Енергийният шахмат около България

България се намира в регион, в който страни като Турция и Русия преследват твърде агресивна политика, включително и енергийна. Николай Цеков разговаря с Мехмед Юмер от в. „Заман“ и експерта по сигурността Алекс Алексиев.

Обхванатата от вълна на нестабилност и тероризъм Турция, в която предстоят и местни избори на 7 юни, създава допълнително напрежение в един и бездруго кризисен регион. Експертът по проблемите на сигурността Алекс Алексиев е на мнение, че в настоящата ситуация Русия и Турция се опитват да действат като негласни съюзници.

„В Чечения човекът на Кремъл Кадиров се опитва да гради ислямска държава и това сякаш не прави впечатление на Кремъл. Ислямистите около режима на турския президент Ердоган приемат това за добра воля и от своя страна не пречат на двупосочното преминаване на терористи през границите към Европа и към намиращата се в съседство „Ислямска държава“. Още не може да се каже как и до каква степен всичко това ще засегне и България, но добре зная, че ислямистите около Ердоган не са приятели нито на България, нито на Европейския съюз“, твърди Алексиев.

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език в.“Заман“ Мехмед Юмер смята, че „настъплението на Ердоган срещу гражданските свободи и опитите му да тълкува наследството на Ататюрк по ислямистки начин е постоянен източник на гражданско недоволство, особено в големите градове. Освен зачестилите тежки терористични актове, сред които например и убийството на главния военен прокурор, напрежението нараства и в борещия се за независимост турски Кюрдистан. Продължават да изплуват все нови факти и около огромния корупционен скандал, свързан с управляващата върхушка, който тресе страната вече от година и половина“, отчита Юмер.

Новият приятел на Ердоган

Току що приключилата визита на турския президент Ердоган в Техеран, където той обяви затопляне на деликатните турско-ирански отношения, служат като своеобразен отдушник за вътрешното напрежение в Турция, смятат Алекс Алексиев и Мехмед Юмер. Турция очевидно желае да намери поне един нов „външен приятел“. Само така може да се обясни внезапната промяна в настроенията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който изненадващо окачестви като „приятелска и братска“ страна, която десетина дни по-рано обвиняваше в амбиции за хегемония в Близкия изток. „Това стана по време на участието му във Върховния съвет за турско-иранско сътрудничество, на който се подписаха осем договора“, обобщава събитията през изминалата седмица главният редактор на в.“Заман“.

Той добавя, че досега Турция е купувала газ от Иран на сравнително високи цени, но вече има шансове те да бъдат занижени в пъти. „След Русия, Иран е вторият по значение доставчик на газ за Турция. Твърди се, че Анкара настоява пред Иран за 25-процентна отстъпка от досегашната цена на газа. Според турските икономисти, страната не бива да плаща висока цена за иранския газ. Те отбелязват, че една част от руския природен газ пристига в Турция след дълъг и оскъпяващ го транзит през Европа /България досега печелеше от този транзит 150 млн. долара годишно – б.а./, а върху газа от съседните Иран и Азербайджан транзитни такси няма. Затова турският бизнес настоява за уеднаквяване на изкупните цени на руския и каспийския газ“, обобщава Мехмед Юмер.

Цените на газа ще спадат

Алекс Алексиев смята, че допускането на иранския нефт и газ на световните пазари значително ще усложни живота на руския газов монополист „Газпром“ в Европа: „Иран произвежда въглеводородни горива с много ниска себестойност и след отпадането на част от санкциите срещу Техеран на пазара могат да се появят нови количества, съпътствани от още по-ниски цени в световната търговия с горива“, убеден е експертът по сигурността.

„Дори само вестта, че подобна поява е възможна, моментално свали цената на нефта по световните борси. Сметката на „Газпром“ отдавна вече е грешна. Кремъл си вкара жесток автогол с арогантния начин по който шантажираше държави като България и Украйна. Говоря най-вече за фиаското на „Южен поток“. За радост, шантажът не успя, а загубите за Русия са огромни и тепърва ще се увеличават с излизането на нови играчи на пазара. В момента спотовите сделки с газ в Лондон вървят на равнища 200 долара за 1000 куб.м, а България купува от „Газпром“ същото количество за 430 долара. Е, още не е измислен монопол, който да удължи живота на подобен парадокс!“, заключава Алекс Алексиев, бивш водещ анализатор в американския Център за стратегически изследвания „Ранд Корпорейшън“.