Защо швейцарците успяват в това, в което други се провалят

Пряката демокрация помага на жителите на алпийската страна да „бързат бавно“, но да изпреварват другите

Всеки път чувството е невероятно, когато в района на Шамони – Монблан преминавате границата между Франция и Швейцария в посока Гщаад, Интерлакен, Тун. Освен красотата на планината в очите се набива и ефективността, с която чудесната природа е преобразувана във функционален културен пейзаж.

Между езерата и зелените поляни на алпийски ливади някак си съвсем естествено се виждат пътища, железопътни линии и електропроводи – в затвореното пространство през алпийските долини. Техническа точност в комбинация с патриотизъм и организационна интелигентност гарантират това типично за Швейцария съжителство на съвременното общество и високите алпийски пейзажи, които въпреки всички човешки интервенции все още излъчват едно архаично величие.

Точно тази специална смес от швейцарски прагматизъм доведе до това, че днес след 17 години строителство се открива 57-километровият тунел „Готард“ – с година по-рано от планираното. Общата стойност на основната част на проекта – 11 млрд. евро, едва превиши предварително изчислената рамка на бюджета.

Тоест – швейцарците правят точно това, което германците просто не успяха – планиране на голям проект, обсъждане, поставяне на гласуване и след това изпълнение в точния срок. Защо това не работи другаде?

Най-късно от Световното първенство по футбол през 2006 г. Германия е считана за шампион по организацията. Или всичко това е било само една измамна лятна приказка? Така или иначе германското инженерство все още се радва на световна известност – една от причините, поради която германски инженери и германски машини са били използвани при прокопаването на тунела „Готард“.

Когато по-късно днес германският канцлер Ангела Меркел се „гмурне“ във влака през най-дългия железопътен тунел в света, Берлин ще е далеч. Най-малко географски далече ще е и фантомът на летище Берлин, чието завършване подобно на двореца от книгите на Франц Кафка продължава да се отдалечава, колкото повече хората се опитват да се доближат до целта. Забавянето от планираното откриване на летището през 2011 г. скоро ще съставлява почти половината от времето, нужно за изграждането на тунела „Готард“.

Само проектът за системата за отстраняване на дим се проточва вече четири години – период, в който швейцарците пробиха почти 15 километра тунел. Апропо: Почти тридесет километра тунели създават швейцарците за същото време, което е необходимо, за да се изгради едно училище в Берлин – осем години.

Според сегашното ниво на откритата скала на обикновената лудост в Берлин сега дори и планираното за 2018 г., почти 30 години след падането на стената, пускане в експлоатация на новото летище изглежда истинско предизвикателство. Всичко това е „неудобна германска драма“, която от дълго време се превърна в постоянен скандал, за който никой не поема отговорност. Най-малко пък онези, които всъщност носят отговорността, на първо място –  бившият председател на Flughafen Berlin Brandenburg GmbH Клаус Воверайт и Матиас Плацек – двама бивши лидери на Берлин и Бранденбург.

Те са част от един изключително самонадеян политически елит, но и до днес се правят на невинни. Те не са знаели нищо и не можели да направят нищо. Грандиозно правалили се бивш изпълнителен директор и технически директор междувременно се сдобиха с обезщетения за милиони евро.

А рекламното видео с подобния на хип-хоп рефрен „Не ми пука“ на градския транспорт в Берлин е своеобразен химн на тази нахална весела безотговорност, която буквално трудно може да се категоризира.

На други места пък имиджът „Произведено в Германия“ се превръща по-скоро в ехо от миналото.

Колкото прекрасният, толкова и спорният железопътен проект Stuttgart 21 бе забавен не само заради протестите отпреди около три години, като сега откриването се предвижда да е през 2022 г., но се оскъпи от първоначалните 2,46 млрд. до близо 7 милиарда евро.

По-малко известен, но също забавен, е проектът за нова линия между Карсруе и Базел – линия, която се очаква от половин Европа. Междувременно федералното правителство отложи датата за откриването за 2030 г.

Единственото нещо, което в Германия върви като по часовник, е монтирането на вятърни турбини. Около 28 хил. перки вече са се нароили в селата, а всички била на Мителгебирге са осеяни с тях – като добре мариновано еленско месо.

Подобни сравнения и в България има доста. Но какво отличава Швейцария от останалите страни?

Кое е онова, което швейцарците правят по-добре? По ирония на съдбата това са същите тези швейцарци, които заради тяхното експресивно и емоционално безгрижие и швейцарския диалект са често обект на подигравки.

Дългогодишният кореспондент на един вестник от Цюрих в Германия описва нещата така: „Швейцарците, със своята пряка демокрация, просто са си инсталирали повече предпазители, претеглят и проверяват всичко на дълго и на широко и тестват всяко нещо за приложимост. В малката Швейцария отговорностите са ясно поделени, пътищата са по-кратки. Това помага“.

И може би има право. Дали действително по-бавното темпо на комуникация в алпийската държава не е същевременно и много важно предимство – хората имат повече време за мислене.

Всеки планинар знае, че е по-добре предварително старателно да разузнае маршрутът до върха, отколкото сляпо да се спусне към скалата и скоро да се умори до такава степен, че да не може и да се върне. Може би в гените на алпийците е заложено да мислят на спокойствие и да се движат напред стъпка по стъпка.

И в края на краищата да стигнат по-бързо до целта. В останата част на Европа тази диалектика трябва да се разбере тепърва.

investor.bg