Заплашват ли България евтиното евро и гръцката драма?

През изминалата седмица бяха измислени няколко апокалиптични сценария за разпад на еврозоната вследствие на поевтиняващото евро и най-вече поради тревожните предвиждания за популистки изход от общите избори в Гърция.

От 2009 г. кризата с външния държавен дълг на Гърция разкрива недостатъците на политическата система на ЕС и институционалната недостатъчност при подобни фактически фалити, както и хвърля сянка върху еврото и ЕЦБ.

От 2014 г. обаче, доколкото може да се съди по стопанската статистика, след преструктурирането на дълга гръцката икономика започва да се възстановява. Тази перспектива в момента се поставя под въпрос от очакваните промени в управлението на страната, ако изборите бъдат убедително спечелени от СИРИЗА. Тази политическа конюнктура се усложнява от спада на цените в горивата, свързаното с него поскъпване на долара спрямо еврото, настъпващо след години политика на „парично разпускане“ от страна на Федералния резерв и силен идеологически натиск върху ЕЦБ да провежда същата политика.

На този фон какво може да се очаква за България? Страната ще остане слабо засегната от външни шокове. Спадът на цените на горивата ще има положителни стопански и дори политически ефекти. По всичко изглежда, че Гърция ще запази членството си в еврозоната и общия характер на политиката на възстановяване, възможно донякъде гарнирана с местна популистка реторика и европейска подкрепа за различни стопанско-политически начинания. Независимо от развитието на ситуацията в Гърция, дори и при най-мрачните сценарии за популизъм и излизане от еврото, българската банкова система ще остане стабилна.

Еврото, като всяка друга съвременна валута, обслужва юрисдиция, в която може има различни по ниво на задлъжнялост правителства. Но това ниво не зависи от паричната единица сама по себе си, както в отделните страни има разлика между задлъжнели семейства и фирми и такива в добро в добро финансово здраве. Дългът на Гърция е вече преструктриран и няма изгледи цялата процедура да започне отново. Между другото, хленчът, че този дълг е огромен, непосилен и пр. не е много рационален. България и Полша преструктурираха външни дългове с идентични размери, изплатиха ги почти напълно и забравиха, за съжаление, цялата история.

Основните конюнктурни причини са текущата тревога на валутните и капиталови пазари, свързани с политиката на Федералния резерв в миналото, и настоящите съотношения на търсенето и предлагането на енергоресурси. България не може да влияе нито на едното, нито на другото, но може да следва политика, която позволява на хората и фирмите да се адаптират и дори печелят от тази конюнктура. Тази политика следва да се състои в балансиране на публичните финанси, стабилизиране на енергийния сектор и запазване на сегашните здравословни условия на функциониране на банките, т.е. отказ от пропагандирани в миналото идеи за радикални промени в мандата на БНБ, гражданския процесуален кодекс и статута на длъжниците.

Политически в тези условия не е лошо да се има предвид следното, че разходите по застраховане на български дълг може да се увеличат вследствие на влошения кредитен рейтинг. Той бе понижен поради недобро управление на фиска и енергетиката, но разходите по застраховане са в пъти по-ниски от тези за гръцкия дълг например.

Спредът /цената на застраховката/ на книжата, застраховащи срещу фалит на България, е 197 базисни пункта, докато за Гърция е 1 376. България по този показател е сравнима с Португалия и Унгария и е почти като Румъния, доста по-добре от Хърватия, Русия и Украйна, но, разбира се, в много по-неизгодно положение в сравнение с Чехия, Естония или Германия.

След 2010 играчите на пазарите за суверенен дълг ясно различават България от Гърция и конюнктурата бе и се запазва относително изгодна за България. Въпреки недостатъците в управлението на публичните финанси от последните две години страната има по-добри макроикономически показатели от Португалия и Унгария например, най-вече поради съотношението на държавния дълг към БВП.

Гръцките банки имат съществен дял в българската банкова система, но са толкова стабилни, колкото е тя самата, тази стабилност бе потвърдена от последните развития с изплащането на гарантираните депозити в КТБ, а самите гръцки банки, които са местни юридически лица с изключение на един клон, обслужват разумен и печеливш инвестиционен процес, и дори донякъде бягството на спестявания от Гърция, когато там положението се влошава.

Тези фактори остават в действие и не биха зависили от политическите промени в Гърция, негативните развития могат само да подсилят действието им.

Най-важното обаче е, че „България“ /фирми и граждани/ дължи пари на „Гърция“, а не обратното – какъвто е случаят с банките, отпускали заеми на гръцките правителства. Иначе казано, независимо от възможните трудности у дома, „гръцките“ банки са български и имат интерес да продължават да развиват бизнеса си тук.

Общата капиталова адекватност на българските банки към средата на 2014 бе 21,26%, а тази на капитала от първи ред – 18,79%; този индикатор е един от най-добрите в Европа и няма признаци, че това положение се влошава, независимо от драмите и реториката около КТБ.

Дори при популистки изход от изборите в Гърция, новото правителство няма да предприема действия, които засилват бягството на пари и капитали от страната, ако обаче и това се случи, няма шокова перспектива за българските банки, фирми и икономика.

Общата обезценка на еврото спрямо щатския долар може да има известен отрицателен, макар и ограничен, ефект върху привличането на ресурси за българската икономика, но лихвените равнища тук, както и наличните спестявания, ще неутрализират тези възможни негативи.

Под някаква форма ЕС ще потърси интензифициране на трансферите към Гърция, а паричната политика на ЕЦБ може да бъде разпусната, но не дотам, че да застраши износителите на стоки и услуги от еврозоната.

Българските предприятия, особено през последните пет години, се научиха да реагират бързо на промени в пазарната конюнктура и да запълват пазарни ниши в юрисдикции, доминирани от щатския долар. /Красен Станчев, Институт за пазарна икономика/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *