Защо левицата ненавижда данъчните облекчения за богатите?

Блумбърг“

„Отвратително!“ Така старшият съветник Дейвид Акселрод окачестви съгласието на американския президент Барак Обама с удължаването на срока на данъчните облекчения за богатите като част от споразумението, сключено с републиканците в Конгреса.
Само се замислете за минута, пише Каролин Баум. За да гарантира, че Републиканската партия ще подкрепи удължаването на помощите при безработица и едногодишното намаление на онази част от данъка върху възнагражденията, плащан от работодателите, администрацията трябваше да си запуши носа, да преглътне гордостта си и да измисли още метафори, с които нагледно да покаже отвращението си от мисълта да позволи на богатите да запазят повече от собствените си пари.
„Уважавам хората, които смятат, че това е несправедливо, заяви Акселрод в интервю с Кристиан Аманпур по Ей Би Си в неделя. Споделяме мнението им за данъчните облекчения за хората с високи доходи, както и за данъците върху имотите. Това беше част от споразумение, колкото и отвратително да е то, за да получим всички блага, които ще последват от него. Това е естеството на компромиса.“
Някои домакински задължения, като чистенето на тоалетната например, са отвратителни. Попълването на формуляра за здравно осигуряване е друга отблъскваща задача. Да прекараш часове на телефона с техническата поддръжка на HP от Индия също печели първите места в класацията по отвратителност.
Но да можеш да запазиш парите, които си спечелил? Кое точно в данъчните облекчения за богатите толкова отвращава левите?
Не мога да дам точен отговор, защото не споделям тяхната антипатия. Предчувствам, че хората, които ненавиждат данъчните облекчения за богатите, възприемат икономическия пай като постоянна величина. Твоята печалба е моя загуба. Данъчното намаление, облекчение, кредит или удържане върху твоите доходи не означава нищо за мен. Получава се нулева сума, но всъщност не е точно така.

Нулева сума

През последните 60 години приходите на федералното правителство са били средно 18% от брутния вътрешен продукт на САЩ. Независимо дали максималната пределна данъчна ставка на дохода е 92%, както през 50-те, или 28%, както беше за кратко в края на 80-те години на миналия век, правителството и да иска, не може да отхапе по-голям дял от пая.
Много по-добре е да се намери рецепта за по-голям пай, така че 18-те процента на правителството да се трансформират в повече долари.
Аманпур не попита Акселрод за това, какво ще стане, ако паят се удвои, но делът доходи, който ще получат богатите, бедните и средната класа, си остане същият.
Не съм сигурен какво би казал по телевизията, но се обзалагам, че знам какво си мисли той. Мисли си, че не е честно. Преразпределянето на доходите, което означава парчетата от пая да се пренаредят така, че тънките парчета да станат по-дебели, е истинската цел.

Елегантна кражба

Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Вярно е, че американското правителство би могло открито да започне да конфискува богатствата на богатите, както руското иззе нефтената компания „Юкос“, обвини главния й изпълнителен директор Михаил Ходорковски в укриване на данъци и измами и го хвърли в затвора. Да направиш това с помощта на данъчния кодекс е толкова по-елегантно.
Колкото и да се опитваше, американското правителство не успя да увеличи своя 18-процентен дял от БВП, независимо от големите промени в максималната данъчна ставка. Богатите могат да си наемат съветници и опитни юристи, които да им помогнат да защитят дохода си и да избегнат данъците.
Освен това, фокусът върху нарасналото неравенство по отношение на доходите, както и върху потенциала му да създаде обществен смут, не взема под внимание изкачването и слизането по стълбата на доходите. Почти 60% от данъкоплатците са били на различно стъпало през 2007 г. спрямо 1999 г., се твърди в доклад от юни 2010 г. на Робърт Каръл, старши представител на Washington’s Tax Foundation. 40% от домакинствата на най-горното стъпало са слезли по стълбата, докато 60% от тези на най-долното стъпало са се изкачили.
И макар че делът на доходите на хората на най-горното стъпало, които са 1%, се е увеличил повече от двойно между 1980 г. и 2007 г., този вид анализ на разпределението на доходите (който включва сравняване на доходите на населението в различни моменти във времето) не успява да покаже мобилността сред различните групи, посочва Каръл. Изследването му е проследило данните на 62 412 данъчни декларации, които са били подадени в рамките на девет години.

Мобилно население

Милионерите, както се оказва, днес идват, а утре си отиват и това се дължи най-вече на непостоянството на реализацията на капиталовите печалби, разкрива Каръл. Политиците трябва да се сещат за това всеки път, когато започнат да обмислят допълнителни данъчни тежести за богатите, единствената група, която е политически коректно да бъде дискриминирана.
Може би теорията, че дяловете на пая не се променят, не е правилна и левицата се съюзява срещу богатите само заради старомодна завист.
И това обаче не е много вероятно. Класовите войни никога не са били особено популярни в САЩ по простата причина, че повечето американци се стремят да забогатеят или да постигнат известна финансова сигурност.
Вратата винаги е отворена. И много американци извличат изгода от възможностите, които се откриват пред тях, и минават през нея.
От друга страна, милионерите може да попаднат на врата към мазето и да се озоват на по-долното стъпало. В това няма нищо отвратително, бихме казали на Акселрод.