За лошите момчета

Това с китарата е лесно обяснимо – беше времето на Бийтълс.
Кога обаче реших, че трябва да стана лошо момче – не помня точно. Може би някаква роля е изиграла историята с Лалка.
Лалка беше симпатично момиче, отличничка, сигурно тогава е била на 16 години.
Една вечер Лалка не се прибра навреме. Даже изобщо не се прибра. В онези времена подобни събития се разчуваха бързо.Дойде милиция, цялата улица на спа от вълнение, какви ли не слухове се носеха цяла нощ.
На другия ден по обед Лалка се появи жива и здрава. Скоро се разбра, че тя ходела с хулигана на махалата. И толкова била влюбена, че решила да прекара цяла нощ с него. На една полянка на Небет тепе.
Изглежда влюбените не са си говорили само, защото според слуховете гърба на хулигана бил издран до кръв. От страст.
„Пустата му Лалка!” – коментираха в махалата.
Хулиганът скоро влезе в казармата и историята се забрави.
А на мен никоя съученичка не ми обръщаше внимание – камо ли да ми издере гърба.
Ясно беше, че момичетата повече харесват лошите момчета.
С часове стоях пред огледалото и гледах лошо. Пристигах в училище начумерен и влачейки краката. Това се наричаше „суркане”. Скоро обаче отново си връщах естествения глуповат вид на отличник.
В казармата вече един стар войник ми разкри, че само с поглед не става. Трябва да имаш голяма долна челюст, дрезгав глас и отдалеч да ти се очертава пакетът.
Това с пакета може някак да се нагласи, дрезгавият глас може да се постигне с ледена михалковска сутрин, но мижавата ми брадичка нямаше как да се превърне в челюстта на Адриано Челентано, примерно. Италианците даже имат точна дума за този тип физиономия – „машелоне“.
Едно от първите ми гаджета уж беше интелектуалка и не признаваше мъже, които не знаят кой е Фелини и кой Антониони, докато един ден се загледа в един млад поет. „Ех, каква челюст има” – въздъхна тя.
Люта завист ме обзе – този имаше хем брадичка поне три пъти по голяма от моята,  хем беше интелектуалец.
След казармата вече се бях отказал да ставам лошо момче и късметът ми излезе веднага – в ролята на „момчето на кака”. Изглежда събуждането на майчинския инстинкт у по-големите мадами също водеше до известни успеха. Но това е вече друга тема.
Образът на лошото момче неочаквано стана обществено признат. Писателят Александър Томов взе да пише за младежите от крайните квартали. И в българските филми неочаквано започнаха да показват добрите момчета – утрешните строители на социалистическото общество, като карикатури, а пример за подражание стана Иван Иванов от „Всичко е любов”. А Янина Кашева си беше досущ като нашата Лалка.
На една запивка колежката, която седеше до мен, неочаквано реши да разкаже за своя първи брак, който по принцип криела. И тя била отличничка, и тя се влюбила в оставача и на всичкото отгоре се омъжила за лошото момче. Само че то се оказало наистина лошо и всяка вечер я млагтило – с повод и без повод.
От пиянската изповед запомних само едно „И колкото повече ме биеше, толкова повече се влюбвах в него.”
Най-зле завършиха тези, които искаха да се правят на лоши момчета, но не им идваше отвътре и не се отказаха като мен навреме. Много пушеха, много пиеха, не знам дали биеха жените си и повечето се поболяха млади…
Скоро внук ми дойде с подарък – китара-играчка, която свиреше сама.
Взех я, покълчих се малко пред огледалото и реших, че съм приключил и с тази мечта.
Пък като ми се поиска да видя някое симпатично лошо момче, просто пускам новините по телевизията…

Евгени Тодоров, блог „За прехода“