Задава ли се продоволствена криза?

За пореден път са плъзнали страхове в света на хранителните продукти. От началото на юни цената на пшеницата скочи с плашещите 50 % и според данни на банковата група HSBC това е най-силното увеличение за последните 30 години.
Сушата в Русия, Украйна и Казахстан, на които се падат 26 % от световния износ на пшеница, предизвиква опасения от евентуални сривове в доставките, а и от прекалено силно поскъпване. Руското правителство усложни допълнително ситуацията, като въведе от средата на август забрана върху износа на пшеница. Рязкото повишение на цените съживява ужасно „дежа вю“, при което светът се връща към непоносими цени на селскостопанските продукти и гладни бунтове, чиито свидетели бяхме през 2007-2008 година.

Въпросът е в това, че продоволствената криза на практика така и не приключи. Макар цените на хранителните продукти да се понижиха в сравнение с пиковите показатели преди две години, те остават на по-високо равнище в сравнение с отчетеното преди големия скок на цените.

Днешните опасения, свързани с пшеницата, са само един от най-новите сигнали за това, което може да се превърне в едно от най-сериозните предизвикателства, с които ще се сблъска глобалната икономика през идните 20 години.

Става дума за борбата за това, с което да се изхрани светът. Ние страдаме от последиците от три десетилетия на пренебрежително отношение към земеделието, през които този сектор бе на „гладна диета“, когато става дума за ресурси и технологии.

И макар да има глобален консенсус, че трябва да се направи втора „зелена революция“, на практика ние сме едва в началото на продължителен и скъпо струващ процес на възстановяване на световните фермерски стопанства. Да започнем обаче с главното. Означават ли устремилите се нагоре цени на пшеницата, че ни чака повторение на продоволствената криза 2007-2008 година? Засега анализаторите на суровинните стоки твърдят, че по-скоро това няма да стане.

Запасите от пшеница са достатъчно големи (особено, ако се сравнят с периода 2007-2008 година), а реколтата от тази година на такива големи производители като САЩ, се очаква да бъде силна. Затова положението с доставките – за разлика от 2007-2008 година – не е толкова лошо и това означава, че цената на пшеницата в крайна сметка ще бъде реална.

Само че хранителните продукти се отличават от другите стоки на световните пазари. Те предизвикват много повече емоции. Нито една страна не иска да остане без продоволствие или да види как заради главоломно повишаващите се цени хората обедняват и започна да страдат от недохранване. Това може да доведе до безредици и смяна на правителства.

Затова износителите и вносителите на зърнени култури могат да приложат крайни мерки, ако преценят, че ни чака дефицит или запазване на растежа на цените. Тези мерки включват трупане на запаси, панически изкупувания и ограничения на износа. С други думи реакцията на играчите на пазара може да породи криза, когато няма никакви обективни предпоставки за възникването й.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) през идните 10 години средната цена на пшеницата и фуражното зърно в реално изражение ще бъде с 15 % и 40 % по-висока (отчитайки инфлацията) над средното равнище за периода от 1997 до 2006 година. Реалните цени на растителното олио, както се очаква, ще нараснат с над 40 %, а пък цените на млечните продукти средно ще се повишат с 16 до 45 %. Всички тези цени се различават от равнището, на което бяха по време на ценовия бум от 2007- 2008 година, и все пак продоволствените пазари ще продължат да бъдат уязвими.

Има куп структурни проблеми в сферата на селското стопанство, които създават по-крехък баланс между предлагането и търсенето, отколкото създалия се след 70-те години на миналия век. А когато става дума за производството, то ние виждаме, че финансовите потоци не са насочвани към развитието на селската инфраструктура и технологичните изследвания, необходими за увеличаване на реколтите. А когато пък става дума за потребителите, то ние виждаме тези нови заможни китайци, индийци и бразилци, които сега са в състояние да си купят повече хранителни продукти, отколкото преди, и това важи за различни видове храни.

А повече месо, например, пък означава, че за фураж за добитъка трябва да се заделят повече зърнени култури, вместо с тях да се хранят хората. Към това трябва да прибавим и търсенето на биогорива и като резултат ще получите високи цени за хранителните продукти.

Ето ви един откъс от доклада на HSBC: „Световните селскостопански пазари са толкова точно балансирани, когато става дума за предлагане и търсене, че проблеми на местно равнище могат да окажат сериозно влияние върху глобалните цени на определени стоки, засегнати от кризата, а след това последиците от това да се предават на цялата продоволствена верига. В резултат цените на такива основни стоки като пшеницата, ориза, соята и свинското месо растяха според тенденцията от 2004 година, а по-важното е, че през последните години те станаха изключително нестабилни. Именно това отразяват такива структурни фактори като продължителното оскъдно финансиране за развитието на селскостопанските технологии, резкия растеж на търсенето на нови пазари, влошаването на състоянието на околната среда, увеличаваща се зависимост от биогоривата и, вероятно , по-голямото влияние на финансовите пазари, включително и колебанията на валутните курсове.

Как бихме могли да решим тези проблеми? С помощта на много пари и в продължение на дълъг период от време.

Много страни – от Индия до Сенегал – осъзнаха този факт и сега насочват повече средства към селското стопанство. Само че са необходими по-големи инвестиции.

Това ясно се посочва в доклад на ОИСР/ФАО: „Населението на планетата през периода 2009 до 2050 година ще се увеличи с 2,3 милиарда души, и целият този растеж ще бъде от развиващите се страни (…). Според направените оценки, за да бъдат изхранени 9 милиарда души ще трябва глобалното производство на хранителните продукти да се увеличи със 70 % между 2005-2007 и 2050 година. Производството в развиващите се страни почти се удвои (…) Според данни на ФАО за поддържането на изискващото се увеличение на производството в развиващите се страни ще трябва да бъдат направени инвестиции в основни отрасли на селското стопанство, а също и в необходимите услуги на по-долното звено (например, съхраняване и обработка) в размер на 209 милиарда долара според цени от 2009 година (или 83 милиарда долара без отчитането на инфлацията), и голяма част от тези инвестиции трябва да дойде от частни източници. Само че този обем означава увеличаване с 50 % в сравнение със сегашното равнище, и в него не са включени държавните инвестиции, необходими в такива сфери като строителството на пътища, напоителни системи, електричество и образование“.