Защо Европа има силна наука, а слаб икономически растеж?

Защо Европа има силна наука, а слаб икономически растеж? Защо Русия е на едно от първите места по брой научни публикации и цитирания в световната литература по физика и математика, а на едно от последните места по внедрени патенти и иновации?

Отговорът е в т.нар. европейски иновационен парадокс: Европа има водеща роля в създаването на научни знания, но остава далеч след САЩ и Япония в способността да трансформира тези постижения в иновации, генериращи икономически растеж.

За да преодолее този парадокс ЕС разработи амбициозен план „Европа 2020”, Европейска рамка за интелигентен и устойчив растеж, създаде европейски „Съюз за иновации”, насочва огромни финансови ресурси в сектора на иновациите.

Българското правителство предлага на обществеността за обсъждане Иновационна стратегия за интелигентна специализация като част от Европейската рамка за интелигентен и устойчив растеж. В нея се прави очевидната констатация, че България не успя да разгърне иновационния си потенциал през последното десетилетие. Страната ни заема последно място според доклада на ЕК за иновационния напредък на страните членки за 2013 г.

Проблемът е в това, че Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България за периода 2014 – 2020 г. не се включват необходимите радикални елементи за „оттласкване от дъното”. Решението е в стратегията да се включат конкретни политики, мерки и инструменти за:

развитие на академичното предприемачество;
стимулиране създаването на иновационни клъстери;
ускорено изграждане на „spin off“ фирми;
създаване на „магазини на знанието” в университетите и институтите на БАН и ССА;
промяна в нормативната система на триъгълника на знанието и особено на Закона за висшето образование, Закона за насърчаване на научните изследвания и Наредба №9.

Ако българското общество не развие предприемачество в областта на иновациите, нашата страна няма да осъществи преход към икономиката, базирана на знанието.

проф.. Асен Конарев