ЕС наля 5 милиарда лева в българските общини

Созопол е отличник в усвояването, а Грамада не е взела нито лев от еврофондовете

Българските общини са усвоили близо 5 милиарда лева от еврофондовете. Това е равносметката към средата на май 2016 г., направена от Института за пазарна икономика (ИПИ). Сумата обхваща средствата, изплатени и по приключилите оперативни програми, и по започналия нов програмен период – 2014-2020 година.

Ако се отнесат 5-те милиарда лева към населението, на всеки българин се падат по 689 лева, подарени ни от ЕС за подобряване на живота в общините. Това обаче е среден резултат, а картата на страната показва огромни различия. Местната власт в Созопол например отчита по 4773 лв. на човек от еврофондовете, а Грамада сякаш е останала извън Европейския съюз, защото не е взела и 1 евро. Очевидно някои общини трупат опит и все по-успешно се възползват от еврофинансирането, а други фатално изостават, коментират Явор Алексиев и Божидар Радев от ИПИ.

Оказва се, че няма строга зависимост между мащаба на населеното място и размера на усвоените европейски средства на глава от местното население. „Има малки общини, които достигат висока степен на усвояване като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др., има и големи градове като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил, в които резултатите са под средните за страната, подчертават авторите на анализа.

Има 30 общини, които още не могат да прескочат по 100 лева на човек от населението. Те са основно малки и бедни, което означава, че особено силно се нуждаят от инвестиции, но очевидно местните власти не могат да се възползват от еврофондовете. Сред опашкарите са Кирково, област Кърджали, и Дулово, област Силистра, в които живеят съответно 21 400 и 28 000 души.

Тъй като българските общини са силно зависими от централния бюджет и не могат да водят самостоятелна фискална политика, често се оказва, че единственият начин да финансират местни проекти са еврофондовете, коментират от ИПИ. Това важи с особена сила за скъпи начинания като изграждането на модерно депо за отпадъци или на пречиствателна станция. Разбира се, не винаги голямото харчене означава добро и ефективно инвестиране – 1 млн. лв., оползотворени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. „Въпреки тази условност размерът на изплатените средства на общините по оперативните програми на ЕС е един от основните показатели за успеха или провала на местните администрации“, подчертават експертите.

ИЗВОДИ

Ножицата между общините, които постигат висок темп на усвояване на средства, и тези в дъното се отваря все по-застрашително, като подсказва, че няма как да се мине без териториално-административна реформа. Това означава, че трябва да има закриване и окрупняване на общини. Проблемите с усвояването на европейските средства се дължат и на административна немощ. Но има и други причини – например партийният фаворитизъм – когато правителството дели общините на наши и вражески, провал на фирмите – изпълнители на проекти, и др., посочват от ИПИ.

 

в.Сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *