ЕК: Планът „Юнкер“ е за частни инвестиции, не за държавата

Планът „Юнкер“ е насочен към публично-частни, а не изцяло към държавни проекти. Това стана ясно от думите на заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен, който бе в София вчера. Не е работа на правителството да предлага инвестиции в рамките на този европейски фонд. Може обаче да има проекти, които са публично-частни партньорства, особено в енергетиката, както и някои транспортни проекти, каза той.

„Новината е, че има нещо, което не зависи от българското правителство“, коментира по-рано през деня вицепремиерът по европейските фондове Томислав Дончев. Според него трябва да се има предвид какъв е ефектът от инвестираните европейски средства, а предизвикателството пред страната е колко частни пари ще може да задвижи с едно евро. Вчера обаче не бяха дадени подробности около хода на кандидатстването и на какви проекти би могла да разчита България.

Още миналия месец зам.-председателят на БСК Камен Колев съобщи, че страната ни е изпратила проекти за 1.5 млрд. евро, което е пренебрежимо малко в сравнение с Хърватия и Полша, които кандидатстват за съответно 9 млрд. и 40 млрд. евро. Сред българските проекти са финансиране за серия далекопроводи към Гърция и Румъния, продължаване на санирането на жилищата, ремонт на жп линията Русе – Варна и др.

За да има успех и да привлече инвеститори, България първо трябва да реши проблемите си в съдебната система, образованието и да подобри бизнес средата, каза още Юрки Катайнен. И даде пример: „Представете си, че сте предприемач, който планира да инвестира около 100 млн. евро в даден проект и искате да сте 100% сигурни, че земята, която ще купите, наистина е собственост на този, който я продава, и че съдебната система е надеждна“.

Според икономиста Георги Ангелов властта не е обърнала внимание на критериите на ЕС и в списъка с предложенията, публикуван на страницата на Министерството на финансите, са записани основно публични проекти – като изграждането на скоростни пътни отсечки между Видин и Ботевград, Русе и Велико Търново, както и на участък от магистралата „Калотина“, която е част от Трансевропейския коридор 10. По думите на икономиста ЕК ще търси предимно проекти с пазарна възвръщаемост. „Мостът, построен на река Дунав при Видин, е проект, в който се инвестира сега и той ще се изплаща в следващите десетилетия чрез таксите, които ще се вземат за преминаване оттам“, посочи Ангелов пред БНР.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *