„Жълтите жилетки“: Кралят трябва да умре, за да живее отечеството

Обяснението за днешното насилие води до Френската революция. Убихме краля, за да дадем суверенитета на народа. Робеспиер, заедно със Сен-Жюст, най-добре формулира тази необходимост: “Луи трябва да умре, за да живее отечеството”.

"Жълтите жилетки": Кралят трябва да умре, за да живее отечеството

Автор: Юго Доменак, “Поан”

Обяснението за днешното насилие води до Френската революция. Убихме краля, за да дадем суверенитета на народа. Робеспиер, заедно със Сен-Жюст, най-добре формулира тази необходимост: “Луи трябва да умре, за да живее отечеството”. Първо свещеното, а след това и физическото тяло на краля. Но това двойно убийство, вместо да консолидира легитимността на новата република, само задълбочи разлома между нейните привърженици и противници. Ето защо политиката във Франция е родена в насилие. Може би има и друга причина за това насилие и тя е психологическа. Тя се дължи на една много френска шизофрения, която се обяснява чрез двойното наследство, което сме получили – монархическо и революционно. Имаме почти естествена склонност да лижем обувките на шефа си и същевременно изпитваме яростно желание да му отрежем главата. Историкът Еманюел дьо Варескил обяснява защо “жълтите жилетки” искат главата на президента и на депутатите.

При “жълтите жилетки” насилието е насочено не просто срещу френската държава, а срещу хората, които я представляват. Особено срещу президента. На кръстовищата или на Шанз-Елизе, протестиращи говорят как ще го пребият, обезглавяват, изгарят, намушкват с ножове чучела с образа му, крещят, че “ще отидат да вземат Брижит” (Макрон – б.а.). Палят префектури и пречат на пожарникарите да се намесят. Заплашват депутати пред домовете им. Брюно Кетел дълго ще помни шестте изстрела пред дома му, докато е бил вкъщи със семейството си. Оттогава тръгва към Париж със свито сърце, при мисълта, че оставя децата си. Беноа Потери получил куршум в плик и посланието: “Следващия път ще го получиш между очите”.

На какво се дължи този изблик на насилие срещу личността на президента и депутатите? “Поан” потърси отговора при историка Еманюел дьо Варескил, специалист по история на идеите и представите от Френската революция до началото на ХХ век, автор на книгата Le Temps de s’en apercevoir, journal d’un historien (L’iconoclaste) (Време е да се досетим, дневник на един историк (Иконоборец).

– Как си обяснявате насилието срещу Еманюел Макрон и представители на властта?

– Обяснението за това насилие води до Френската революция. Убихме краля, за да дадем суверенитета на народа. Това прехвърляне на властта беше много насилствено и брутално, защото революционерите смятаха, че преди тях не е имало никакъв социален договор. Спомнете си какво казва през 1789 г. депутатът в Учредителното събрание Рабо Сент-Етиен: “Миналото не е наша работа”.

Революционерите претендираха, че създават от нулата нов социален договор, изхождайки от върховенството на разума и естественото право, по модела на Русо за делегиране на суверенитета. Чрез това създаване от нищото (ex nihilo), те теглиха черта на историята на монархията. Тази съвсем нова, и следователно крехка конструкция, много бързо постави проблема за легитимността на властта.

В името на тази нова легитимност и за да я консолидират, те искаха да убият краля два пъти: първия път при превземането на Тюйлери на 10 август 1792 г. и при обявяването на падането на монархията на 21 септември същата година; втория път е на 21 януари следващата година, екзекутирайки Луи ХVI на Площада на революцията Робеспиер, заедно със Сен-Жюст, най-добре формулира тази необходимост: “Луи трябва да умре, за да живее отечеството”. Първо свещеното, а след това и физическото тяло на краля. Но това двойно убийство, вместо да консолидира легитимността на  новата единна и неделима република, само задълбочава разлома между нейните привърженици и противници. Поради тази причина политиката във Франция е родена в насилие.

Това обяснява защо оттогава периодично всички големи френски социални движения са били и политически движения, в името на превъзходството на народа над този или тези, които би трябвало да го представляват. Насилието се крие в тази никога незапълнена празнина между оспорваната легитимност и абстрактната и неопределена легитимност, за която непрекъснато претендира свещеният и суверенен народ. Още повече, че от осемнадесет години насам, с референдума от 2000 г. за прехода от седемгодишен към петгодишен президентски мандат, принципът на почти монархичното въплъщение на президентската функция при Петата република, вече не намира баланс в междинните парламентарни избори.“Жълтите жилетки“: Кралят трябва да умре, за да живее отечеството.

– Крехкостта на социалния договор ли е единствената причина за тези насилия?

– Може би има и друга причина за това насилие и тя е психологическа. Тя се дължи на една много френска шизофрения, която се обяснява чрез двойното наследство, на което сме деца – от една страна, монархическо, от друга, революционно. От една страна, йерархията, старите режими, вид дворцова традиция; а от друга, революционното равенство. Например в нашите трудови отношения, ние имаме почти естествена склонност да лижем обувките на шефа си и същевременно изпитваме яростно желание да му отрежем главата.

– Защо това насилие продължава до наши дни?

– Живеем в система на републиканска монархия. Фигурата на президента на републиката замества фигурата на края. През 1789 г. превзехме Бастилията, но все още не искахме да убием краля. Виновните бяха министрите му, дворът, благородниците, интендантите, кралската администрация. През 1934 г., по време на Третата република, февруарските бунтовници се опитаха да превземат Камарата на депутатите, но не и седалището на президентството на републиката. Днес, и това е многозначително, “жълтите жилетки”, искат да ходят по Шанз-Елизе. Но вече не искат “крал”, в името на разума и прогреса, с надеждата, че утре ще бъде по-добре от вчера, а го държат отговорен за смесеното чувство за голям социален безпорядък, изпадане, изгубена трудова чест, която за мнозина, на фона на глобализацията, вече няма смисъл. Това се дължи на инстинкт за оцеляване, със сигурност не на някаква вяра в един по-добър нов свят.“Жълтите жилетки“: Кралят трябва да умре, за да живее отечеството.

– Защо това насилие се появява точно в този момент?

– Откриваме го всеки път, когато имаме чувството, основателно или погрешно, че се намираме в блокиран и неподвижен свят, когато социалният асансьор вече не изпълнява ролята си и това е още по-вярно, тъй като днес се намираме в края на няколко цикъла: този, който се роди с реформата през ХVI в., поставяйки индивида, неговата свобода и разум в центъра на света, но и на един по-нов цикъл, роден от Втората световна война и големите социални реформи в края на 40-те г. на ХХ в., когато се опитаха да спасят индивида чрез принципа на преразпределение. Всичко това остана без дъх.

Националните държави, които бяха рамката, в която се развиваха циклите, са напът да изчезнат. Новите реформи закъсняват. Окончателната законност на държавата произтича от това, което е едновременно най-анонимно и най-инертно в нея –  административният й апарат. Мнозинството от тези, които демонстрират, не само, че имат чувството за отстъпление на равенството, но и за загуба на свобода. Със засилване на принципа за предпазливост, за наблюдение над всичко. Сериозността на ситуацията се дължи на това двойно чувство за загуба на равенство и свобода в един свят, който ни убягва и върху който имаме все по-малко контрол.

Превод от френски: Галя Дачкова

Заглавието е на „Гласове“

***
Източник: glasove.com

 

 

 

financebg.com

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *