Закон създава куп бюрокрация в търговията с храни

Нов регистрационен режим за превоз на храни, допълнителни ограничения за рекламите им, регулация на интернет търговията. Това са част от основните промени, които депутатите одобриха на първо четене с 107 гласа „за“ и 29 „въздържал се“ в парламента през миналата седмица, приемайки изцяло нов закон за храните.

Промените са ключови, защото влияят на бизнеса на огромен брой фирми в страната. Според оценката за въздействие на законопроекта само пряко засегнатите ще бъдат над 110 хил. производители, търговци на едро и дребно на храни, но отделно правилата ще важат и за други косвени отрасли като транспорт, интернет търговия, рекламен сектор, ресторантьорство и др. Данните сочат, че производството на храни в България е за около 7.8 млрд. лв. годишно, а търговията на едро – 9.8 млрд. лв.

Превоз с още изисквания

Една от ключовите промени в новия закон е разширяване на кръга от стоки, за чиито транспортиране ще се изисква предварителна регистрация на превозните средства. Досега този документ, известен в сектора като „санитарно“, се издаваше предимно за превоз на храни от животински произход. Според новите текстове обаче оттук нататък регистрация на транспортните средства ще се прилага още и за стоки като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, като ще има допълнително изискване камионът или микробусът да бъде обозначен със стикер. Именно това изискване беше и едно от малкото, покрай които имаше спорове в парламента. От БСП съобщиха, че е възможно да се стигне до ситуация или компетентния орган – Агенцията за храните, да си „затваря очите“ и да раздава стикери, или цели райони да останат без доставки на храни.

Правила за онлайн търговията

В новия закон за храните има и цял раздел, регламентиращ условията за търговия от разстояние в сектора. Те ще засегнат както търговците, изцяло работещи в интернет, така и тези, които имат физически обекти, но и онлайн търговия като допълнителна услуга. Според текстовете търговия „от разстояние“ могат да извършват фирми, които имат регистриран по закона физически обект (например производствена база, магазин, склад и т.н.), или „доставчици на услуги, управляващи средство за комуникация от разстояние“, каквито са различни онлайн платформи за поръчка от ресторанти, магазини и друго.

Всички фирми, които ще продават храни онлайн, ще трябва да получат регистрация от агенцията по храните, преди да започнат дейност. За целта й те ще представят данни за производители и търговците, с които работят, транспортните средства, които ползват за превоза на стоки. Тези компании ще имат и задължение да поддържат „план за проследимост“ на стоката, който е на разположение на контролните органи при необходимост, се вижда още от текстовете.

Ограничения в рекламите

Една от ключовите промени в този закон е свързана с маркетинга и рекламата на продуктите. В него се въвежда изискване всички хранителни стоки да имат етикети на български език, но същевременно ще бъде забранено да се облепя вече етикетиран продукт допълнително „по начин или с информация, различна от първоначалното етикетиране, или който прикрива каквато и да е част от задължителната информация“. Забраната за прикриване с допълнителен етикет на информация върху опаковката се очаква да създаде проблеми за стоките, чиито разфасовки са малки, коментира експерт пред „Капитал“, тъй като има и изисквания за големина на шрифтовете. Въведени са и няколко изисквания за минералните и трапезни води, които пряко ще засегнат търговските марки на тези продукти (виж тук).

С новите правила в закона за храните се въвеждат и ограничения в рекламите, свързани с участието на деца. Така например се забранява рекламирането на ГМО – храни, чиито внос по принцип е забранен, както и храни, за които има „нормативно въведени ограничения за употреба от деца“. В текстовете е посочено още, че деца не могат да участват в реклами и на „храни и напитки, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект и по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене съгласно действащата нормативна уредба“, без да са посочени конкретни закони или наредби, информира в.Капитал.

Изисквания за здравословното хранене на децата има в няколко наредби на министерството на здравеопазването, които са свързани с храненето в детски градини и училища. Така например в училищните столове според тези изисквания не могат да бъдат продавани газирани напитки и храни като чипс, пържени тестени изделия, сметанови и сиропирани торти и сладкиши, сухи супи и др.

financebg.com