Защо потребителите в Саудитска Арабия не усещат срива в цените на петрола

Лъскавите търговски центрове и луксозните ресторанти в столицата на Саудитска Арабия Рияд по никакъв начин не подсказват, че през последната година има срив в цените на петрола. Това не е случайност, а пример за политика в действие, пише агенция Bloomberg.

Споделянето на петролното богатство с обществото помогна на династията Ал Сауд да остане непоклатимо на власт, докато Близкият изток е разкъсван от конфликти. Със свиване на бюджетите режимът в Рияд предпочита огромни бюджетни дефицити пред риска от социално недоволство.

Според икономисти обаче в крайна сметка трябва да има някакви негативни последици. Международният валутен фонд (МФВ) предвижда бюджетният дефицит да достигне 20% от БВП тази година. При този темп спестяванията на населението ще изчезнат за пет години. Рейтинговата агенция Standard & Poors понижи кредитния рейтинг на кралството в края на октомври. Съдейки по свиването на разходите за проекти и за плащане на подизпълнители, най-големият износител на петрол в света изглежда се старае населението да не усети негативните последици от ниските цени на петрола.

Съкращенията няма да засегнат типичното домакинство, тъй като няма да се засегнат социалните разходи“, смята Фарук Суса, икономист за Близкия изток в Citigroup, базиран в Лондон.

След като пое властта през януари, крал Салман разпореди държавните служители да получат бонус от две работни заплати. В икономиката на стойност 630 милиарда долара продажбите на дребно се увеличиха с над 10% тази година. Стойността им през септември на годишна база бележи спад, но това се дължи отчасти на Курбан байрам. Миналата година големият религиозен празник беше през октомври и тогава се наблюдаваше сходно понижение.

„Има признаци, че сривът на петролния пазар води до по-слабо потребителско търсене през второто полугодие“, прогнозира Моника Малик, главен икономист в Abu Dhabi Commercial Bank. “Ключовото за тези нагласи са очакванията, че ниските цени ще се задържат по-дълго“, обяснява тя.

Все пак акциите на саудитските търговски компании поевтиняха след юни 2014 г., когато започна сривът в цената на петрола, но поддържаха нивото на пазарите в развиващите се пазари и се представяха по-добре от саудитските фирми в строителството например.

Населението в Саудитска Арабия се радва на щедри правителствени разходи за образование, включително програми за обмен в чужбина, както и на евтина енергия. Бензинът е под 1 долар за галон (3,7 литра), а електричеството е толкова евтино, че жителите на Рияд често нямат мотивация да изключат климатиците, докато ги няма.
Още по темата
Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на Саудитска Арабия до А+
Саудитска Арабия може да намали субсидиите за природен газ

Само субсидиите за гориво ще струват на властите около 52 милиарда долара тази година, което е 8% в БВП, прогнозира банката Samba Financial Group в доклада си от август. По данни на МВФ Саудитска Арабия се нарежда на четвърто място в света след Катар, Люксембург и Кувейт по субсидии на глава от населението.

Министърът на петрола Али Наими заяви, че правителството обмисля дали да вдигне цените на тока, но Bloomberg подчертава, че подобни коментари в миналото не са били последвани от действия.

Драматичната игра на монархията с бюджетния дефицит – през последните години средната му стойност е 7% от БВП – е основната причина защо забавянето на икономиката няма да се усети. Тази година се очаква икономически ръст от около 3%, през 2014 г. стойността му беше 3,5%.

„По време на управлението на крал Абдула петролът струваше над 140 долара за барел и това е една от причините защо обещаните икономически реформи така и не се случиха“, казва Грегъри Гоус, преподавател по международни отношения в Texas A&M University. „Още през 90-те години крал Абдула заяви, че всичко трябва да се промени, но това така и не се случи. Когато времената изглеждат трудни, има неохота част от тежестта да се прехвърли на гражданите и решенията се отлагат“, казва Гоус.

Братът и наследник на Абдула – крал Салман – направи рокади в икономическия си екип и създаде нова комисия, която да контролира политиката за икономиката и развитието. Освен това при неговото управление режимът стана по-активен във външната си политика, като пример с намесата във войната в съседен Йемен. Според Дейвид Бътър от Chatham House обаче ще е трудно да се приложат радикални реформи, тъй като за това е необходим много силен политически център на гравитация. „Такъв в момента няма“, казва Бътър