Ето как се замазва скандал

Разбира се, икономическият министър Трайчо Трайков е уволнен по причини, които нямат нищо общо със здравеопазването, но от това ефектът не се променя – в момента политически активната част от обществото масово се занимава с това да обсъжда Трайков и последиците от неговото отстраняване, като оставя на заден план всичко останало. А „всичко останало“ е точното име на големия провал с дългосрочни последици – провала в здравеопазването.
Помните ли имената им?
В демократичния свят няма правителство, което за две години и половина да смени четирима министри в тази консервативна сфера и да се отърве без драскотина. Но точно това се случва на правителството на Бойко Борисов – то оцелява въпреки всички симптоми за колапс на обичайните кабинети. Въпреки факта, че няма политика в системата на здравеопазването, и въпреки четири поредни доказателства, че не умее да извършва кадрови подбор в ръководството на тази система.
Справка за развитието на предишните министри показва, че първият министър на здравеопазването на ГЕРБ Божидар Нанев се е задържал на поста 8 месеца. Следващият – Анна-Мария Борисова – е управлявал по-малко от 5 месеца, а третият – Стефан Константинов – е бил министър година и пет месеца.
 

За 51 процента от българите най-важни са реформите в здравеопазването

Ако вече сте забравили имената на тези министри, причината е тройна. Първо, нито един от тях не е обявявал каква политика ще следва. Второ, нито един от тях не е бил активен в изработване на политика в здравеопазването преди да стане министър. И трето, самият премиер не се притесни да подчертае, че изборът поне на един от тях е напълно случаен. Примерът, който прослави кадровата политика на Борисов, е свързан с Анна-Мария Борисова – жена, която била предпочетена за министър след случайно запознанство с лидера на ГЕРБ на крайпътна бензиностанция.
Тези министри идваха на власт също така случайно, както си и тръгваха от властта. А сегашният избор на Десислава Атанасова е мотивиран също толкова неубедително, колкото и предишните – този път за приоритет е послужило разсъждението, че кандидатката не е лекар по професия.
Важно, по-важно, най-важно
Впрочем, независимо дали става дума за „приоритети“, „критерии“ или „политики“, подходът е един и същ – тези думи се ползват, за да означат някакво мерило-еднодневка, а не за да подчертаят трайността, която би следвало да им е иманентно присъща.
Това нехайно отношение към здравеопазването контрастира твърде силно с обществената преценка за нуждите на страната. Според 51% от българите реформите в здравеопазването са най-важните и би следвало да продължат. На второ място по важност хората поставят реформирането на пазара на труда, но това второ място е на огромното отстояние от 12 процентни пункта спрямо здравеопазването. Възглед, който по нищо не личи да се споделя от настоящото правителство.

Татяна Ваксберг, Дойче веле