а година след приключилата дълбока рецесия.
Гледайки напред, средносрочните прогнози за еврозоната не дават почва за прекален оптимизъм, заяви Марко Бюти, който е шеф на Икономическия департамент на ЕК. Той също така допълни, че растежът на БВП на глава от населението се очаква да намалее с повече от 0,5% до малко под 1% през посочения период.
Високият дълг, довел до финансовата криза, продължава да оказва негативно въздействие върху растежа и в момента. Финансовите кризи са свързани с необичайно дълбоки рецесии, необичайно слаби икономически възстановявания и продължително, дори постоянно намаление на нивото на производство, се посочва в доклада на ЕК.
Все пак Европейската комисия отбелязва, че икономическият растеж трябва да се ускори през втората половина на следващото десетилетие, тъй като икономиките от еврозоната провеждат реформи, насочени към стимулиране на инвестициите.
Докладът посочва, че възстановяването на САЩ от финансовата криза вероятно ще бъде много по-силно, отколкото това в Европа. През периода 2014-а/2023-а година се очаква САЩ да постигне нива на икономически растеж, които са до голяма степен сравними с предкризисното десетилетия, прогнозират от ЕК.
Според доклада осредненият растеж на БВП на глава от населението на годишна база ще бъде около 0,9% в еврозоната между 2014-а и 2023-а година в сравнение с прогнозиранрастеж от 1,8% в САЩ.
Комисията заяви, че за да се подобрят икономическите резултати, трябва да бъдат осъществени необходимите реформи в икономиките от еврозоната, в т.ч. подобрение на конкуренцията, увеличаване на размера на работната сила и подобряване на базовите умения на работниците. Ако всичко това се случи, след това БВП в региона може да нарасне с 6% след пет години, прогнозират от ЕК.
Икономическият растеж в еврозоната ще бъде доста потиснатпрез следващите няколко години и изглежда малко вероятно да надвиши 2%, каза Матиас Бусе, който е анализатор в Центъра за европейски политически изследвания. Той добави, че новите членове на еврозоната, като Латвия и другите балтийски държави, вероятно ще отбележат по-висок среден икономически растеж. Но това са малки по размер икономики и цялостното им позитивно въздействие върху еврозоната ще бъде много ограничено,заяви Матиас Бусе.
Междувременно Евростат оповести малко по-добри окончателни данни за икономическия растеж на еврозоната през третото тримесечие на 2013-а година. Брутният вътрешен продукт на 17-е страните-членки от еврозоната се е свил на годишна база с 0,3% през третото тримесечие, което представлява възходяща ревизия на предварителните данни на европейската статистика, сочещи свиване на икономиката на еврозоната с 0,4% за посочения период.
Евростат потвърди, че на тримесечна база БВП в еврозоната се е повишил с 0,1% през третото тримесечие на 2013-а година, но след експанзия (растеж) с 0,3% през периода април-юни.