За възстановяване на Гърция са необходими от 74 до 78 милиарда евро

Кредиторите на Гърция искат от властите в Атина „допълнителни бюджетни икономии“, защото смятат, че поради прекратяване на работата на банките, гръцката икономика е допълнително отслабена и затова не е достатъчна програмата за реформи и опазване на публичните разходи, която страната представи, за да получинова програма за помощ за справяне с тежката финансова криза.

Това са заявили източници, присъствали на заседанието на министрите на финансите от еврозоната, на което кредиторите, Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), представили оценката на програмата, която са представили атинските власти, посочвайки, че това е „добра основа за преговори“.

Кредиторите предупреждават, че ако Европейският механизъм за стабилност не представи нови средства, „ще се стигне до срив на банките и значителен спад на гръцката икономика“, която отново е в рецесия.

Според докладите на ЕК, ЕЦБ и МВФ, за възстановяване на Гърция са необходими между 74 и 78 милиарда евро, докато въпросът за евентуалното удължаване на сроковете за погасяване на гръцкия дълг ще бъде обсъден по-късно.

Също така се смята, че предложенията на гръцкото правителство се приближават към исканията на кредиторите за увеличаване на ДДС и намаляване на разходите за пенсии, като бюджетните разходи ще са намалели с 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, т.е. 4,5 милиарда евро.

Но ЕК, ЕЦБ и МВФ смятат, че това вече не е достатъчно, поради нарушаването на макроикономическите и финансовите условия и че предложенията на Атина вече не са достатъчни, за да се постигнат бюджетни икономии, а се страхувати че увеличаването на данъка би могло да застраши икономическия растеж.

Кредиторите търсят и големи реформи на пазара на труда и по-голяма възможност за съкращения, докато критики са отправени и за сметка на предложението на гръцкото правителство за реформите на пенсионната система.

Те предупреждават, че ако не се стигне до споразумение по програмата за помощ на Гърция, в състояние, когато банковата система е на ръба на пропастта, нейният фалит „би имал сериозни последствия за още няколко страни от еврозоната“.

По статията работи: Крум Пандов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *