За жабите, джуките и нормалните хора

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Обзети от страх и отчаяние

Съществуването ни тук и сега започна да отскача от сензация на сензация. Това поражда страх и несигурност, но най-вече тягостното усещане, че живеем в разградено и незащитено място, различно от представите ни за държава.

„Ловят дилър с 3500 дневен оборот, пускат го срещу два бона.” Из новините на вестник „24 часа”

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Има ли кой да защитава обикновените българи?
Ако поумуваме над въпроса защитени ли сме от държавата и нейните институции, като практически отговор може да ни послужи примерът с бандата на Джуката и Жабата в кв. „Надежда” – с други думи от дневния оборот 3500 изваждаме гаранцията от 2000 и получаваме 1500. Като абстрактен отговор на въпроса можем да кажем, че сме защитени с минус1500.
Кои сме ние ли, защитените с толкова голям минус: нормалните граждани и данъкоплатци, честни в намеренията, поведениетто и труда си и от години завихрени в един престъпен хаос с различни имена и лица, а при това правителство вече и с обобщаващи псевдоними.
На чия страна са законите?
Защо се случва да няма доказателства за видимото и с просто око: например наркодилърите са напълно разпознаваеми от всеки разтревожен родител около повечето софийски гимназии, аз също ги зървам, докато чакам трамвай пред паметника на Патриарх Евтимий, предполагам че и в кварталите ги познават, сборищата и явките им са налице, не схващам какъв е проблемът те да бъдат подвластни на закона.
Оттивам още по-надалеч и се питам – ако у нас се спазват законите, то на чия страна са? Зам.-прокурорката на Хасково твърди, че „митничарското село” е незаконно, но виновен няма. И то не защото всеки е невинен до доказване на противното, не – просто съдебната власт във всичките й форми очевидно не сработва. Прокуратурата ли, адвокатурата ли, съдът ли, полицията ли – коя брънка от тежката и опазваща обществените справедливост и ред юридическа верига се е скъсала, та сме заприличали на разградено място?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Живот в мечти за по-
спокойно съществуване
Едно разградено място с много имена
Дали от кризата и задаващата се зима се изостриха гражданските ни сетива и страховете за оцеляване, дали не ни харесва политическата стока, която е на пазара или начинът, по който взаимно се обвиняват и изяждат публичните фигури, или пък информационната мръсотия ни дойде в повечко, но чувството за осиротялост и непринадлежимост в разграденото място обзема все повече нормалните хора. Те трудно съзират свое представителство в някоя от властите, опорни точки и разум, едва преодоляват живота ден за ден.
Защото освен вътрешнофирмена задлъжнялост, налице е и една морално-ценностна задлъжнялост и тъкмо тя нагнетява общата картина на пълна разхайтеност и безнаказаност у нас, заран я припознаваме като Джуката и Жабата, по обед носи други имена, вечер трети. Осезаема е до отчаяние, пропита е из въздуха, из който се нагнетяватсензация подир сензация и страхът вее като опустошителен вятър със скорост минус 1500 в час. Разнася фалшивите дипломи на висши държавни чиновници, слухове за политически зависимости, новини за надигравене около „Белене”за милиарди евро.

Мирела Иванова, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *