ЕП прие нови правила за добавките, ароматизантите и ензимите в храните

Днес Европейският парламент прие с голямо мнозинство компромис на второ четене със Съвета по пакет от четири проекторегламента относно разрешителния режим за хранителните добавки, ароматизанти и ензими. Според новото законодателство храните, съдържащи определени оцветители, трябва да бъдат етикетирани по подходящ и ясен начин.Хранителните добавки в момента са регулирани от над десет законодателни текста на ЕС, които новите регламенти ще опростят, осъвременят и вкарат в съответствие с последните научни данни. Първият регламент установява „обща разрешителна процедура“ за добавките, ензимите и ароматизантите в храните. Другите три разглеждат поотделно и в детайли тези категории продукти, като за всеки един от тях ще бъде създаден списък с разрешени продукти, както и условия за употреба и правила за етикетиране, съобщи българската пресслужба на Европейския парламент.За ароматизантите ще бъдат определени максимални нива на съдържание за определени „нежелателни“ вещества. Комисията ще управлява списъка с одобрени продукти, на който ще бъде извършена оценка на риска от страна на Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ).
Обща процедура за одобрение, която гарантира по-голяма защита на потребителите
Докладчикът на ЕП по въпроса за разрешителната процедура Аса Вестлунд (ПЕС, Швеция) изтъкна по време на дебата в пленарната зала, че новата регулация ще доведе до опростяване на правилата за компаниите … и ще повиши защитата на потребителите.Докладът на Вестлунд разглежда новата „обща разрешителна процедура“ за добавките, ензимите и ароматизантите в храните. Тя ще допринесе за свободното движение на тези вещества в рамките на ЕС, както и за по-добрата защита на потребителите (включително защита на интересите на потребителите) и опазване на човешкото здраве.Общностното разрешително ще се издава по прозрачен и централизиран начин, на базата на научно мнение от страна на ЕАБХ и при условие, че разрешителните критерии на хранителния сектор са спазени. Това разрешително ще бъде под формата на регламент, приет според правилата на комитологията.
Хранителните добавки трябва да са безопасни за употреба и да бъдат от полза за потребителя
Според предложението за регламент хранителните добавки могат да бъдат разрешени само ако са безопасни за употреба, ако съществува технологична необходимост за използването им, както и ако употребата им не заблуждава потребителя и е от полза за него.Хранителните добавки трябва да бъдат абсолютно забранени за употреба в необработените хранителни продукти, също както подсладителите и оцветителите в храните за бебета и малки деца, освен ако не са създадени специално за тази цел.
По-добро обозначаване на добавките, съдържащи азо багрила
Реагирайки на появилата се междувременно научна информация за съществуваща опасност за здравето на деца, които приемат азо багрила, депутатите успяха да включат в компромиса специална поправка по този въпрос. Според нея храните, които съдържат някои от тези хранителни оцветители (Е 110, Е 104, Е 122, Е 129, Е 102 и Е 124), трябва не само да имат на етикета си обозначение със съответния Е номер, но да съдържат и предупреждението, че могат да предизвикат неблагоприятни ефекти върху активността и вниманието на децата.
Как ще функционира новата система
Успоредно с разрешителната процедура за нови добавки, ароматизанти и ензими, всички продукти от този тип, които са вече на пазара – около 300 добавки и 2 600 ароматизанта – ще бъдат преразгледани. Разрешените в момента продукти могат да останат на пазара до края на този процес, но когато актуализирането на списъка завърши, тези от тях, които не са получили одобрение, ще бъдат забранени за употреба.
Естествени ароматизанти
Докладчикът на ЕП по въпроса за ароматизантите Mojca Drčar Murko (АЛДЕ, Словения) коментира по време на депата в пленарната зала на 7 юли, че компромисът по темата представлява „балансирана и приложима регулация“. Той подчерта желанието на ЕП да вземе под внимание интересите на потребителите, както и желанието храната да бъде колкото се може по-естествена. Според него „Парламентът искаше особено да подчертае правото на потребителите да избират“.Докладът на Murko разглежда използваните в хранителната индустрия естествени и изкуствени ароматизанти, от които към момента са регистрирани около 2 600. Те се използват за придаване на определена миризма и/или вкус на хранителните продукти.Новото законодателство въвежда по-стриктни условия за използването на термина „естествен“ по отношение на ароматизантите. Съгласно искането на първо четене на Парламента, те могат да се определят като „естествени“ само ако 95% от ароматичната съставка е от естествен произход.
Максимални нива на съдържание на нежелателни вещества
Регламентът определя стриктни правила относно максималните нива на съдържание на определени нежелателни вещества, които могат да присъстват при приготвянето на ароматизанти поради тяхното естествено наличие в растения, които традиционно се използват за храна или като хранителни съставки.Максималните нива вземат под внимание както нуждата да се предпази човешкото здраве, така и неизбежното присъствие на тези вещества в традиционнитте храни. Максималните стойности не се прилагат в случаите, когато добавените ароматични вещества са пресни, сушени или замразени билки и подправки.
Ензимите в храните
Хранителните ензими се използват от стотици години, например при правенето на хляб, сирене и бира, където тези продукти се прилагат за подобряване на текстурата, външния вид и хранителната стойност. Тяхната роля в производството на храни все повече се засилва, като могат да бъдат използвани и за заместители на химикалите.В момента хранителните ензими не са покрити от специфично европейско законодателство, а между законодателствата на различните държави-членки съществуват сериозни различия. Затова новият регламент ще въведе хармонизирани европейски правила за оценката, одобрението и контрола на хранителните ензими. Докладчик по темата е Aврил Дойл (ЕНП-ЕД, Ирландия).Също както при хранителните добавки, ензимите ще бъдат разрешени за употреба само ако са безопасни и съществува технологична необходимост от тяхното използване, както и ако не заблуждават потребителя и са от полза за него. Текстът на компромиса уточнява понятието „заблуждаване на потребителя“, което включва преснотата, качеството и естеството на използваните съставки, естествеността на продукта или на производствения процес, както и хранителното качество на хранителния продукт.
econ.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *