Емил Хърсев отговаря: Каква ще е икономиката на България през 2014 г.?

1. По-добра или по-лоша ще е 2014 г . за икономиката и за портфейла ни?
2. Икономиката ще расте ли и с колко?
3. Ще тръгнат ли важни и големи проекти в икономиката?
4. Какво може да издърпа икономиката от кризата?
5. Безработицата – нагоре или надолу?
6. Каква е най-добрата стратегия, за да имаш работа и да запазиш доходите си?
7. Къде ще е изгодно за инвестиране?
8. Какви са заплахите и какви – позитивните тенденции за икономиката през 2014-а?
9. Ще има ли реформи в ключови области?
Днес четете прогнозата на финансиста Емил Хърсев. Емил Хърсев:

Два сценария – ръст 1,8% или до 5%

1. При всички положения – по-добра.

В това са единодушни всички прогнози за България, включително и най-песимистичните. Въпросът е с колко по-добра ще бъде 2014 г.? Има два възможни сценария за развитие през следващата година в зависимост от това дали ще продължи депресията, или ще започнем да излизаме от ниската фаза на кризисния цикъл.

Първият сценарий (поредна година на депресия) лежи в основата на т.нар. макрорамка, по която е планиран държавният бюджет. На същия сценарий, но в по-песимистичен вариант залагат текущите прогнози на Европейската комисия, МВФ, Световната банка и всички, които следват мисловния модел на тези институции.

Вторият сценарий е свързан с надеждата икономиката на страната да се оттласне от икономическото дъно и да навлезе в т.нар. фаза на оживление. Това няма да е бурният разцвет от предкризисните години, но след пет пълни години на спад (рецесия) и депресия ще се почувства в практически всички отрасли и сфери.

2. Че икономиката ще расте, е вън от съмнение. България е една от малкото страни в ЕС с устойчива на кризата икономика.
Спад отбелязахме само през 2009 г., и то под средния за Евросъюза, оттогава всяка година отчитаме – макар незначителен, пренебрежим, но ръст.

С колко ще се увеличи брутниятпродуктза 2014 г., зависи от общия сценарий за развитие.

Ако депресията продължи, ръстът ще е в рамките на досегашните граници, т.е. близо до статистическата грешка, примерно 1,8% ръст, както прогнозира правителството, ще е горната граница при този сценарий. Ако обаче стопанството преодолее депресията, ръстът ще е към двойно по-висок, 3,5-5% е диапазонът на възможния растеж във фазата на оживлението, когато икономиката се възстановява от депресията, но все още колебливо и без стабилни и сигурни нови перспективи и подем на инвестициите.

3. Частните проекти, които вече са обявени като инвестиционни намерения, със сигурност ще тръгнат.

Най-големите от тях са новият завод на “Лукойл” в Бургас, оценяван на 1,5 млрд. долара, както и “Южен поток”.

Сигурен съм, че бъдеще имат както проектът “Белене”, така и проектът за нови реактори в АЕЦ “Козлодуй”. От тези проекти през 2014 г. шанс за реален старт има проектът “Белене”. Разбира се, ще стартират и десетки по-малки по мащаб проекти, ще продължат инвестициите в инфраструктура, финансирани с пари на данъкоплатеца – от държавния бюджет и чрез европейските програми. Все пак инвестициите ще нарастват бавно, не можем да очакваме през 2014 г. да се достигнат предкризисните нива.

4. Българската икономика е твърде малка и много отворена, ние зависим от състоянието на нашите външни пазари. Тогава, когато икономическата общност, в която участваме – ЕС, започне да се възстановява след кризата, това ще даде най-сериозен тласък и на българската икономика. Когато светът преодолее депресията, ще нарасне търсенето на цветни метали и продукти на преработващата промишленост, които доминират българския експорт.

Другият сериозен двигател е конкурентоспособността на българските производители. Ако са в състояние да произвеждат изгодно, т.е. ако имат евтини и качествени продукти, българските производители ще могат да навлизат в нови пазари и да увеличават дела си на традиционните за тях. И през следващата година, както и досега, очаквам да се запазят темповете на растеж в туризма, услугите и софтуерната индустрия. А в селското стопанство, и то само в зеленчукопроизводството имаме потенциал за поне 20% ръст на брутния вътрешен продукт в рамките на година-две. Това е “доматената революция”, за която от години говоря. Но тя изисква уникален нов бизнес модел, гениална организация и логистика, кооперация и координация, каквато не сме виждали у нас през последните 60-70 г.

5. Със сигурност – надолу. А с колко – отново зависи от това кой от двата сценария на развитие ще се сбъдне през 2014 г.

6. Такава стратегия всеки гради сам за своето работномясто. Убеден съм, че ще успее всеки, който работи здраво и честно, който се стреми да повишава квалификацията си и уменията си. Всеки работодател търси добри и надеждни специалисти.

Който е майстор в своя занаят и не щади усилията си, той няма да остане без работа, а и доходът му ще расте.

7. Този въпрос няма един отговор. Най-общо делим инвестициите на активни и пасивни. Активни са тези, които инвеститорът сам управлява, пасивна инвестиция означава да повериш парите си на друг и да чакаш да ти плати доход или стойността на вложението да нарасне; междинен случай са инвестициите в недвижимости.

Няма по-доходоносни от активните инвестиции, но те са и по-рискови. За активните инвестиции обща рецепта няма – те зависят от това какво инвеститорът може да прави по-добре от другите, каквопредприятиеможе да организира.

Един сее и обработва земята, друг владее занаят, трети има умения на търговец и предприемач… А който не смее да рискува и предпочита масовата пасивна форма на инвестиции, и през 2014 г. ще може да разчита на сигурна и висока доходност от депозити в българските банки. Лихвите у нас ще бъдат в пъти – до десетки пъти по-високи от лихвите, които плащат банките в чужбина.

Инвестициите в акции и в недвижимости са примамливи, ясно е, че когато икономиката излезе от депресията и започне нов етап на устойчиво развитие, стойността на тези активи ще нараства изпреварващо. Но засега остават твърде рискови.

8. За възможния позитивен обрат стана дума. А с рисковете и заплахите вече сме свикнали. Те остават и догодина същите, с които изпращаме 2013 г. За България най-големият риск си остава опасността от политическа нестабилност и граждански размирици. За риска от хаос във властта и безредици говори и анализът на рейтинговата агенция “Стандарт енд Пуърс”, който обосновава променената перспектива за рейтинга, общата финансова оценка за кредитоспособността на българската държава от стабилна към негативна. В самата икономика на България няма натрупан съществен рисков потенциал, съществените рискове са външни за нея.

Последните статистически данни са твърде оптимистични, политическата несигурност си остава, но засега не пречи на стопанството.

9. Искрено се надявам.