За изключението „Телерик“ и правилото КТБ

Да създадеш компания от нулата и да я продадеш за много пари е съвременната мечта. Милиони хора, по света и в България, вероятно жадуват за това. Тези, които успяват, не са много, но именно те движат напред след себе си цели групи от предприемачи.

Четирима българи на по малко над 30 години тази седмица сбъднаха тази мечта и успяха да привлекат за купувач на създадената от тях софтуерна компания „Телерик“ задокеански инвеститор, който плати 265 млн. долара. Това е огромна сделка за българския пазар – със сигурност ще е сред най-големите през вече отиващата си година. И по-важното – ще е сред малкото, в които чуждестранен инвеститор придобива нещо, изградено от нулата тук.

Това би било много добър знак за българската икономика, ако статистиката не беше точно в обратната посока – оскъдни движения на капитала и все по-оредяващи нови външни собственици. Макар и сама по себе си да е отлична сделка, продажбата на „Телерик“ не е сигнал за тенденция, а по-скоро изолиран случай.

Причината за това е проста. Софтуерният разработчик не само работи добре и се развива бързо, но е в сфера, максимално независима от държавната машина и изобщо от ситуацията в България – пазарите му са основно в чужбина, секторът е такъв, че местонахождението на бюрото и компютъра на служителя няма никакво значение и е недостижим за българската бюрокрация и регулации. Това го спасява от ситуацията на мнозинството от българските компании, върху които влияят редица фактори – от слабо потребление, през мудна администрация и корупция, до откровено изнудване.

Лошото е, че въпросните тенденции се задълбочават: политическа нестабилност, опорочена съдебна система, често сменящи се правила, неработещи институции, и прочее познати до втръсване грозни краски. Към това от тази седмица официално се прибави и смърдящото блато, наречено „КТБ“. След като оценката на активите най-накрая очерта размера на дупката в източената банка – 4,2 млрд. лв., въпросът вече не е кой ще плати, а как всички ние вече платихме. Цената на дългогодишната измама, наречена КТБ, в която участваха държавата, партиите и олигархични кръгове, е влошена среда за бизнес, неработещи регулатори, срината стойност и един куп бъдещи финансови проблеми.

Сега сравнете двете истории – първата, в която нещо създадено встрани от държавата гради и добавя стойност за мнозина, и втората, в която нещо, функционирало с помощта на държавата, руши стойност и взима от мнозина, за да даде на малцина. Няма как да го покажем по-болезнено ясно. В България институциите продължават да са, както винаги са били, повече вредни, отколкото полезни за бизнеса, а стойност тук продължава да се гради въпреки нея, а не обратното. Докато това не бъде осъзнато и не се промени, „Телерик“ ще е изключението, а КТБ – правилото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *