Закон за личния фалит? Защо не!

През 2003 г. теглих кредит и като обезпечение на банката ипотекирах апартамента си. По онова време имах добра работа и висока заплата. Преди две години обаче фирмата, в която работех, фалира. Сериозно просрочих вноските по кредитите и банката продаде апартамента ми. Цената обаче не стигна, за да погася дълга си и продължавам да съм длъжник. Преди няколко години се говореше усилено, че гражданите ще могат да обявяват индивидуален фалит. Моля, кажете ми, възможно ли е това?

Христо А., София.

Това е един от характерните въпроси в правната поща на ''Преса'' за изход при невъзможност хората да погасяват задълженията си по кредити, ток, парно и т.н. У нас няма закон за личния фалит, но идеята за съпричастие към длъжниците на кредити, данъци час по час се подновява. Кабинетът „Орешарски“ е заложил въвеждане на Закон за личния фалит. Идеята е да се защитят правата на неизрядните платци, които са спрели да обслужват заемите си заради загуба на работа и доходи в кризата. В средата на юли т.г. шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев предложи

банките да поемат

за своя сметка остатъка по лош кредит, ако той не е бил покрит чрез продажбата на ипотекирания имот. Заради понижените цени на жилищата сумата от продажбата често не успява да покрие остатъка от заема и длъжникът остава с „вечен“ дълг от десетки хиляди лева.

Могат ли след определен законов срок дълговете ни да бъдат отписани завинаги? За хиляди българи, потънали в кошмара на неиздължените си кредити, това е отдавнашна мечта. За родните банки темата частен фалит е кошмар – може да доведе до огромни загуби, а оттам и до повишаване на лихвите по кредитите. Какво обаче се случва, ако имаш да плащаш кредит, а внезапно те уволнят? В масовия случай банката пристъпва към разпродажба на имуществото и последващ запор на заплатата. Лошото е, че ако сумата не е достатъчна, длъжникът продължава да плаща като поп, докато не издължи цялата сума. И дори да няма пари, той е обвързан с банката до гроб. В същото време фирмите могат да обявят фалит и длъжниците им да пият една студена вода, ако компанията няма достатъчно пари, за да покрие борчовете си.

Ще има ли край на вечния дълг?

Първопроходец за въвеждането на личния фалит бе депутатът от ГЕРБ Емил Радев. На 31 януари 2013г. той внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В него бе предвидена 10-годишна абсолютна давност, след която просрочените задължения на гражданите трябваше да се погасяват завинаги. Идеята засягаше задълженията на физически лица както към банки, така и към доставчици на всякакви монополни услуги – парно, ток, вода, газ, телефон и др. „Ако за 10 години например „Топлофикация“ не е успяла да си събере задълженията за парно от 2001 и 2002 година, вероятността да го направи тепърва е много малка“, обясняваше депутатът. Ако поправките в закона бяха влезли в сила през 2013 г., делата за неплатените сметки и кредити до 2003-та щяха да бъдат прекратени. Така щеше да се даде възможност на длъжниците да градят семейна икономика, без да са притеснени за главница и лихви.

Погасяването на „вечния“ дълг обаче не е само благина, носи и санкции. В проекта „Радев“ бе записано, че след обявяване на фалит за срок от 10 г. гражданинът няма право да получава банкови кредити, както и да се занимава с търговия, точно като търговците, обявени в несъстоятелност. Процедурата дори предвиждаше да бъде назначен надзорник на имуществото на длъжника, който го разпределя между кредиторите, като остатъкът от задълженията се погасява. Един от сериозните резултати, до които биха довели подобни промени, е, че признатият фалит

спира делата срещу длъжниците

които понякога се точат по петнадесет и повече години. А това е време, през което на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи водят до многократно превишаване на главницата.

Проектозаконът не видя бял свят заради предсрочно прекратения мандат на 41-вото народно събрание. Споровете около него обаче продължават. Дали идеята да се защитят интересите на неизрядните длъжници няма да нанесе вреди на финансовата система? Мнозинството от банкерите са на мнение, че ако със закон се даде възможност за опрощаване на част от кредита, ще се отвори вратата за злоупотреби. В света на финансите все някой плаща сметката. Ако длъжниците получат прекалено висока защита, тяхната сметка ще плати онзи, който си плаща дълговете, защото поема по-високите лихви, които неизбежно следват от подобни мерки.

Възелът от противоречиви интереси е сложна плетка. Солидарните общества търсят изход. Не е случайно, че в много държави по света е позволено на гражданите да обявяват фалит като фирмите. Знаят, че ако не се даде минимален шанс за изход на закъсалите длъжници, и кредиторите ще се въртят в омагьосан кръг.

Във Франция

Държавата вади длъжника от безпаричието

Мерки срещу вечния дълг отдавна са реалност в страни от Европейския съюз и Съединените американски щати. Американците смятат, че частният фалит насърчава предприемачеството. Фалит за физически лица бе гласуван и в Румъния.Френското законодателство е въвело индивидуалния фалит още през 1989 година. Накратко – там процедурите за частния и търговския фалит са напълно независими една от друга.При индивидуалния фалит добросъвестният длъжник обявява, че финансовото му състояние е в свръхзадлъжнялост, т.е. въпреки усилията си той е в явна невъзможност да удовлетвори своите кредитори. Затова законът му позволява да се ползва от промени в размерите на плащанията или цялостно облекчение на дълга му.

През 2010 г. във френския закон „Лагард“ бяха внесени поправки, според които не магистратите, а специален съвет по свръхзадлъжнялост разглежда и решава проблемите на задлъжнелите граждани. Тази комисия се състои от девет делегати – една част са служители на държавната администрация, Френската национална банка и Френската асоциация по отпускане на кредит и инвестиции, а останалата – от представители на Асоциацията на потребителя в дадения град и експерти в правния и икономически сектор. Споразумението, постигнато от двете страни, става окончателно едва след като съдът го одобри.

Във Франция съдът утвърждава споразумението между кредитора и длъжника,след който дългът се опрощава. На снимката: апелативният съд в Гренобъл.

Интересно е да се знае, че и след обявяване на частния фалит длъжникът запазва имуществото, на което никой не може да посегне. Това е т.нар. несеквестируемо имущество на задлъжнелия. Недосегаеми са единственото му жилище, помощи, давани от държавата, и част от заплатата му – близо 460 евро. А обявеният от френския процесуален кодекс списък с несеквестируеми вещи от първа необходимост е удължаван на два пъти от 2008 година насам.

В България една от сериозните критики срещу въвеждането на индивидуалния фалит е именно съществуващата в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) задължителна несеквестируемост на имуществото на длъжника, поради която се смята, че той получава прекомерна двойна защита спрямо кредитора. Но френският опит оборва тези страхове, защото идеята не е да бъде ударен кредиторът, а длъжникът да бъде изваден от безизходицата и да се върне по-бързо на арената на сериозните данъкоплатци.

В САЩ

Крахът насърчава предприемачеството

САЩ предлагат едно от най-либералните решения за обявяване на частен фалит, известно под името „Дело по член 7“, което започва, когато длъжникът подаде молба пред съда за фалит. Всяко физическо лице, сдружение или корпорация може да подаде молба по член 7 независимо от сумата на задължението и независимо дали длъжникът е платежоспособен или несъстоятелен. С подаването на молба от длъжника всички вписани кредитори преустановяват опитите си да съберат дължимите им вземания, а съдебни дела, действия за запор, дори и телефонни обаждания към длъжника от кредитора трябва да бъдат преустановени. В САЩ има специален съд, който разглежда само дела, свързани с частен или търговски фалит.

Типична молба за обявяване на личен банкрут, която попълватзадлъжнелите американски граждани.

Процедурата е бърза и съответно справедлива и спрямо двете страни, тъй като за периода от време, в която тя протича, е предвидена среща с кредиторите и период на обжалване. Санкциите, отредени от американското законодателство, са строги: в банката кредитор се отбелязва, че задлъжнялото лице не може да управлява финансите си и не е добър платец и за определен период от време той не може да ползва кредити и лизинг, но пък дават шанс да започне наново, без да го задушават дългове и лихви. В САЩ съществува закон за несеквестиране на определени права на длъжника, които са посочени като освободени активи. Например в щата Илинойс те представляват собствен капитал $7500 в недвижимо имущество (жилище), до $1200 в стойността на автомобила си; до $2000 в лични вещи, като кеш или мебели; всичките си необходими дрехи, книги, семейни картини; до $750 в уреди, професионални книги или инструменти; и всички професионално предписани здравни помощни средства за самото лице или за членовете на семейството му.

Георги Дичев, бивш шеф на Камарата на частните съдебни изпълнители:

Некоректните платци са опасност

Лилия ХРИСТОВСКА
Г- н Дичев, как гледате на идеята да бъде приет Закон за личния фалит?

В тази идея има много плюсове, но не са малко и минусите. Добрата страна е спокойствието на един човек, че след опрощаването на дълга му повече няма да го притесняват съдебни изпълнители или кредитори. Но има и негативни последици – длъжникът губи право на кредитиране за определен период от време, забранява му се да заема определени длъжности. В Германия например една част от доходите в продължение на пет години се отделя за кредиторите. Така че нещата не се свеждат само до опрощаване на дълга.Друга опасност след въвеждането на такъв закон е, че съдилищата могат да се окажат затрупани от хиляди производства за фалит. Преди време, когато Румъния въведе този закон, румънски колеги споделиха, че само за няколко месеца след приемането му съдилищата са били зарити с десетки хиляди жалби за обявяване на фалит. И съдът вдигнал ръце,защото не смогвал да ги обработи.

И все пак нормално ли е делата срещу „вечните“ длъжници да се точат с години, когато хората нямат пари да си платят дълговете?

Добре е да се знае, че и без специален закон за частния фалит, ако длъжникът по един необслужван кредит обяви, че няма имущество, чрез което да погаси дълга си, а съдебният изпълнител установи, че това е така, изпълнителното дело срещу него се прекратява. Така е и когато кредиторът с години не е предприемал действия за събиране на вземанията си. Така че понятието „вечен“ длъжник се отнася за хора, които работят и имат някакви доходи. Защото примерно всеки месец му се удържат по 150 лв. от заплатата. А той има да връща 30 хиляди лева. Такъв дълг не може да се върне за 2-3 години, естествено.

Съзирате ли други опасности?

Опасността са некоректните длъжници, тези, които завлякоха не една и две банки. А те не са малко. Недобросъвестните обикновено не могат да бъдат открити, не се водят на официална заплата никъде, но на практика работят в сивия сектор. Малък е процентът на наистина коректни граждани, които са закъсали заради кризата и за тях дългът наистина е проблем. Затова съм склонен да мисля, че ако със закон се даде възможност за подобно опрощаване на част от кредита, това ще отвори вратата за злоупотреби. Списъкът с некоректните длъжници на банките ще нарасне, а загубите за системата ще се умножат. Затова съм скептичен към такъв закон. Преди две години американски колеги организираха кръгла маса по въпроса за частния фалит. Те ни убеждаваха, че в Америка този закон стимулира предприемачеството. Но у нас системата е различна. В България физическите лица, ако са предприемачи, правят фирми заради данъците. Никой не работи като физическо лице предприемач.

Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк:

Банката няма печатница за пари

Закон за личния фалит е познат в англосаксонските правни системи. Но те са напълно различи от нашата. Предполагам, че всеки влага различен смисъл в идеята за този фалит. Но мисля, че това е едно синьо мечтание на хората, които просто не искат да си плащат. За мен тази идея е много популистка. Въвеждането на личния фалит без анализ и хармонизиране на българската правна система би било деструктивно. Пак ще накараме добросъвестните длъжници да плащат вместо недобросъвестните. В крайна сметка това е и целта. Защото не забравяйте, че банките нямат печатници за пари, а оперират с парите на добронамерени хора. Хората, които искат този закон, са материално заинтересованите адвокати. Те биха спечелили доста пари от делата за тази несъстоятелност, защото ще се намерят доста наивни хора, които ще са готови да плащат с надеждата, че ще се отърват от дълговете си.