ЕС надобрява в нищоправенето по мигрантската криза
Октомврийската среща на върха, четвъртата поред, посветена на миграционно-бежанскатакриза, можеше съвсем спокойно и да не се проведе. Единственото, с което може да бъде запомнена е, че малко преди края й българският премиер си тръгна заради инцидент на българо-турската граница, при който загина афганистански емигрант. Може да се запомни и с това, че показа, чеЕвропейският съюз става все по-добър в гоненето на опашката си.След „историческите“решенияот септември и „историческото“явяванепред Европарламента на европейския двигател – Франция и Германия – редовният Европейски съвет на 15 октомври показа, че ЕС е напълно неспособен да продължи напред по нито една ключова за съюза тема. Дневният ред бешенатоваренс очаквания за нова стъпка напред по отношение на общата охрана на границите, реформа на Дъблинския регламент, Шенген и други не по-малко важни и наболели теми.
Вместо със заключения обаче, тоест решения с правна стойност, срещата завърши със слабо познатата форма „ориентации“. Обикновено, когато дадена среща не завърши с конкретни решения (заключения), лидерите излизат с декларация. Ориентациите определено са нова форма, която е по-слаба от декларация или изявление. Прилича повече на to-do list. Те са евфемизъм на отлагането на конкретните решения за по-добри времена.Текстът[на английски език] на „ориентаците“ е в духа на развитата до съвършенство битка за всяка дума и всяка запетайка, която често води до взаимоизключващи се изречения, целящи да успокоят нечия моментна болка. Оказал се напълно импотентен да реши проблемите на собствената си територия и с наличното си законодателство, ЕС направи опит да изнесе проблема си към Турция, но там също удари на камък и остави конкретните решения за по-нататък. Дори и бъдещето на еврозоната в момента е на трупчета и чака по-добри времена.
Резултатът от срещата е пълен пат.Ситуацията е толкова патова, че шефът на Европейския съвет Доналд Туск започна пресконференцията си в полунощ в четвъртък срещу петък с думите: „Позволете ми най-напред да изразя предпазлив оптимизъм и трябва да подчертая, разбира се, думата предпазлив“. Срещата не само не промени нищо, но и дори влоши ситуацията. Още на следващия ден Унгария запечата изцяло границата си с Хърватия и започна да допуска преминаване само през официалните гранични пунктове. Премиерът Виктор Орбан обясни, че от 17 октомври Унгария е започнала да прилага шенгенското законодателство. Това доведе до повторно покачване на напрежението по оста Белград-Загреб-Любляна, заради което шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер свиква в неделя (25 октомври) среща (която трябваше да се проведе много отдавна) с лидерите на страните по и около балканския бежански маршрут – България, Хърватия, Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Македония и Словения, както и страните от бежанската мечта – Австрия и Германия.
ЕС предлага на Турция горчиви подсладители
В така наречените ориентации лидерите на 28-те приветстватплана[на английски език] за действие с Турция, който ЕК представи в началото на месеца и който сам по себе си е опит да се задвижи нещо, което е невъзможно да се задвижи. В плана ЕС се ангажира да отговори по адекватен начин на парите, които Турция харчи за над 2.5-е милиона бежанци, които се намират на нейна територия (основно от Сирия). Турция твърди, че до момента е похарчила 7 милиарда долара за тях. В деня на срещата на върхаThe Financial Timesпубликува неофициален документ, според който ЕС се ангажира с 3 милиарда евро. Всички лидери и членове на национални делегации обаче, бягаха като дявол от тамян от това число. Никой не искаше да се ангажира с конкретна сума. Г-н Юнкер каза, че е наясно, че „вървят дискусии из пресата“ за сумата, която ЕС е готов да отпусне, но „това ще бъде част от дискусиите, които ще проведем през следващите дни“, каза той, визирайки преговорите, които дясната му ръка Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) проведе в Анкара.
Германската канцлерка Ангела Меркел призна, че темата за трите милиарда е била обсъждана по време на срещата, но изрази само личната си позиция, че ЕС трябва да бъде по-активен в споделянето на бремето с Турция. „Ако кажем, че наистина Турция е похарчила през последните няколко години тези седем милиарда, тогава това ще означава, че ЕС също трябва да откликне със сравнима сума“. Тя добави обаче, че ЕС не може сам да направи това от европейския бюджет. Обсъдено е какво могат страните-члеки да направят индивидуално по въпроса и е било споменато, че е нужно да се помогне с пари, така че бежанците да останат по-близо до родините си.
Френският президент Франсоа Оланд изплю камъчето като каза, че не става въпрос само за даване на пари, но и за това какъв ще бъде ефектът от тези пари и как това ще се отрази на подобряването на живота на бежанците в Турция. Според плана за действие за Турция тези пари трябва да се отпуснат през европейския доверителен фонд за Сирия. Преди началото на срещата ЕК публикува отчет на изпълнението на ангажиментите, които същите тези лидери поеха на 23 септември. Оказа се, че много голяма част от тях все още не са изпълнили ангажиментите си. След срещата на 15 октомври г-н Юнкер съобщи, че страните-членки са обещали да изпълнят обещанията си и в следващите седмици може да се очакват паричните преводи. ЕС настоява с парите Турция да осигури достъп на бежанците до пазара си на труда, до публични услуги като здравеопазване и образование, и да осигури подходяща инфраструктура.
В своите „ориентации“ 28-те премиери и президенти се съгласяват, че ако Турция успешно изпълни плана за действие, това ще доведе до ускоряване на процеса на визова либерализация с Турция и до пълно изпълнение на споразумението за реадмисия, което влиза ефективно в сила от 1 октомври 2017-а година. Те също така призовават процеса на преговори с Турция да бъде „възроден“ „съобразно с преговорната рамка и съответните заключения на Съвета“. Това е едно от тези взаимоизключващи се изречения. Преговорите с Турция са блокирани основно от Кипър заради неприлагането на споразумението за митническия съюз и други нерешени въпроси, произтичащи от статута на Кипър. Блокада е наложена и от Франция, чиято съпротива продължава, както стана ясно от пресконференцията на Франсоа Оланд в нощта срещу петък. По думите му, „процесът на присъединяване с Турция може да бъде възобновен, но това решение е взето преди и във всички случаи трябва да се базира на първоначалните критерии и условия“.
Някои глави може да бъдат обмислени (за отваряне), „но това е част от процес, който далече не е приключил и единствено след това може да се повдигне въпроса с присъединяването“, каза френският президент. Из кулоарите в Брюксел се говореше за възможно отваряне на глава 17 „Икономически и парични въпроси“. Истинските преговори обаче, според новата европейска методология, започват тогава, когато бъдат отворени най-важните преговорни глави – 23 и 24. Това са главите, които покриват правосъдието, правата на човека и малцинствата, свободата на медиите. Това са сферите, в които Турция се проваля през последните 10 години. По отношение на визовата либерализация президентът Оланд беше категоричен, че това може да стане само при много конкретни условия и постоянно наблюдение. Той каза, че е настоял за това пред колегите си, „за да няма недоразумения“. Добави, че либерализацията е двупосочен процес. Нужно е да има наложен контрол от страна на Турция.
Това, което се очаква от Турция, според плана за действие, е по-добре да охранява бреговата си граница, да сътрудничи по-добре с властите на България и Гърция за предотвратяване на нередовната миграция през общите им сухоземни граници, ускоряване на процедурите за приемане обратно на нередовните мигранти, изпълняване на процедурите за предоставяне на убежище, борба с трафикантите на хора, да засили сътрудничеството си с Фронтекс, особено по отношение на размяната на информация, и да изпрати офицер за свръзка в Европол. Турция също така трябва да въведе визи и да сключи нужните споразумения със страните, които са основен източник на нелегална емиграция към ЕС през Турция.
Опитът на ЕС да подкупи Турция, за да задържа бежанците при себе си, без обаче да продаде прехвалените си европейски ценности, засега не се увенчава с успех. Потокът продължава, а единственият печеливш се оказва президентът Реджеп Тайип Ердоган, който се готви за избори през ноември. По всичко изглежда, че той няма да получи редовния шамар от Брюксел под формата на годишния доклад за напредъка към европейско членство. Обикновено ЕК публикува докладите по процеса на разширяване в началото на октомври. Миналата година те бяха представени на 8 октомври. Документът за Турция беше особено критичен, въпреки че се правеше реверанс към страната за това, че приютява бежанци и за балансираната й роля в региона. Най-многото критики, както обикновено, са по адрес на вмешателството в работата на съдебната система, задушаването на медийната свобода, потушаването на демократичните протести, неуважаването на правата на малцинствата, жените и децата.
В духа на политическия облик на Европейската комисия под водачеството на ветерана Жан-Клод Юнкер, датата за публикуване на доклада за Турция (а очевидно и на всички останали доклади) е поставена в странна зависимост – медийното внимание. Всеки ден журналисти в Брюксел питат кога можем да очакваме доклада и получават странен отговор – когато медийното внимание е подходящо за това. Една от говорителките на ЕК, Мина Андреева, каза съвсем директно във вторник, че решението за датата ще бъде взето от председателя Юнкер. Тя отново повтори, че това ще бъде съобразено с медийното внимание.
Реакциите на голяма част от политическите групи в Европарламента бяха на разочарование от октомврийския Европейски съвет. Лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер (Германия) заяви, че решенията са били крайно недостатъчни за справяне с предизвикателствата. „Твърде много страни-членки си въобразяват, че могат да преминат през кризата със стратегията на затворените очи, но това е илюзия“, каза той в изявление. Както обикновено, силно критичен беше и лидерът на групата на либералите Ги Верхофстад (Белгия). „Европа се опитва да изнесе бежанската криза без да поеме отговорност да защити онези, които се нуждаят. Положително е, че ЕС ще работи по-тясно с Турция, но не бива да ставаме зависими от страна, която става все по-авторитарна“, предупреди бившият белгийски премиер.
Зелените и Европейския свободен алианс също реагираха остро. Според съпредседателите на групата Ребека Хармс (Германия) и Филип Ламберц (Белгия), „тази среща е разкрила колко трудно правителствата на ЕС намират общ отговор на бежанската криза. Най-важният въпрос, а именно как постоянно да се споделя отговорността за разпределението на бежанците, отново беше отложена“. Двамата са притеснени и от липсата на критики спрямо Турция. „Тази липса на критики, съпроводена с обещанията към Ердоган в това споразумение, рискува да създаде впечатление, че ЕС подкрепя безотговорната политика на правителството на Ердоган само две седмици преди изборите“, казват те.
Лидерът на групата на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) също се тревожи от отстъпките към Турция. „Човешките права, свободата на пресата и правата на малцинствата трябва да бъдат гарантирани и овластени в цяла Турция. Искам това да стане много ясно на Доналд Туск, особено сега с наближаването на решаващи избори в Турция“, каза той преди срещата си с председателя на Европейския съвет. Шефката на групата на крайната левица Габриеле Цимер (Германия)не направи изключение. „Не можем да приемем мръсна сделка с Турция. Чрез преговорите и нашите действия трябва да защитаваме правата на бежанците и да призоваваме за незабавния край на Ердогановата война с кюрдския народ“, заключи тя.
Поставено е началото на … говоренето за обща охрана на границите
Най-важният проблем, който остана без решение, е общата охрана на границите. Лидерите за първи път обсъдиха идеята, по която ЕК се очаква да представи официално предложение в края на годината. В ориентациите на лидерите се заявява намерение да се работи за „постепенното създаване на система за интегрирано управление на външните граници“. Посочва се обаче, че това трябва да стане в рамките на съществуващия мандат на Фронтекс. Шефът на Европейския съвет Доналд Туск очакваше лидерите да се съгласят за разширяване на мандата на Фронтекс и в този контекст. В края на срещата той заяви, че по тази точка е направено „много важно постижение“. По-нататък обаче той заяви, че бъдещето на дъблинската система и европейската гранична система, както и горещите точки са си останали спорни теми. „Ако не сме способни да намерим хуманитарни и ефективни решения, други ще намерят решения, които са нечовешки, националистични и със сигурност неевропейски“, каза бившият полски премиер.
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че не може да се намери решение на проблемите, докато няма адекватна охрана на външните граници. Според Ангела Меркел, твърде много енергия е отишла в договарянето на временния механизъм за разпределение на бежанци и сега трябва да се вложат усилия в изпълнението. Инцидентът на българо-турската граница, който към момента си остава неизяснен, тъй като официалната версия на българските власти и показанията на задържаните мигранти, дадени пред Българския хелзинкски комитет, са диаметрално противоположни, беше повод Доналд Туск да заяви, че този инцидент показва колко е важно да се работи за охраната на външните граници.
За разлика от ЕС Вишеград работи в синхрон
Срещата отново разкри все по-силното разделение между ЕС и Вишеградската група. В пристъп на среднощно откровение германската канцлерка заяви, че не разбира причините, поради които източноевропейските членки имат толкова твърди позиции спрямо бежанците. „По причини, които все още не разбирам напълно източноевропейските страни-членки изглежда чувстват, че отношението към тях не е добро, че не са получили подходящо признание и тъй като ги познавам като честни партньори в преговорите, трябва да потърся по-добре защо реагират толкова остро“, каза тя. Малко преди началото на силно съкратената октомврийска среща на върха в Брюксел се срещнаха лидерите на страните от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Те излязоха със съвместнадекларация[на английски език], голяма част от която имаше доста прилики с проектозаключенията за Европейския съвет.
Според четиримата премиери, охраната на шенгенските граници трябва да е основен приоритет. Те заявяват и готовността си да си помагат една на друга в изпълнението на този приоритет. Четирите държави също така поеха общ ангажимент да внесат 1.8 милиона евро по сметката на Световната програма за прехраната. Те изразяват и готовност да участват с пари и в други фондове, но не се ангажират с конкретна сума, нито пък посочват кога ще го направят. На излизане от Европейския съвет унгарският премиер Виктор Орбан каза, че е добра новина, че „четири страни в ЕС са способни да се притекат една на друга на помощ почти безусловно по много сериозен и труден въпрос, въпроса с охраната на границата“.
По думите му, половината от срещата е била неуспешна, тъй като все още няма решение на проблема на гръцко-турската граница. Той напомни, че неговото предложение да се затвори тази граница не е било прието, а това ще облекчи Македония, Сърбия, Хърватия и Унгария. „Няма достатъчно сила, решимост и политическа воля да се поеме отговорност за охраната на границата изцяло или частично от страна на Гърция, която е неспособна да охранява собствената си граница“, каза той. Г-н Орбан заяви, че заради мечтата си за безграничен европейски континент, страните-членки са изгубили професионалните си знания как се охраняват границите. Сега отново се налага да се възстановява този капацитет. Ангела Меркел изрази индиректно подкрепата си за създаването на вътрешен кръг на ЕС (Шенген). „В момента имаме нещо като вътрешен кръг, вътрешна граница, ако щете, тъй като външните граници все още не са подсилени и охранявани. Не съм против това, но попитах страните-членки, които са ангажирани с този вътрешен кръг дали са против охраната на външните граници и те казаха, че не са изцяло против“.
България обаче е остро против създаването на такъв вътрешен кръг, както и Хърватия, която в момента е отново в епицентъра на бежанската криза. Двете обаче се различават значително по отношение на целите. Докато Българиясмята, че за да се избегне създаването на такъв вътрешен кръг, страната трябва незабавно да бъде приета в Шенген, хърватското правителство е на мнение, че в „такъв Шенген“ не иска да влиза. Вицепремиерката Меглена Кунева се възмути от това, че ЕС е готов на отстъпки спрямо Турция, а за България не е. Хърватската първа вицепремиерка и министърка на външните работи Весна Пусич застана зад премиера Зоран Миланович, който наскоро реагира остро срещу Шенген като заяви, че ако това е Шенген, по-добре Хърватия да не бърза с членството. Според Весна Пусич, ако преди кризата е била питана, то членството в Шенген е било приоритет номер едно, каза тя в интервю за хърватска телевизия, намеквайки, че това вече не е приоритет.
Италианският премиер Матео Ренци с подобаваща иронична усмивка заяви в края на срещата, че „в тази сграда много колеги теоретизират по отношение на следването на европейските правила, само че забравят да го правят“. Това блестящо обобщава една от най-безславните и безлични срещи на върха на ЕС.