Заетостта – реформа в 10 точки

Заетостта – реформа в 10 точки

14:30 | 25.11.2013 137 коментари 0

325 милиарда евро от бюджета на ЕС за 2014-2020 г. ще се инвестират по линия на политиката на сближаване в регионите и градовете на държавите от Европа, за да се постигнат целите на Съюза за растеж и работни места и за борба с изменението на климата, енергийната зависимост и социалното изключване, съобщи пресслужбата на Европейската комисия. Като се вземе предвид приносът на държавите членки и ефектът на лоста от финансовите инструменти, общият размер на средствата вероятно ще надхвърли 500 милиарда евро. Реформата на политиката на сближаване ще осигури максимално въздействие на тези инвестиции, адаптирани към индивидуалните нужди на
регионите и градовете. Основните елементи на реформата са следните:
1. Инвестиране във всички региони на ЕС и адаптиране на размера на помощите и на националния принос (процент на съфинансиране) към тяхното равнище на развитие:

слабо развити региони (БВП 90 на сто от средния за ЕС-27)

2. Насочване на ресурсите към ключови сектори на растеж: Инвестициите по ЕФРР ще бъдат съсредоточени върху четири приоритета – иновации и научни изследвания, програма в областта на цифровите технологии, подпомагане на малките и средни предприятия (МСП) и нисковъглеродна икономика – в зависимост от вида регион (слабо развит – 50 на сто, в преход – 60 на сто, развит – 80 на сто).
Около 100 милиарда евро ще бъдат отделени за тези сектори, от които поне 23 милиарда евро ще се използват за подпомагане на преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии (енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници). От тези ресурси на ЕФРР 12 на сто са за слабо развитите региони, 15 на сто за регионите в преход и 20 на сто – за развитите региони.

Около 66 милиарда евро ще бъдат съсредоточени върху приоритетни трансевропейски транспортни връзки и ключови екологични инфраструктурни проекти чрез Кохезионния фонд.

Чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) политиката на сближаване ще допринесе значително за приоритетите на ЕС в областта на заетостта, например чрез обучение, учене през целия живот, образование и социално приобщаване (поне 20 на сто от ЕСФ във всяка държава членка ще трябва да се използват за тази цел). Предоставяните по ЕСФ средства ще се определят според нуждите на всяка държава при предварително определен минимум, което ще доведе до общ размер от най-малко 70 милиарда евро. Новата инициатива за младежка заетост, свързана с ЕСФ, с размер от поне 6 милиарда евро ще подпомага осъществяването на гаранцията за младежта.

3. Определяне на ясни, прозрачни и измерими цели за отчетност и резултати.
4. Въвеждане на условия за отпускане на средствата, за да се гарантират по-ефективни инвестиции.
5. Създаване на обща стратегия за повече координация и по-малко дублиране на усилията.

6. Намаляване на бюрокрацията и опростяване на използването на инвестициите на ЕС чрез единен набор от правила за всички европейски структурните и инвестиционни фондове, както и опростени счетоводни правила, по-целенасочени изисквания за докладване и по-голямо използване на цифровите технологии („електронно сближаване“).

7. Засилване на градското измерение на политиката чрез отделяне на минимален размер средства по ЕФРР за интегрирани проекти в градовете в допълнение към другите разходи в градските райони.

8. Засилване на трансграничното сътрудничество и улесняване на създаването на повече трансгранични проекти. Гарантиране на подпомагането на макрорегионални стратегии, като например стратегиите за река Дунав и Балтийско море, от национални и регионални програми.

9. По-добро свързване на политиката на сближаване с общото икономическо управление на ЕС:Програмите ще трябва да са съобразени с националните програми за реформа и с реформите, посочени в препоръките за отделните държави в рамките на европейския семестър.
10. Насърчаване на по-широкото използване на финансови инструменти за подпомагане на МСП и подобряване на достъпа им до кредитиране.