Енергийната стратегия 2020 – розови мечти. А кой ще плати?

Днес от МИЕТ представиха проекта за енергийната стратегия на България до 2020 г. Отправните точки в него са: овладяване на негативните промени на климата; намаляване енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната ефективност, включително по посока енергийно независими сгради; ограничаване на външната зависимост на ЕС от вносни енергийни ресурси и насърчаване на икономическия растеж и заетостта, като по този начин да се обезпечи сигурна и достъпна енергия за потребителите. Впечатляващо амбициозен проект, който едва ли може да бъде финансово обезпечен.
Идеите в проекта могат да се нарекат доста противоречиви и на практика изглежда, че в него е включено всичко, което звучи добре, без оглед на несъвместимостта на целите и необходимия размер на финансирането. С други думи проектът продължава дългогодишния контролиран хаос в българската енергетика.
Целите са ясни – устойчиво екосъобразно енергийно развитие, за което се предвиждат 20-процентно намаляване на емисиите на вредни парникови газове спрямо нивата от 1990 г., 20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентов дял на биогоривата в транспорта, подобряване на енергийната ефективност с 20%.
Да започнем с последната цел – подобряване на енергийната ефективност с 20% изглежда крайно недостатъчно при условие, че енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (претеглено по паритет на покупателната способност).
В същото време в стратегията се предвижда доизграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната, която все още в начален етап. В момента само 1.5% от българските домакинства имат достъп доприроден газ, докато за Европа този процент е 55%. Същевременно, близо 40% от използваната енергия в българските домакинства е електрическата, докато за Европа този процент е 11%.
От МИЕТ отчитат, че „прекалената електрификация” на бита в страната води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива – пряко използване на природен газ.
Но този план се съчетава с високата зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост от Руската Федерация.
И какъв е резултатът? Самите автори на доклада признават, че реализацията на тези политики ще увеличи потреблението на природен газ ще доведе до нарастване на зависимостта от внос на енергийни ресурси.
От друга страна, обаче, газификацията ще намали нуждата от първични ресурси, като подобен противоречив ефект ще има и увеличаването на ядреното електропроизводство. Въпреки това, според МИЕТ ядрената енергия и природният газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика.
Въпросните първични ресурси обаче са основно български лигнитни въглища и наличните възобновяеми ресурси на територията на България. Самите автори на проекта признават че тези ресурси гарантират в някаква степен енергийната независимост на страната.
Ето защо „преходът към нисковъглеродна енергетика“ включва и следните мерки – отсрочване на изискването за 100-процентовото заплащане на разрешителните за емисии на парникови газове от страна на производителите на електрическа енергия още от 2013 г. и изграждане на нови и обновяването на съществуващите електроцентрали работещи с въглища, като се предвижда увеличаване на произведената от ТЕЦ електроенергия до 2020 г.
За атомната енергия се планира увеличаване дела и обема на производство, чрез удължаване експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”, както и изграждането на 2000 Мвт нови ядрени мощности. Въпросните мощности ще бъдат или АЕЦ „Белене” или, но може „и“ блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй”. Важно е да сме максималисти, а кой плаща сметката май няма толкова голямо значение.
Освен това се планира изграждане на национално хранилище за ниско и средно активни радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти, както и инвестирането в обекти за окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво. Това е много скъп проект, като за да се изплати, страната ни ще трябва да съхранява гориво и от чужди АЕЦ.
Основният елемент в стратегията обаче са възобновяемите енергийни източници. Според плана на МИЕТ нарастващият дял на ВЕИ е възможност за диверсификация на собствените източници и за гарантиране на енергийната сигурност. Така с оглед успешно изпълнение на целите за ВЕИ, държавата планира да окаже институционална подкрепа на инвеститорите в допълнителни нови мощности, които ще бъдат необходими за балансиране на производството от централи, използващи ВЕИ.
Същевременно, обаче, според авторите на документа, сравнително по-скъпите към момента технологии за оползотворяването на ВЕИ не позволяват тяхното бързо навлизане. Това, според МИЕТ е още една причина ядрената енергия и природният газ да представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика.
Тук не се отчита фактът, че до 2020 г. технологиите за преработка на ВЕИ ще бъдат в пъти по-евтини, а и в момента те са далеч по-евтини от ядрената енергия например. Разбира се те остават скъпи за държавата, която вместо допълнителни регулации на замърсяващите природата производства предпочита да се бори с глобалното затопляне като субсидира екологичните производства и по този начин стимулира използването на колкото се може по-скъпи технологии.
Проектът на МИЕТ включва всички възможни начинания в енергетиката, от Набуко и Южен поток, през модернизиране на топлофикациите, до електрически превозни средства, междусистемни връзки със съседните страни, интелигентни пестящи енергия мрежи и геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ. Всички те ще се подпомагат от държавата. Въпросът е кой ще плаща?
И така стигаме до една отлична и реализируема идея – „създаване на електроенергийна борса, чрез която всеки пазарен участник трябва да има свободен и недискриминационен достъп до мрежата, за да може да транспортира своята енергия до съответния контрагент“. С други думи тя трябва да сложи край на енергийните монополи на пазара. При това от МИЕТ се ангажират да осъществят, да се надяваме успешно, идеята до края на 2011 г. в сътрудничество с действащи борси.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}