Защо румънците не бягат в България?

Като е толкова хубаво в Румъния, защо не виждам българи да бягат натам, зачуди се вчера премиерът Бойко Борисов в студиото на Нова телевизия и остави зрителите сами да си отговорят. А отговорът бе на върха на езика му: Защото у нас е по-хубаво.

Сега да обърнем въпроса: Защо като в България е толкова хубаво, не виждаме румънци да бягат насам? Логичният отговор е: Защото у тях им е по-хубаво.

Да се взема интервю от Бойко Борисов е тънка работа, свидетелстват препатили журналисти. Каквото и да го питат, той си има готови отговори като дялани камъни, които не могат да побутнат. Много важно е обаче

къде му задават въпросите

Ако го питат в Брюксел, той е пламенен европеец – толкова пламенен, че е склонен да застане срещу евродепутатите от ГЕРБ и други български партии, за да им издърпа ушите, че не се държат по европейски. Докато те правеха миналата седмица конференция в Европарламента срещу мониторинга на Еврокомисията над България, Борисов го възхваляваше в коридорите на Европейския съвет: „Мониторинговият механизъм трябва да бъде използван, за да се реформира съдебната система – от А до Я. Сам по себе си той е ефективен и затова го подкрепям толкова много“, заяви той.

Вчера обаче бе в София и запя друга песен. „Благодаря на евродепутатите от либералите, социалистите и ЕНП, които подкрепиха усилията на България“ (за отпадане на механизма за наблюдение)“, каза премиерът, без да му трепне окото, че се е извъртял на 180 градуса. В последния момент се усети и добави: „Когато има спорни теми, които не може да разбереш, или и двете тези са достатъчно верни, то тогава най-добре да се обърнем към този механизъм за сътрудничество“. С други думи, и двете му противоположни тези са „достатъчно верни“ – както за оставането на механизма, така и за отпадането му. Не им е лека работата на журналистите, но представете си как се чувстват колегите му от другите страни, които редовно го канят на срещите си и трябва да гадаят какво мисли, защото при него не важи дори правилото: „Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти приказвам“. И делата като приказките му, изглежда, зависят от това с кой крак сутринта е стъпил на ставане от леглото. Ако не заемаше толкова важен пост,

щяхме да сме най-веселата държава в света

и наистина нямаше да ни се иска да я напуснем заради неспирното забавление, което ни предлага. Ето ви още малко веселие от неговата външна политика. За да ни убеди окончателно, че при румънците е по-зле въпреки успехите им в борбата с корупцията на високо равнище, даде за пример техния бивш президент Траян Бъсеску. Какво им е хубавото? – „Това, че техните министри крадат, хванали са ги и са ги вкарали в затвора, а президентът им търси политическо убежище в Молдова…“

Бъсеску сигурно ще си оскубе последните коси, ако разбере в какво го подозира Борисов, с когото уж бяха политически приятели. Преди четири дни той наистина поиска молдовско гражданство със съпругата си Мария, но причината не бе да се укрие от румънското правосъдие (точно в Молдова ли?). Преди година, когато за последен път направи официално посещение в Молдова, той заяви в Кишинев, че ще поиска молдовско гражданство през 2016 г., за да продължи политическата си кариера и след изтичането на мандата му в Румъния.

Бъсеску е известен с призивите си за обединение на Румъния и Молдова. Бившият молдовски президент Владимир Воронин го освети вчера като потенциален кандидат за държавен глава на Молдова. Възможно е Бъсеску да се вижда в ролята на обединител на Велика Румъния, както Хелмут Кол се записа в историята като обединител на Германия. Бившият български посланик в Букурещ Валентин Радомирски заяви вчера на конференция в София „Балканите в XXI век – българският поглед“, че амбицията на Бъсеску е обединението да стане преди 2019 г., когато Румъния ще бъде ротационен председател на ЕС и няма да е удобно точно тогава да променя граници в Европа. Дипломатът изрази тревога за българското малцинство в Молдова, което заедно с гагаузите не е съгласно да бъде асимилирано в Румъния. Борисов обаче не е склонен да се гмурка в такива политически дълбини на Балканите и затова търси по-прости обяснения.

Най-благозвучното производно на думата „прост“

е „простодушен“. Точно такова простодушно преливане наблюдаваме между външната и вътрешната политика на Борисов: „Имаме пълната подкрепа на Брюксел и на колегите ни там до един. Особено за това, което последния месец правим, всички дойдоха да кажат: „Нашият Бойко се върна“, буквално така се изразяват“, продължи той откровението си пред Нова телевизия. „Когато аз назначавах Росен Плевнелиев за строителен министър, в Румъния назначаваха министърка – реклама на дамско бельо, и сега трябва моят президент да търси политическо убежище в Македония, защото в Румъния неговия колега го вкарали в затвора“, опита да даде сравнение Борисов.

В речника на Борисов особено много

зачести появата на думата „стабилност“

Очевидно му е хубаво при сегашното положение в България и затова никак не му се иска да настъпят промени по румънски модел. Ако бъде приложен румънският опит, никой не знае докъде ще стигне. Да жертваш някой депутат или министър е прежалима загуба, но да стигне правосъдието до действащия премиер както стана там – това дори не си го помисляйте! Затова просто не бива да се тръгва по този път.

Брюксел обаче продължава да се инати и отказва да спре Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Точно преди седмица Съветът на ЕС по общи въпроси заяви, че „спешно трябва да се ускори цялостният напредък в България“ за изпълнение на шестте задачи по МСП, които включват съдебна реформа и борба с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. Решението е взето единодушно, което означава, че и България е гласувала за него от името на своето правителство, включително и от името на своя премиер. Борисов се е обявил по този начин в Брюксел за решителна промяна, а в България ни агитира, че няма какво да се променя, защото и така ни е добре.

Българските граждани отдавна са свикнали политиците да ги будалкат, но колко ли ще продължи търпението на чуждите държавници? Борисов явно няма задръжки да ги представя като наивници, които му се възхищават само като го видят. Механизмът за проверка не е лош, но трябва да му се направи фина настройка, за да започне да показва не само проблемите на държавата, но и хората, на които се дължат. Борисов има особени заслуги и е редно да получи полагащото му се международно признание. При достатъчно силен импулс отвън може да се сбъдне неговата прогноза: „Не само метлата ще играе и играе, но и с парцал ще забършем след това“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Борисов минаваше за приятел на Бъсеску, но сега го „праща“ в политическо изгнание и дори в затвора.