Енергийна интеграция – сега или никога
В духа на принудителното разделение на личността на най-енергийно уязвимите държави в ЕС, които, като България, заявяват своята силна любов към руската култура, но също толкова силна ненавист към авторитарното й управление, в Брюксел атмосферата е идентична. От 19 до 23 март се провежда фестивал на Чайковски, което съвпада и с пролетната среща на върха на ЕС, по време на която лидерите на 28-те страни-членки за първи път ще обсъдятпредложениетона Европейската комисия за създаването на енергиен съюз. Но докато музиката на Чайковски е нежна и вдъхновяваща, то дискусиите в първия ден от двудневнияЕвропейски съвет на 19 и 20 мартсе очаква да бъдат доста нажежени. Въпреки че представената от заместник-председателя на ЕК Марош Шефчович и от еврокомисаря за енергетиката и климата Мигел Ариас Каньете стратегия за енергийния съюз е твърде далече от амбицията, която ПР-ът се опитва да й наложи, все пак в нея има няколко елемента, които създават напрежение между страните-членки.
Всички договори под наблюдението на ЕК
Най-спорната тема, която се очаква лидерите да обсъдят в четвъртък късния следобед, е предложението на ЕК да проверява всички договори, които страните-членки договарят с трети страни, независимо дали са междуправителствени или с частни компании. Именно договорите с частните компании са препъникамъкът. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обаче е твърдо решен да осигури одобрението на 28-те лидери за идеята на ЕК, че не само страните-членки, но и частните компании трябва да гарантират, че всички договори с външни доставчици ще бъдат изцяло съобразени със законодателството. Основен приоритет на ЕС трябва да бъде енергийната му сигурност. Доналд Туск, който е автор на идеята за енергиен съюз още в качеството му на министър-председател на Полша, не вижда нито един рационален аргумент защо някоя страна ще се стреми да подписва договор, който е незаконен или е срещу интересите на общата европейска енергийна сигурност, разкри източник от ЕС.
Най-важното при сключването на тези договори е от тях да отпаднат клаузите, които правят създаването на истински и функциониращ енергиен пазар невъзможно. Такава клауза е забраната за реекспорт, която на практика фрагментира енергийния пазар. Според същия високопоставен източник, има един доставчик, разследван в момента от Европейската комисия, който налага подобни клаузи. Източникът не назова по име доставчика, но в момента ЕК разследва за нарушение на правилата за конкуренция руската държавна компания „Газпром“. Г-н Туск е напълно убеден, че няма добър аргумент в подкрепа на това да се позволи подписването на договор срещу европейските интереси. А вече има подобни механизми за защита по отношение на доставките на уран. Същите механизми може да се използват и за газовите доставчици.
Друга клауза, която трябва да отпадне от двустранните договори е „взимай или бягай“. Прозрачността ще бъде много голяма стъпка в посока на изграждането на функциониращ енергиен пазар. Това ще увеличи преговорната сила на страните-членки, е убеждението на шефа на Европейския съвет. Проблемът е обаче, че в момента има около 300 договора за газови доставки, които са подписани за срок повече от година. Около стотина от тях са за повече от 20-30 години, а само 30-40 изтичат след година. Това означава, че дори и европейските лидери да приемат искането на ЕК за прозрачност на договорите, ефектът от нея ще се усети най-рано след 20 години в повечето случаи. Още при представянето на стратегията за енергийния съюз Марош Шефчович призна, че предоговарянето на вече подписани договори е изключително трудно.
Според българския вицепремиер по координацията на европейските политики Меглена Кунева, страните, които имат по-малки пазари и за които енергийният съюз би бил щит, искат договорите им да бъдат преглеждани от ЕК. Съпротивата идва, според осведомени източници, от по-големите страни. България категорично подкрепя ЕК да участва активно в преглеждането на всички видове договори – и частни, и междудържавни. Г-жа Куневаказа, че е повдигнала много сериозно този въпрос по време на Съвета по общи въпроси на 17 март, който подготви проекта на заключения за срещата на върха в четвъртък и петък. Тя е информирала колегите си, че България е минала през подобен преглед по отношение на „Южен поток“. България стриктно е спазвала европейските правила и е разчитала на ЕК като справедлив оценител и брокер, за което е платила висока цена. По думите й е получила пълната подкрепа на първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, който уверил, че може да се разчита на ЕК да спазва търговската тайна, защото досега не е имало основания за подозрения.
„Нашата позиция е абсолютно релевантнапо простата причина, че в последна сметка ние даваме предварително да ни се оценява бюджета на страната, което според мен е нещо много по-съкровено за всяка една страна, отколкото едни търговски договори, които наистина могат да нарушат баланса“, добави Меглена Кунева, бивш еврокомисар за защита на потребителите. Въпреки своята убеденост в необходимостта от прозрачност на газовите договори с външни доставчици, тя каза, че очаква дебати по време на срещата на върха на 19 и 20 март. Според нея, прозрачността ще създаде истинска конкурентоспособност. В момента България купува газа си три пъти по-скъпо от други икономики. Затова не става думада се даде повече власт на Комисията, а просто да се създаде истинска кохезия и еднакво поле за конкуренция на всички.
По настояване на България в проекта на заключения е включен текст, с който се взима предвид енергийната сигурност на югоизточна Европа на базата назаключенията[на английски език] от групата на високо равнище, която проведе първата си среща в София на 9 февруари. В нея участваха представители на Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия, както и Марош Шефчович и Мигел Ариас Каньете. Целта на групата е да се създаде карта на липсващата инфраструктура, да се ускори и улесни изграждането й и да се подобри сигурността на газовите доставки. Всяка страна-членка на ЕС от региона трябва да има достъп до най-малко три различни източника на газ, поискаха представителите на групата в София.
С този Европейски съвет се слага край на амбицията на Доналд Туск за „диетични“ срещи на върха и кратки заключения. Това означава, че вече отпадат усилията да се бърза да се приключи срещата по-рано. Според източник от ЕС, лидерите ще разговарят колкото е необходимо, докато се споразумеят по всички точки от дневния ред. Повечето от тях наистина са трудни.