За „левия” плосък данък върху „труда”

Познавам колегата Петър Димитров от много години. Не съм обаче челнищо от него през последните 7-8 години. Мислех си, че с мълчанието изкупувагрешките си за активното си участие като министър на икономиката привъвеждането и прилагането на „плоските” данъци. през 2007-2009 г. Затовапрочетох с интерес неговата статия в ДУМА от 2 февруари „Олевяване” неозначава „оглупяване”. Най-общото ми заключение е, че съм съгласен само съсзаглавието, без кавичките в двете думи, но не и със съдържанието на статията.

„Плоският” корпоративен данък беше въведен от 1 януари 2007 г.Тогава колегата Димитров беше член на Изпълнителното бюро на Националниясъвет на БСП – позиция, която му позволяваше да оказва някакво влияние привземането на такива важни решения от правителството с мандат на БСП. Аминистър председател беше Сергей Станишев – председателят на БСП. Отюли 2007 г. Димитров стана министър на икономиката, а „плоският” данъквърху доходите на физическите лица беше въведен от 1 януари 2008 г.,т.е. с неговото пряко и активно участие. Като министър на икономиката е можелда оказва още по-силно влияние при вземането на такива важни решения внеговата сфера на министерски компетенции и отговорности. Можел, ако ежелаел.

Очевидно тогавашните му действия не са били моментно увлечение,каквото аз допусках, а дълбоко вътрешно убеждение. Нещо повече, докатоСтанишев тогава считаше ниските „плоски” данъци за десни инструменти,Димитров е смятал, че „плоският” данък върху доходите е ляв инструмент. Ипродължава да мисли така до сега. Без да е извлякъл някакви поуки откатастрофалните политически последствия за БСП и за икономиката ни отстопанската политика през годините, когато заемаше високи постове в БСП и вдържавата до лятото на 2009 г. По стар български политически обичай, сегаобвинява други хора за тежките последствия за БСП от 2009 г. насам, отдълбоко погрешната икономическа политика, в чието формиране и прилагане еучаствал. Поне ако се съди по заеманите от него високи постове по оноваВ статията му има остри критики срещу ръководството на БСП презпоследните години, когато се заговори за ляв завой. Аз също съм критикувалдясната неолиберална политика на ръководството на БСП по времето наСтанишев, но от обратните позиции.

Дълбоко съм убеден, че БСП губидоверието на българите не защото е лява, а защото не е достатъчно лява.Защото с делата си в икономическата политика, когато е в управлението, не серазличава съществено от СДС, НДСВ или ГЕРБ. Различията са по-скоровторостепенни и козметични. БСП е позната повече с радикалната сифразеология, когато е в опозиция.

Най-силно съм шокиран от оценката на колегата Димитров, че „въвеждането на плоския 10% данък върху труда… от лявотоправителство на Сергей Станишев е най-справедливата и радикалнаданъчна мярка за целия период на прехода… Това е данък, който поощряватрудолюбието, образованието, квалификацията, предприемчивостта, поощрявастремежа към по-високи трудови доходи. Този данък не наказва, а стимулиратруда”. И по-нататък „В България няма социална група или прослойка, която да„мечтае” за прогресивно данъчно облагане на труда”. Или, че с тази сиполитика „БСП къса пъпната си връв с науката”.

В изредените впечатляващи „достоинства” на въпросния данъкняма нищо вярно. По-скоро обратното. Недоумявам на коя земя живееколегата Димитров, за да прави такива изводи! В реалния или въввъображаемия виртуален свят.

Най-горещи привърженици на този данък у нас са най-деснитеполитици и икономисти от категорията на Дянков и компания. Те не позволявати дума да се издума за неговата отмяна. Всяко посегателство срещу този данъке табу. Евентуална отмяна на данъка, според тях, ще предизвика хаос,безработица, икономическа и социална катастрофа.Най-силните му критици са в левите и в здравомислещите центристки ибезпартийни патриотични среди на българския политически спектър. Тенастояват за бърза отмяна на двата „плоски” данъка: данъка върху доходите нафизическите лица и данъка върху печалбата и замяната им с прогресивни.

Колегата Димитров не си ли задава въпроса защо е така? Защовсички останали грешат в оценките си за тези данъци, освен той. Деснитехаресват „левия (прогресивен) данък върху труда”, а левите предпочитат„десния („плосък”) данък върху труда”? Защо крайно десните либертарианскибългарски политици и икономисти са така силно влюбени в този „ляв” данък?Толкова ли са глупави, за да го правят? Левите също са „оглупели”, като себорят за въвеждане на „десния” прогресивен данък. Какво означава всичкотова! Как се чувства той в такава объркана ултрадясна компания от политици иикономисти?През онези години Станишев твърдеше, че „с десни инструменти (т.е. сниски плоски данъци – добавката моя) решаваме социални задачи, катоувеличаваме постъпленията в бюджета”. Станишев беше прав – инструментитебяха наистина десни, но с тях не се решаваха социални задачи, защотобюджетните постъпления не нарастваха. Нито постъпваха повече преки чуждиинвестиции, каквито ни обещаваха в изобилие привържениците на ниските„плоски” данъци, преди тяхното въвеждане. Нито пък нарастваха физическитеинвестиции от вътрешно натрупване, понеже ниските „плоски” данъци оставяхаповече финансови ресурси в предприемачите. По това съм писал многократнопрез последните 7 години, като цитирах официални данни за намаляващите исилно колебливите постъпления от двата преки данъка и за вредите от тяхнотоприлагане. Който се съмнява може да посети сайта на Министерството нафинансите, раздел Статистика – за данъчните постъпления по години, а и моясайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm.

Колегата Димитров допуска редица груби грешки и дори произволнитвърдения:Първо, той подменя съзнателно името на данъка, а от там и неговата същност.Данък върху труда у нас няма. Чел съм доста на тема данъци на различнитесветовни езици, но не съм срещал в нито една публикация, че това е данъквърху труда. На английски го наричат income tax; на руски – подоходныйналог; на френски – impot sur le revenue; на испански – impuesto sobre la renta;на немски – einkommen steuer.Действителното название и дълбоката му същност на български език е„данък върху доходите на физическите лица”. Има го във всичкиевропейски страни и в повечето държави извън Европа. Но никъде не гонаричат данък върху труда. Това прави само колегата Димитров. Данък върхутруда и данък върху доходите са съвсем различни понятия, с различен обект иразлично съдържание. Такова произволно прекръстване на данъка върхудоходите е било нужно, за да се „докаже” някаква предвзета теза. Викономическата теория и практика, обаче това е недопустимо!

Второ, в нашия Закон за данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ)пише: „Общата годишна данъчна основа по ДДФЛ е сумата от годишнитеданъчни основи от дохода от трудови правоотношения, дохода от другистопански дейности, дохода от наем или други възмездно предоставяни заползване права или имущество, дохода от прехвърляне на права илиимущество, дохода от други източници, намален с предвидените в законаданъчни облекчения”. Има пет групи с общо 15-20 данъчни облекчения.

В статистиката на НСИ за доходите на домакинствата през 2014 г.четем, че те включват: работна заплата (54,2%); пенсии (25,8%), които засегане се облагат с данъци; доходи извън работната заплата; доходи отпредприемачество; от собственост; обезщетения за безработни; семейнидобавки за деца; други социални помощи; доходи от домашното стопанство;доходи от продажба на имущество; други приходи. От изброяването личи, четова съвсем не е данък върху труда, а е задължително безвъзмездно държавновземане с много по-широк обхват и друга данъчна основа. В икономическата

теория и практика такива манипулации са недопустими!

Трето, колегата Димитров може да възрази, че главна съставка на данъчнатаоснова са доходите от трудови правоотношения. Това е вярно до известнастепен, но той и тук допуска груба грешка, като приема че има пълносъответствие, едва ли не строга функционална зависимост междуколичеството и качеството на вложения труд, от една страна иполучаваната заплата, от друга. Такъв идеален свят няма – нито вБългария, нито по света. Дори и в най-подредените развити пазарни икономики.

Много често заплатата зависи дори повече от наличието на други фактори,като: опасни рискови условия за трудови злополуки, за вреден за здраветотруд, за много тежък изтощителен физически труд, за прекомерно високаинтензивност на труда, за подземен труд, за специфичния и опасен труд налетците и другия летателен персонал, за корабния персонал, особено задалечни и рискови превози и т.н. Има също доплащания за нощен труд, заизвънреден труд, за работа в празнични дни, за работа в трудни селски,полупланински, планински, гранични и други сложни райони, детски добавки,енергийни и други помощи и т.н., които нямат нищо общо с количеството икачеството на вложения труд, но се отчитат като работна заплата или най-общо– като доход на домакинствата.

Всеки, който познава реалния свят на взаимоотношенията между частниработодатели и наемен труд знае за масовия произвол при определянето иизплащането на заплатите. А често пъти и отказа от изплащане или дориизплащане в натура. Например, ако фабриката произвежда столове илитенджери, поради мнима или действителна липса на парични средства,работодателите плащат на персонала със столове и/или тенджери. Персоналъттрябва да се погрижи да ги продаде и да ги превърне в ликвидни паричнисредства. Колкото по-голяма е безработицата и при липса на елементарендържавен контрол и регулация на пазара на труда, толкова по-голям епроизволът на работодателите над работниците. На много места частнитеработодатели не допускат дейност на синдикатите в техните фирми илиуволняват синдикални активисти, за да не защитават колективните интереси наработниците. Бизнесът, по принцип, е против колективното договаряне сперсонала и предпочита индивидуалното договаряне, защото е по-лесно да сеупражнява индивидуален натиск върху беззащитните работници на тъмно. Поданни на БСК в края на 2013 г. предприемачите у нас са дължали насобствения си наемен персонал над 2 млрд. лева. Сега сумата е още по-голяма. Тези пари най-вероятно никога няма да бъдат изплатени наработниците. А трудът като количество и качество е вложен отдавна,произведените с него стоки са продадени и парите са получени отработодателите. Разбира се, между работодателите има и многодобросъвестни почтени хора.

Свидетели сме и на груб произвол в съотношенията междузаплатите на различните категории персонал. Заплатите на ръководителитена търговски банки у нас са между 50 и 100 пъти по-високи от заплатите наакадемиците и професорите в БАН и Софийския университет. Нима това иманещо общо с количеството и качеството на труда на двете категории персонал!

Да правим ли сравнения между заплатите на ръководния персонал в нашияфинансов сектор и на ръководителите на нашата държава – премиер,президент и други. Разликите са 8-10-15-20 пъти в полза на ръководителите нафинансовия сектор, а отговорностите са в обратното съотношение. Особенопри наличието на режим на валутен борд. Заплатите на преподавателите вСофийския университет са по-ниски от заплатите на учителите в основните исредните училища, които те (преподавателите) обучават. Да правим лисравнения на възнагражденията на спортистите в нашия футбол, волейбол,баскетбол, тенис и други с тези на най-големите български учени със световнаизвестност и със стопанските ръководители на средно и високо равнище. Дасравняваме ли символичните хонорари за участие в научни, факултетски иакадемични съвети в БАН и университетите с тлъстите възнаграждения зафиктивно участие на политици и други лица в надзорни съвети в бизнеса и надруги места. Имат ли те нещо общо с количеството и качеството на трудамежду двете групи персонал? Да напомням ли, че в повечето наши научнисписания от много години не се изплащат хонорари на авторите на публикации,защото редакциите нямат пари. Нито пък хонорари за участие на видни учени впредавания на електронните медии. Българските учени са принудени даплащат от скромния си джоб за издаване на техните книги, вместо да получаватхонорари за написването им. Младите учени в БАН с докторски степенинапоследък получават заплати почти колкото чистачките. И т.н. и т.н.

Изброяването на изкривяванията е безкрайно!А да напомням ли за няколкостотин хиляди души, завършилисъответна специалност в средните и висшите училища у нас и придобилизнания и умения в дадена област, които не могат да си намерят работа поспециалността и са принудени да вършат работа у нас и още повече вчужбина, за която никога не са учили или тя е далеч под тяхнатаквалификация (хора с висше образование, които мият чинии, работят катосервитьори в ресторанти, като таксиметрови шофьори, охранители, чистятулици или са домашни слугини на заможни и богати семейства). Как може да сеговори сериозно, че трудовото възнаграждение на тези нещастници еизмерител на сложността (квалификацията) на техния труд!

От изброените изкривявания и изключения става ясно, че е многорисковано да се търси пряка причинно-следствена връзка междуколичеството и качеството на вложения труд и получаваната заплата.Дори ако формално в структурата на доходите на домакинствата работнатазаплата е около 54%, деформациите в тази връзка са толкова големи и масови,че частта от нея, която наистина изразява количеството и качеството навложения труд е много по-малка и не може да служи като изразител иизмерител на неговото количество и още по-малко – на качеството му.

Колегата Димитров пише: „Прогресивното облагане на труда едесен, а не ляв данък и прехвърля данъчната тежест от капитала към труда”.Може ли колегата Димитров да ми обясни ако „плоският” данък се замени спрогресивен данък с необлагаем доход какво прехвърляне се прави? Азтвърдя, че част от данъчното бреме се прехвърля от бедните към по-заможнитеи богатите. И това е справедливо. Той твърди обратното, което аз не виждам ине разбирам!

Не разбирам също как става това „прехвърляне”. Прекият данъквърху доходите е със строго фиксиран обхват – облага само физически лица заопределен вид доходи, за които стана дума по-горе, и е относително автономенспрямо данъка върху печалбата, който облага печалбата на юридически лица.

Може да се говори за прехвърляне на данъчната тежест само в рамките нафизическите лица (от бедните към богатите или обратно, както става у нас след2008 г.), а не между физически и юридически лица. Ако се прави таковапрехвърляне, то е в нарушение на закона и подлежи на наказателно

преследване.Може ли колегата да ми обясни защо десните политици и икономисти ицелият бизнес у нас и в други източноевропейски страни с подобен данък сакатегорично за запазване на ниското „плоско”, т.е. „ляво”, както той го нарича,облагане. И са категорично против въвеждането на прогресивно, т.е. „дясно”,според неговите думи, облагане. Нали десните данъци би трябвало да сеприемат по-добре от дясно настроените хора! Странни политически,икономически и психологически салтоморталета: десните предпочитат „леви”данъци, а левите харесват „десни” данъци! Признавам си, колегата Димитров епървият човек от когото чувам, че прогресивното данъчно облагане е десенинструмент!

Плоският подоходен данък облага с еднакъв процент месечен доходот 10 лв., от 100 лв., от 1000 лв., от 10,000 лв и от 100,000 лв. Абсолютнитеноминални суми на плащанията са различни, но реалната относителнафинансова тежест е коренно различна. Особено ако няма необлагаемминимум, както е сега у нас. Не е все едно ако от 100 лв. се отнемат 10 лв. и вбедния данъкоплатец остават само 90 лв. За него това е съществена промяна.И ако от 10 хил. лв. на по-богатия се отнемат 1000 лв. и му остават 9 хил. лева.Това променя слабо реалния разполагаем доход на по-богатия и почти непроменя неговия потенциал за потребление и спестяване, неговия начин наживот. Той може дори да не го почувства и да не му обърне внимание.

Финансовото бреме за бедните 2,2 млн. души в България с месечендоход до 296 лв. на лице от домакинството (каквато е официалната граница забедността у нас) при 10% данък върху доходите, без необлагаем минимум едалеч по-тежко, отколкото за богатите и най-богатите. Бедните в случая селишават от 25-30 лв. всеки месец или около 300-350 лв. годишно, което за тях ецяло състояние. Сходно е положението на 3,5 млн. души (48% от населението)с общ доход на лице от домакинството от 296 до 561 лв. Една трета от тях са смесечен доход на лице около 300-330 лв. и по същество са в категорията нанай-бедните.Следователно 5,7 млн. души (79,2% от българското население)живеят с месечен доход на лице от домакинството под 561 лв., което непозволява нормално възпроизводство на членовете на семейството. Вкрая на 2015 г. 78% от българските домакинства живеят с общ доход на лицепод необходимите средства за издръжка на живота. Тези данни са от най-новите изследвания на КНСБ.

Нека оставим за момент настрана текущите проблеми, които пораждатакава политика на доходите и на тяхното преразпределение с данъчнатасистема и се замислим над средно- и особено – над дългосрочнитепроблеми. Без да навлизам в подробности по тази свръхактуална за Българиятема ще отбележа следното: По официални данни на НСИ през 2014 г.разликата между умрелите и живородените е 41367 души. С толкова енамаляло населението на България по тези причини, без да отчитамемиграцията. Тенденцията е към намаление на ражданията и увеличение наумиранията. Ако допуснем, че разликата от 2014 г. се запази (а e вероятно тяда нараства) до края на столетието населението на България ще намалее соколо 3,5 млн. души и ще останат 3,7 млн., а етническата му структура ще сепромени чувствително във вреда на българския етнос и в полза на циганския.

Ако намесим и емиграцията картината ще бъде още по-катастрофална.А нима може да се очаква подобрение в демографската ситуация:повишение на раждаемостта, намаление на смъртността, намаление наемиграцията, когато 80% от българите живеят с доход, който не позволяванормално възпроизводство в рамките на семейството! Изводът еочевиден!

Аз съм предложил комплекс от икономически мерки за смекчаване надемографската криза, по друг повод и на друго място. Ако не се пристъпинезабавно към наистина радикални мерки в областта на демографскатаполитика, без преувеличение може да се каже, че България умира бавно,но сигурно. За това българските учени и особено демографите, алармират отняколко десетилетия и най-вече през последните 26 години. Все още не е късноплъзгането към пропастта да се забави, а след това – преустанови. Ако не севземат бързи мерки сега, след не много далечно време процесите ще станатнеобратими. Виновниците за това ще извършат най-голямото националнопрестъпление в нашата история, за което и най-тежката присъда ще е твърдеНима посоченото не е достатъчно, за да се разбере колко„справедливо”, както твърди колегата Димитров, е да се обложи с 10%месечен доход от 200-250-300-400 лв. на лице от домакинството и месечендоход от 5-10-20 или 30 хиляди лева на лице! За първата категорияданъкоплатци това е допълнително изостряне на тяхната мизерия, а за вторатае почти незабележимо – продължаване на охолния им живот. И може ли дабъде икономически, социално и политически стабилно и да се развива успешноедно общество, което стимулира и дори се гордее с такова „ляво”, както гонарича колегата Димитров, данъчно облагане!

Дългогодишната световна практика е доказала, че колкото по-голяма есоциалната поляризация в една страна, толкова по-бавно, по-конфликтнои безперспективно е нейното социално-икономическо развитие. Акоизобщо има развитие! „Плоските” данъци подсилват поляризацията в реалнитеразполагаеми доходи. Още по-силно е това въздействие без необлагаемминимум. А България е една от двете европейски страни без необлагаемминимум. Блестящ анализ на тези проблеми е направен от Джоузеф Стиглиц внеговата книга за „Цената на неравенството”.Бедните и средните слоеве разходват цялата останала им следоблагането сума за мизерно, дори оскотяващо текущо потребление, анякои дори умират преждевременно от системно недохранване и липса надостъп до здравни грижи и лекарства. В много български села не стъпва лекарс години. Но все по-често ги посещават свещеници. Там няма даже най-елементарни аптеки, а най-близките са на 10-20 километра. Няма редовнитранспортни връзки с градовете в региона. Тези хора не могат дори да мислятза спестявания. Над 50% от българските граждани нямат спестявания. А оттези, които имат, в края на септември 2015 г. в най-ниската категория депозитидо 1000 лв са 7,45 млн. броя (75% от всички депозитни сметки, които съдържат2,5% от всички спестявания на домакинствата) със среден размер на единдепозит 135 лв., т.е. не достигат даже за едно погребение.

Богатите и най-богатите разходват за текущо потребление не повечеот 5-10-12% от нетния си доход след облагането, дори при охолен живот.Част от остатъка им отива за спестявания. В края на септември 2015 г. вспестяванията на домакинствата у нас е имало 1078 депозита в категорията от500 хил. до 1 млн. лева със среден размер на един депозит 702,8 хил. лева.Имало е и 611 депозита в категорията над 1 млн. лева със среден размер наедин депозит 2,47 млн. лева.Нищожна част от доходите на богатите български слоеве сеизползва за физически инвестиции – в дълготрайни материални активи. През2008 г., т. е. преди въвеждането на ниските „плоски” данъци, държавните ичастни инвестиции са били 29,4 млрд. лв., а през 2014 г. с ниските прекиданъци – 20,1 млрд. лв.

При това значителна част (от инвестициите в 2014 г.) саот европейските фондове, а не от вътрешно натрупване. В официалните данниза инвестициите не се прави такова разграничение. Може би защото не еприятно да се види неприятната истина за мизерното вътрешно натрупване.Останалата част от доходите на богатите е използвана заекстравагантно потребление и/или строеж на резиденции из България и векзотични райони на света или за корумпиране на подходящи хора въввластта, което им се рентира след това десетократно, а може би и повече.

Тази категория от корупционни облаги може да достига астрономическиразмери в България, но тя не се поддава на оценка.Бедните и средните слоеве разходват целия си нетен доход, примного скромно текущо потребление, като плащат 20% ДДС и многократно по-високи акцизи (за горива, тютюн и алкохол). Богатите и най-богатите, кактовече посочих, разходват само 5-10-12% от нетния си доход за текущопотребление на техните домакинства, плащайки 20% ДДС и същите високиакцизи. Следователно, бедните, освен че получават по-малки по размердоходи, са обект и на по-високо пряко и косвено средно претегленоданъчно облагане (главно с косвени данъци), в сравнение с богатите. Беднитене могат да се възползват от ниското 10% облагане на доходите и печалбите,защото нямат такива, а доколкото имат са символични. За разлика от богатите,които се възползват от 10% данък за 90% от своите декларирани доходи ипечалби. Колко са недекларираните, само те си знаят. Бедните, дори и даискат, няма какво да скрият. Така реалните разполагаеми доходи на бедните вкрайна сметка се свиват още повече и възможностите им за оцеляване сеограничават допълнително. А техният живот, който е мизерен по официалнитеданни, се оказва дори по-мизерен ако се държи сметка и за посочените другиизмерения на живота, за които няма официални данни.

Мога да продължа с този вид анализ на доходите на бедните и богатите вБългария в контекста на прякото и косвеното данъчно облагане, но казаното едостатъчно и ще спра до тук.Въпреки изложените аргументи колегата Димитров твърди, че товабил най-справедливият ляв данък през последните 26 години! Извинете,но моят мозък отказва да асимилира такова нелогично твърдение. Това,меко казано, е абсурд! Съзнателна или несъзнателна, това е една голямалъжа! И подигравка с интелектуалния потенциал начитателите.Колегата Димитров пише че този данък поощрява трудолюбието,образованието, квалификацията, предприемчивостта, че не наказва, астимулира труда. Боже господи, какво въображение е нужно за таковатвърдение! И колегата Димитров се гордее с него! А как да си обяснимналичието на високо трудолюбие, образование, квалификация,предприемчивост, мощно научно-техническо творчество, нарастващ поток отрегистрирани патенти, стремеж към по-високи доходи, високапроизводителност на труда и конкурентоспособност на икономиката в по-напредналите европейски страни при преобладаващи максимални ставки наданъка върху доходите на физическите лица между 40 и 45%, а в някои от тяхоще по-високи: Австрия – 50%, Словения – 50%, Холандия – 52%, Норвегия –47-53%, Дания – 55-56%, Швеция – 56%, Финландия -56-62%, Белгия – 70%.

Ако приложим логиката на колегата Димитров в тези страни трябва да еикономическо и научно-техническо мъртвило. А то не е. Мъртвилото е унас. То се дължи на много причини, една от които са „плоските” преки данъци.С предлагания от мен модел за умерено прогресивно облаганемесечният доход до 420 лв. (равен на минималната работна заплата) не трябвада се облага; от 421 до 1500 лв да се облага с 10%; от 1501 до 3000 лв. – с15%; от 3001 до 5000 лв – с 20% и над 5000 лв – с 25%. Това е два пъти по-ниско от току що изброените в Западна Европа и няма да промени същественопреразпределението на доходите в България. То е по-скоро козметичнапромяна. Едновременното въвеждане на семейно облагане на доходите щеподсили тази благоприятна промяна. Но властите не приемат нито едното, нитодругото.Този умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимумще облекчи леко бедните и средните слоеве и ще пренесе малка част отфинансовото бреме към богатите и най-богатите, които ще го понесатбезпроблемно. Те няма дори да го почувстват.Нарочно предлагам данъчната реформа у нас да се извършипостепенно по очевидни причини. Първата фаза на този постепенен преход еумерено прогресивното облагане с необлагаем минимум.

След няколко годиниследва да се пристъпи към втора фаза с известно повишение на средноторавнище на облагане и на максималните данъчни ставки. Тя ще се последва оттрета фаза, когато ще се постигне относително изравняване както наконцепцията, така и на конкретиката на данъчната ни система, включително ина данъчните проценти. Това се налага от по-нататъшната икономическаинтеграция. Защото общата валута – еврото трудно ще оцелее в средносроченплан ако към общата парична политика не се прибави и с обща бюджетнаполитика. Най-големите световни учени отдавна предупреждават за това. АДжордж Фридман – основателят и ръководителят на американскатаразузнавателна и аналитична агенция Стратфор в интервю за Юрактив наскорозаяви, че ЕС ще изчезне от политическата сцена.Нека читателят прецени на кого служат сегашните български власти –на 80-85% от българските граждани или на група най-богати хора – 4-5% отнаселението на България.Десните политици и икономисти посрещат моите предложения зацялостна данъчна реформа конфронтационно, дори истерично, катозаблуждават неосведомените, че ще доведе до масови фалити в бизнеса иексплозивно нарастване на безработицата. Някои от тях възприемат тактикатана мълчаливо пренебрежение – все едно че такива предложения несъществуват.

Сервилните „демократични” медии пък не ме канят, за да недоведа моите идеи до знанието на по-широк кръг хора и с това да нарушаспокойствието на техните собственици и на властите.А кроткият, робски покорен български народ продължава да мълчии търпи, за разлика от народа на съседна Гърция. Понякога ръмжи, нотихо, за да не го чуят властите. И чака някой друг да дойде и да гоощастливи! Защото не иска да рискува сам. По-безопасно е да рискуватдругите.Не разбирам как предлаганото умерено прогресивно облагане,далеч по-ниско от средното в ЕС, ще потиска трудолюбието,образованието, квалификацията, предприемчивостта! С какво ще наказватруда? Защо ще къса пъпната връв с науката? При много по-високи данъци взападноевропейските страни няма такива негативни ефекти.

Българската наукае инквизирана не толкова от левите, колкото от десните управници, особено отДянков насам. Не разбирам защо колегата Димитров борави с такива изхабенипримитивни клишета на десния догматизъм, за да плаши неосведомените.Колегата Димитров е прав само като препоръчва въвеждането напрогресивен корпоративен данък. И основателно критикува ръководствотона БСП, че не говори за въвеждането на такъв данък сега. Той обаче отиватвърде далече, като пише: „Аз не съм чел призиви за въвеждане напрогресивен данък печалба”. Той може да не е чел, но това не е доказателство,че няма такива предложения. Немалък брой български икономисти (аз идруги колеги) правим това от седем години. Който е любопитeн може дапосети моя сайт в интернет на посочения по-горе адрес.

Препоръчваният отмен умерено прогресивен корпоративен данък трябва да има необлагаемминимум за най-малките семейни и други фирми, междинни ставки от 10 и 15%за средните по размери печалби и максимална до 20% за най-големитепечалби. Максималните ставки по този данък в ЕС са между 25 и 35%. В 12страни-членки е 25 или повече процента.Препоръчвам също нулев данък върху реинвестираната част отпечалбата за следващите 10 години. А също и право за използване наускорена амортизация за доставени производствени машини исъоръжения през следващите 10 години. Това също може да се намери в моясайт в интернет. Такава политика би стимулирала инвестиционната активност иускорената структурна и технологична модернизация на нашата икономика. Новластите не обръщат внимание и на тези предложения.

Дано ръководството наБСП прояви интерес към тях!Колегата Димитров обаче пропуска да ни каже нещо важно: защо, следкато е привърженик на прогресивния данък върху печалбата, като министър наикономиката от юли 2007 г. до юли 2009 г. не отмени плоския корпоративенданък и не го замени с прогресивен. Или ако някой му е пречел, да бешеобявил за това публично и да си беше подал оставката! Това щеше да едостойно поведение, заслужаващо уважение! Липсата на такова поведение мекара да се съмнявам в искреността на сегашната му критика.Колегата Димитров намеква за въвеждане на прогресивен ДДС. Това нее приемливо от практическа гледна точка. ДДС се прилага почти по целиясвят, но прогресивен ДДС няма никъде. Ефектът за справедливост тук сепостига до голяма степен чрез диференциране на данъчните ставки, кактопостъпват 20 страни членки на ЕС. В България обаче тази практика не бешевъзприета, въпреки моите и на други колеги препоръки при въвеждането наданъка у нас през април 1994 г. Моето настоящо предложение е основнатаставка на ДДС да остане 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебнитепомагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стокида се повиши на 27%. То също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 8страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е между 24 и 27%. Това щеоблекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители налекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта.

Колегата Димитров се обявява и за „прогресивно облагане нанаследството, което в някои страни изземва над 50% от наследеното”. Това едобре, макар че 50% е твърде много, освен ако има доказано от съдапрестъпление. Но и тук не се казва нищо ново, а прозира претенция за първооткривателство. Такива предложения са правени от мен и мои колегиотдавна. Препоръчвал съм изрично „да се преразгледа данъчното облаганена наследството, като се запази сегашното облагане на малките и среднинаследства и се повиши за големите и най-големите, превишаващиопределен размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо”.Предлагал съм също „През първата половина на 2017 г. да се приложиеднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част отпо-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил.лева на домакинство. Приходите от него да се използват само заинвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомаганена българското общество в настоящата трудна ситуация”.Предлагал съм също „Да се въведе по-стръмен прогресивен данък занедвижимо имущество над 150 хил. лева по данъчна оценка, а също и запритежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения:самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвидвъвеждането на умерено прогресивни преки данъци”.

Сегашните българскивласти обаче не искат да чуят за такива промени.Колегата Димитров пише: „Социализъм не се прави с „ляво” данъчнозаконодателство. Той се прави с управление на страната, което да ниизведе от блатото на либералния хаос”. И това е правилно! Но и тук няманищо ново. Аз и мои колеги сме убедени, че данъчната политика е само един отелементите на икономическата политика и тя не може да се провеждаизолирано от тях. Ние сме публикували на тази тема.Едно от нещата, които смущават, е ширещата се в статията наколегата Димитров претенциозност за първооткривателство. Тойпроизлиза от научните среди и знае, че едно от основните правила в научнияживот е задължението да се надгражда над направеното или публикуванотовече от други колеги по съответната тема, чрез позоваване на технипубликации. Авторското право дори е уредено със закон. През последните 26години у нас има пълен хаос и безморалие и в тази област. Законът масово сенарушава. Като човек от университетските среди колегата Димитров не трябвада го допуска. По току що цитираните негови думи как се прави социалисъм иликак се формира съвременно демократично общество, е писано много от нашиикономисти, в това число и от мен. Колегата Димитров би трябвало поне с едноизречение да спомене за това, без да е длъжен да представя списък отцитирани изследователи.Абсурдни са твърденията на колегата Димитров, че хората с малкидоходи или с по-ниско образование са такива, защото са мързеливи. Товае езикът на най-реакционните ултра десни политици и икономисти – пазарнифанатици – либертарианци. Изненадан съм, че Димитров пада на таковапримитивно ниско, дори мракобесно равнище при обясняването на растящатасоциална поляризация по света, а и у нас. По същата логика някой може дакаже, че умни и предприемчиви са само тези 1% от световното население,които притежават богатство, каквото имат „мързеливите” 99%! Но това няманищо общо със здравия разум!Препоръчвам му да прочете книгата на Джоузеф Стиглиц „Цената нанеравенството”, а също и да се запознае с дискусиите на Световнияикономически форум в Давос, Швейцария през януари миналата и тази годиназа застрашително растящото доходно неравенство в света.

София, 5 февруари 2016 г.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *