ЕК предложи помощ срещу реформи
Страните от ЕС, които искат да приемат еврото, ще получат техническа и финансова помощ за реформи. За целта ще се използва съществуващата Служба за подкрепа на структурни реформи. Нейният бюджет ще бъде увеличен от настоящите 145 мнл. евро (2017 – 2020 г.) на 300 млн. евро.
Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от мерки за по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната. Целта на плана е валутният съюз да стане по-устойчив на бъдещи кризи. Предложенията на ЕК ще станат част от дискусията на лидерите на еврозоната за посоката на интеграция на валутния съюз на среща на 15 декември.
Едно наум
Важното послание за страни като България, които имат желание да приемат еврото, е, че еврокомисията е положително настроена за подобен тип разговори и е готова да окаже помощ.
„За да просперира, еврозоната трябва да бъде отворена. Ние трябва да подкрепим по всякакъв начин усилията на страните от ЕС, които желаят да предприемат пътуване за присъединяването към еврото“, заяви комисарят Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог и е зам.-председател на ЕК.
Все пак трябва да се има предвид, че решаващ фактор кой да бъде поканен в ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) са страните членки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Новите мерки
В сряда ЕК представи и останалите си предложения за реформа на еврозоната. Едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, подобно на МВФ. Той ще продължи да помага на държави в затруднено финансово положение, но освен това ще действа като кредитор от последна инстанция с цел преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да разработи нови финансови инструменти, например за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговият ресурс, нито как ще се пълни и какво ще е участието на отделните държави. Идеята е да бъде контролиран от Европейския парламент, а за да заработи по този начин, предложението ще трябва да се приеме от всички държави.
Комисията предлага и създаването на пост европейски министър на икономиката и финансите до 2019 г., който освен това ще е и председател на Еврогрупата. Той обаче няма да разполага със собствен бюджет, каквито идеи лансира френският президент Еманюел Макрон.
Затягане на дисциплината
На представянето на пакета от мерки присъства и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Вероятно заради идеята изискванията, залегнали в Пакта за стабилност и растеж, да бъдат приети в законодателствата на всички държави членки. Според Politico EK иска да интегрира напълно националните ангажименти за по-строга фискална политика в договорите на страните членки, тъй като сега те са обвързани от междуправителствени споразумения. Това вероятно ще направи по-трудно обжалването на фискалните правила от правителствата. Те предвиждат бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП на страната, а съотношението дълг към БВП да е не повече от 60%. По принцип за неспазване на тези изисквания са предвидени глоби, които са до 0.5% от БВП на съответната държава, но досега не е налагана финансова санкция на нито една страна, информира в.Капитал.
Сред другите предложения на комисията е функция за стабилизация, която има за цел запазване на нивата на инвестиции в случай на големи асиметрични шокове. Тук става въпрос за кризи, които засягат една държава, а не целия съюз, както случая с Гърция, обясняват от Брюксел.
Междувременно беше представено и проучване на Евробарометър за еврозоната, което показва, че 64% от отговорилите възприемат еврото като нещо добро за тяхната държава.
financebg.com