Защо си тръгва Тelenor

„Telenor е в България, за да остане дълго, дълго време.“ Репликата на главния изпълнителен директор на българското поделение Стайн-Ерик Велан пред „Капитал“ е от март 2014 г. малко след като норвежкият гигант стана собственик на „Глобул“. Четири години след изричането й стратегията на Telenor е преобърната: операторът си тръгва от Балканите. Новината от този януари е, че Telenor продава бизнеса си в България, Сърбия и Черна гора, а вероятно и в Унгария, на американски фонд за 2 млрд. евро. Разпространи я специализираното издание Mergermarket, а „Капитал“ я потвърди от три източника.

Освен че излиза стратегически гигант от сектора, разликата с предишната сделка е, че за купувач се сочи американски фонд, т.е. временен оператор. А съдейки по финансовите инвеститори, които минаха в дълга редица през друг телеком – БТК, промяната може да доведе до напомпване с дълг и загърбване на развитието, както и бърза препродажба. Основен въпрос е и с какъв местен екип ще работи новият собственик.

* В официално изявление в петък Telenor призна, че има интерес от купувач за мобилните операции в България, Сърбия и Черна гора и Унгария. От групата обявиха, че предложението ще бъде разгледано и оценено до края на първото тримесечие на годината. „Операцииите в региона носят 9% от общите приходи на Telenor и 8% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA)“, обяви компанията и допълни, че няма да дава повече изявления до привършване на оценката.

Причината за излизането на Telenor не се посочва официално. В дъното на решението най-вероятно стои липсата на потенциал за растеж и добри печалби за разлика от други пазари, най-вече в Азия, където норвежкото дружество има бизнес. Естествено влияние може да оказва и бизнес климатът в България и съседните страни.

Непознатият купувач

Детайли около преговорите в България почти липсват, тъй като няма ангажирани консултанти в страната и проучването и разговорите явно се водят на международно ниво директно от централата на групата в Осло. По информация на „Капитал“ въпросният фонд от САЩ вече е избран за ексклузивен купувач след процедура по подаване на първоначални оферти. Сега е във фаза детайлно финансово и правно проучване и предстоят преговори по договора. Тоест сделка, ако преговорите приключат успешно, може да се очаква през втората половина на годината след регулаторните разрешения.

Най-голямата неизвестна е името на предпочетения от Telenor купувач. Според медии в Норвегия и Сърбия фаворит за бизнеса в Сърбия и Черна гора е американският фонд KKR, който вече има интереси там в областта на сателитната телевизия. През миналото лято се говореше, че той е готов да даде 1.5 млрд. долара за сръбския и черногорския бизнес, но впоследствие те бяха отречени лично от изпълнителния директор на Telenor Сигве Бреке. Малко вероятно е обаче KKR да се интересува сега и от българския бизнес, тъй като според информация на „Капитал“ фондът търси мобилен оператор плюс операции в областта на сателитната телевизия, а Telenor не развива такава дейност в България.

Два източника на „Капитал“, близки до сделката, твърдят, че със сигурност купувачът не е KKR, а друг гигантски американски фонд. Избраният финансов инвеститор няма бизнес в региона. А KKR наистина проявявал интерес, но в края на миналата година се е отказал от участие в сделката.

Много или малко са 2 млрд. евро

Цената, посочена от Mergermarket, звучи ниска – 2 млрд. евро, т.е. по-малко от платеното при придобиването на операторите в България и Сърбия. Досега само сръбският и черногорският бизнес се оценяваше на над 1.5 млрд. евро. Tеlenor е лидер в Сърбия и Черна гора и е вторият най-голям оператор по приходи в България и Унгария. Норвежците купиха от гръцката ОТЕ българския оператор „Глобул“ за 717 млн. евро през пролетта на 2013 г., като впоследствие инвестираха около 300 млн. евро в модернизиране на мрежата и ребрандиране. Естествено през последните години операторът беше на печалба и норвежците са получавали дивидент. Но телекомуникационни наблюдатели считат, че цената от 2 млрд. евро е малка за операциите на Telenor в трите балкански държави. Ако в сделката бъде включена и Унгария, тя значително ще нарасне.

В същото време норвежкият анализатор Хенриете Трондсен от Arctic Securities заяви пред местния бизнес вестник Dagens Næringsliv, че обявената цена от 2 млрд. евро е дори над очакванията. „Два милиарда евро изглежда разумна цена и дори е малко по-висока от нашите оценки на бизнеса на Telenor в тези страни“, коментира тя пред изданието. Друг експерт – Фредрик Стайнслиен от Pareto Securities, също заяви, че Telenor от години търси оптимизация на портфолиото си и при подходяща цена ще продаде бизнеса си в България, Сърбия и Черна гора. „Оценката от 2 млрд. евро е 5% над нашите очаквания“, допълни той.

Норвежкият престой в България

Първият сигнал в България, че нещо се случва с бизнеса на Telenor, дойде през миналия май, когато новият тогава изпълнителен директор на „Теленор България“ – канадецът Майкъл Фоли, внезапно напусна в посока Бангладеш, където оглави местните операции на норвежците. Изненадата дойде от факта, че Фоли беше обявил амбициите си да развива дългосрочно оператора тук и дори премести семейството си в страната. Според източник на „Капитал“ той е искал гаранции от мениджмънта в Осло, че ще има картбланш от поне няколко години, но от групата не са му гарантирали такъв. Което го е накарало да търси други възможности отново в Telenor.

При навлизането си в България Telenor започна да развива амбициозно бизнеса си. Първо подмени мобилната мрежа, след като сключи сделка с Huawei. Компанията беше първият оператор в България, който въведе 4G услуги. Според резултатите за първите девет месеца на 2017 г. телекомът има 3.23 милиона абонати в България. Средният приход от абонат (ARPU) обаче нараства до 13.3 лв. за деветмесечието и до 14 лв. само за третото тримесечие, показва отчетът на Telenor.

Под управлението на норвежците операторът вдигна леко пазарния си дял. Но резултатите за последните четири години показват, че почти няма промяна в приходите и печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA), която е най-добрият показател на развитието на бизнеса на всеки телеком. В България „Теленор“ имаше EBITDA маржин от 37-38% през последните две години. За сравнение – на бързорастящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е между 52 и 59% през първите девет месеца на тази година. Единственото постоянно увеличение е в приходите от абонат (виж таблицата), което нарежда „Теленор“ на лидерското място по този показател в България. Но дори при него повишението през годините е малко и е далеч от това на останалите оператори от групата в региона. Например в Сърбия и Черна гора е 16.7 лв. на месец за първите девет месеца на 2017 г., а в Унгария е 22 лв. на месец. За сравнение по този показател със Северна Европа не може и да става дума.

От телеком към диджиком

Според източници от българския оператор от началото на миналата година в цялата група тече трансформация на бизнеса, като основната цел е пренасочването му от традиционен телеком към доставчик на дигитални услуги. Този процес включва и оптимизация на разходите в отделните оператори, включително и България. В „Теленор“ е имало съкращения на определени позиции – от администрация до поддръжка. Някои наблюдатели смятат, че това е част от целия процес на подготовка за продажба на подразделенията в Централна и Източна Европа, информира capital.bg.

Резултатите на телекомуникационните оператори в България са под натиск от години, макар EBITDA да остава сравнително добра. Промени като европейските регулации за роуминга ограничиха източници на приходи. Конкуренцията между трите големи телекома е ожесточена, което води и до понижение на тарифните планове. В тази обстановка някои от компаниите залагат на пакети от услуги, например с фиксиран интернет и телевизия. „Теленор България“ не предлага такава платформа, а има само мобилен бизнес, макар и включващ допълнителни дигитални услуги. През годините групата се опитваше няколко пъти да придобие интернет и телевизионни оператори, но по различни причини до сделка така и не се стигна. Така поне на хартия няма видима дейност, от която да дойде значителен бъдещ растеж. В същото време компанията майка залага все повече на стратегия извън Европа. Пазари като Тайланд, Бангладеш и Пакистан отчитат добър растеж. Ето защо не е чудно норвежката група да пренасочи усилията си изобщо към региони извън Централна и Източна Европа.

financebg.com