Заетост и роботизация – ново предизвикателство
Хората често употребяват една фраза в ежедневието си – „ново 20“. Тази фраза символизира реакция на изненада от нещо, което току-що е дошло в полезрението на съзнанието. „Новото 20“ се вписва успешно във въпросът за бъдещето на работните места, пречупен през призмата на новата революция, подобно на ИТ революцията, а именно за наближаващата революция на роботиката. Между другото Бил Гейтс беше говорил по темата публично преди няколко години и беше акцентирал, че 21 век ще бъде векът на роботиката и произтичащите от това приложни решения и технологии.
Бъдете сигурни, че когато се създаде роботизиран начин да се вършат всички онези работи, които наричаме мръсни и тежки, то това ще стане бързо и без колебание, защото човечеството иска да се отърве от тази работа, бих казал, няма търпение да се отърве от мръсна, тежка, неудовлетворяваща работа и труд при лоши метереологични условия. Този процес няма да се случи нито следващата година, нито след пет години, но ще се случи в обозримо бъдеще и тук съвсем не става дума за далечното бъдеще.
Темата не трябва да създава тревожност, а по-скоро енергията на взаимодействието с технологиите, които предстоят да се внедряват, да се разтвори в опита да се използва разумно от компаниите в тяхната дейност и там, където приложението й е най-целесъобразно, ефективно и неизбежно дори, за да създаде нови условия за живота на хората въобще.
Преди двадесет и пет години излезе книгата на известният британски журналист и публицист Джеръми Рифкин – „Краят на труда“. Книгата по онова време звучеше футуристично, но доста реално, защото и тогава вече се усещаше на къде ще тръгнат разработките на технологии и тяхното използване за икономически дейности, индустрия и производство, логистика и производителност. Роботизацията има и друг значим аспект – психологическата картина на личността, която трябва да се сблъска буквално с тази наближаваща реалност.
Въпросът относно трудовите ресурси, работниците и какво ще правят те, когато роботизираните решения и технологии ги отменят в работата, започва да става все по-актуален и важен за дебатиране. Това ще се превърне скоро в „новото 20“ на икономическата политика на държавата. Макар и все още в по-малък мащаб, сме свидетели на определени производства, като например автомобилната индустрия, където много от дейностите, които са се вършили доскоро от хора, сега се осъществяват от различни роботизирани технологии. Този процес ще продължава и нови работни позиции ще бъдат заменяни от технологии.
Стигаме до извода, че наред с технологичните промени в индустрията е време да се мисли задълбочено и върху същността на работния процес, извършван от хора, за човешкият фактор в производството, дистрибуцията и потреблението, за работното време, за смисълът и удовлетворението от трудовата дейност. Мениджърите трябва да изпреварят мисловно горепосочените процеси и да започната да разработват концепции за адаптиране на трудовите кадри към новите реалности на стопанския живот, защото тези иновации ще се случат и в това вече малко експерти се съмняват.
С промените в дейността на производство на компаниите ще се промени и ролята на човешкия фактор като трудов ресурс за фирмата. Дори днес много активни и работещи хора гледат и преживяват работата по начин, коренно различен от своите непосредствени предци, които са били активни до съвсем скоро, до преди 30-40 години. Преди 25 години Джеръми Рифкин прозря, а и не само той, какво идва на хоризонта. Това, което видяхме с развитието и разрастването на Интернет и включването на информационните и комуникационни технологии в бизнес моделите и бизнес практиките на икономическите агенти, е само началото на невероятното бъдеще за икономиката и ролята на човешкия фактор в нея.
Митко ДИНКОВ