За държава с европейска икономика, за по-социална България

Доклад на Д-р Георги Найденов Phd на Кръглата маса на тема: „Национални икономически политики в Европейския съюз”, проведена на 27.03.2015 г. в Дома на науката и техниката, гр. Пловдив

Журналистиката е една комуникативна професия. Ползувайки медийното пространство, тя осведомява обществото относно факти, процеси и събития, за да бъдат хората наясно с влиянията и силата им. Осигурява надеждна информация, за да участвува всеки в демократичните процеси при вземане на решения.
Журналистите уважават и защитават с перо, пред камера и пред микрофон човешките права и свободи.
Днес да бъдеш журналист в Република България означава, освен да притежаваш определени професионални умения, необходимо е да имаш време за проучване, както и за конкретно разследване, ползувайки различните източници на информация в реализацията на творческия си продукт.

По-коректно обществото възприема мненията, макар и субективни, ако носят белег на гражданска позиция.
България е в съдбовен преход от тоталитарна към демократично общество.
Четвърт век след старта на промените и осем години след влизането на страната ни в Европа – България е най-бедната европейска държава. На последно място сме по всички икономически показатели. Нашите заплати и пенсии са най-ниски от всички страни-членки в Съюза. Според Световната банка, 40% от нашето население живее в бедност, а и 60% системно ограничава своето потребление. Повече от половината от пенсионерите у нас получават по 80 – 100 евро на месец. В България няма стабилна и уверена средна класа. Социалното неравенство е най-високото в Европа. По свобода на медиите страната ни е на 106-то унизително място в света. Според едно глобално изследване направено от ООН нас българите ни определят, като една от най-нещастните нации в света.
Безспорно обществото се нуждае от един задълбочен анализ на причините за общото изоставане на страната ни и от една, безпристрастна експертна оценка за икономическия и социален провал на прехода.
Като общество, не можем да оставим бъдещето си без радикална промяна. Не можем да оставим България на последно място в Европа по производителност. През изминалата 2014 г. сме произвели 5500 -5600 евро на човек от населението, което е три пъти по-малко от Чехия, четири пъти от Гърция, почти осем – по-малко от Италия. Ако не направим бързи реформи, ще се сблъскаме с нова бедност.
Като пълноправен член на Европа, в действителност ние сме много далеч от нейните стандарти. Вместо по-нататъшно политическо сближаване, ние поддържаме порочни корупционни практики. Вместо пазарна свобода, ние имаме най-високо ниво на монополизъм в цели сектори на икономиката. Вместо власт на закона, ние се сблъскваме с власт на парите и политическите партии.
Затова по производство на човек от населението България изостава с пъти от всички източноевропейски страни. Няколко поредни правителства не успяват да постигнат неинфлационен изпреварващ икономически растеж.
Данните показват, че само изпреварващ растеж на икономиката от 3-4% годишно /около 1,5 – 2 пъти повече от средния за Европа/ може да върне България към нормалното развитие и да позволи съществено увеличаване на доходите, а оттук и задържане на младата и образована работна сила.

Връщането към изпреварващ икономически растеж поставя пред българската държава изискването да има своя собствена инвестиционна политика и свои инвестиционни приоритети и цели. Тук не става дума само за европейски фондове, а за акумулиране на частни средства около държавни инвестиционни проекти. Освен България няма друга европейска страна, която да няма свои инвестиции и стратегически цели. Наложително е обществото да намери спешно специална „нишова” инвестиционна стратегия, за стратегически технологични пробиви на националната икономика.
Това ще допринесе за сближаване на доходите на българските граждани с тези на другите източноевропейски страни.

Съвременна България има донякъде ясна геополитическа ориентация. Като член на Европейския съюз, тя следва приоритети си в областта на сигурността,
включително ангажиментите към НАТО, но това не означава, че неможем да не водим по-гъвкава и адаптивна реализация във външната политика на Европейската комисия.
Затова страната ни се нуждае от една по-активна икономизирана външна политика.

Република България трябва да изработи цялостен план за свързване на своята енергийна система с тази на Европейския съюз. Отказът от редица енергийни проекти, свързани с Русия, трябва да бъдат компенсирани от Европейската комисия с реални инвестиции. Днес външната политика на България има главно икономически цели, фокусирани в областта на енергетиката, транспорта и модерните комуникации.
През последните години България постига твърде малко в своята Балканска политика. Вместо да използва своите преимущества като член на ЕС и НАТО, ние затънахме в дребни спорове със своите съседи. Страната губи от дезинтеграцията на балканските страни, от липсата на достатъчно транспортни и енергийни коридори. Търговията с нашите съседи е вяла. Съвместните инвестиционни проекти са изключение. Какво е нужно?
Повече дипломатически инициативи, съвместни проекти и засилване на трансграничното движение на хора и стоки.

Състоялата се тези дни в Пловдив „кръгла маса” – диалог посветена на националните икономически политики в Европейския съюз се оказа много актуална.
Със своите доклади д-р Петър Нейчев, проф. Асен Конарев, г-н Димитър Гишин, д-р Тоде Тодев, породиха оживени дискусии. И още нещо… Докладчиците на форума провокираха общественото мнение за диалог в медиите относно хармонизирането на отношенията между труда и капитала, механизмите за увеличаване на доходите на гражданите, за ново данъчно облагане, както и за спешна реформа в българското здравеопазване и пенсионната система.

Биографична справка:

Георги Найденов е доктор по право. Дисертационният му труд е посветен на европейските стандарти за повишаване на административния капацитет при кризи и конфликти, различни от война.
Роден е на 11 септември 1945 г. в Пловдив. През последните четиридесет години е работил като журналист във вестник „Родопски устрем”-Смолян и като кореспондент на БТА в Пловдив и Москва. Бил е главен редактор и ръководител на южнобългарското бюро на агенция „София прес”. Като специален кореспондент и пратеник е бил в Афганистан, КНДР, Монголия, САЩ, Китай, Швейцария, Йордания, Южна Америка и др.
Акредитиран е като журналист към ООН. Носител е на международните награди „Защитник на човешките права” и „За принос в културния диалог”. Вписан е в Златната книга на фондация „Кенеди” за личния му принос към хората с увреждания. Автор е на статии, коментари, очерци, репортажи и интервюта за български и чуждестранни медии. Водил е лекционни курсовe по „Право на ЕС”, „Туристическо право”, „Политика и дипломация” , „Постконфликтно възстановяване”, „Спортно право”, „Дипломатически протокол и церемониали” и др.
Отличен е с приза „Златното перо” на СБЖ през 2011 г. за студията му „Априлското въстание в глобалния свят и богослужебната прослава на жертвите”.
Георги Найденов е Почетен професор на Съвременния хуманитарен университет. Той е пълноправен член на Петровската академия за наука и изкуство и на Международната академия по информатизация, с консултативен статут към ООН.
От 1996 г. е изпълнителен директор на фондация „Помогни на нуждаещите се”. Основател е на първия обществен вестник за хуманен начин на живот, човешка справедливост и милосърдие „Help the needy” и на в-к «Светът без грим» – за публицистика и култура.
Основател и директор е на международния филмов фестивал „Балфест” с мото: „Изкуство – Да! Насилие и тероризъм – Не!”
Георги Найденов е председател на журналистическото дружество „Европрес” на СБЖ в Пловдив.

e-mail:
helptheneedy2011@gmail.com
helptheneedy@abv.bg
europress2012plovdiv@gmail.com