За Русия АЕЦ Белене е рекламна дипляна, която ще им донесе поръчки от ЕС

Реакцията бе провокирана от декларация от БСП, според която червените поискаха референдум. Премиерът отговори с искане за парламентарен дебат. Ще банкрутира ли икономиката ни без втора атомна електроцентрала и защо управляващите стигнаха до това заключение в разгара на дебатите по пакта за финансова стабилност?
Ето отговорът на един от най-големите противници на проекта „Белене” – Мартин Димитров, председател на СДС и на енергийната комисия в парламента.
– Наистина ли токът ще поскъпне 18 пъти, ако нямаме втора атомна електроцентрала?
Това е толкова вярно, колкото в момента някой да ви каже, че е слънчев ден в момента и отвън е 25 градуса. Вижте, на мен ми писна от последователните манипулации по темата „Белене”, защото няколко неща са ясни и категорични и аз мога да ги повторя за вас и за вашите слушатели.
На първо място – анализът на НЕК, на държавната компания, Национална електрическа компания, показва, че, и той е публичен, че „Белене” не е необходим за вътрешното потребление на ток. „Белене” е проект, който се прави за износ, без да има къде да се изнася, без да има сигурни пазари, т.е. тезата, че, ако го няма „Белене”, токът ще поскъпне 18 пъти, автоматично при това положение става несериозно. На следващо място – „Белене” е нещо много скъпо, най-скъпото нещо в историята на българската държава от нейното основаване.
От хан Аспарух насам не е имало толкова скъп проект. И понеже е ужасно скъп, а пък не е необходим от друга гледна точка, по-скоро „Белене” ще се превърне в причина за поскъпване на тока, ако бъде построена. И нещо друго, което, вижте, аз винаги задавам един въпрос, на който не съм чул нито един честен отговор. Въпросът е много прост. Ако въобще на България е необходима ядрена мощност, в което аз се съмнявам, тъй като пети и шести блок на „Козлодуй” могат да работят поне до 2030 година, а, надявам се, и след това, създаването на един допълнителен блок в „Козлодуй“ ще бъде с пъти по-евтин от „Белене”.
Т.е. в една държава винаги се разсъждава кой е най-умният вариант. Т.е., ако ни трябва допълнителна ядрена мощност, трябва да се направи допълнителен блок на „Козлодуй”. Това ще бъде в пъти по-евтино. Тогава идва логичният въпрос – защо толкова много, има определени хора в нашата държава, които толкова много плачат на темата „Белене”? Ами, явно те имат някакъв личен интерес, почвам аз да си мисля вече. Не мога да си обясня по друг начин това поведение.
Според вас на какво се дължи този завой буквално в политиката на управляващите, които досега твърдяха, че няма да дадат нито стотинка за този проект, а сега излиза, че токът ще стане 18 пъти по-скъп без него?
Вие казвате, наистина най-обезпокоителната част от днешния дебат е това, което в момента вие казвате, тъй като до вчера, а и пред изборите премиерът Борисов нарече „Белене” гьол, ненужен гьол, а сега, казвайки, че токът ще поскъпне 18 пъти, той застава зад проекта. Т.е. те с БСП в парламента, ГЕРБ, БСП и нашият премиер бяха заедно за темата „Белене” днес. И това е наистина много обезпокоително, което, единственият извод, който аз мога да направя пред вас, тъй като моята позиция е публична, тя е ясна от много, много години насам, мога да ви кажа, че единственият извод, до който достигам, е, че външният, външният натиск по тази тема явно е започнал да дава негативни резултати.
– С оглед на това смятате ли, че може да свържем с Русия, днес отново се заговори за Бургас – Александруполис, Русия отново ни скръцна със зъби, очаква се до края на месеца да излезе оценката за този проект, може ли да направим такава аналогия?
Че има външен натиск за строежа на „Белене”, това е ясно и категорично. И той, че се е засилил, също така е ясно и категорично. Но този натиск ще бъде концентриран до голяма степен за строежа на „Белене”. Истинският интерес е строежът явно на „Белене”, тъй като, вижте, аз разбирам Русия. Те имат интерес да имат атомна централа от този вид в Европейския съюз и да могат да го, да я рекламират, да казват, че тази технология е построена в Европейския съюз, и това да бъде като рекламна дипляна, за да се строят такива централи и в други страни. Това е интересът на Русия. Аз обаче не мога да разбера интереса на България.
Аз съм българин и понеже съм българин, питам, ако нещо е много скъпо и за него няма пазар, защо ще го правите? И като го задам, госпожо, този въпрос, ми дават следния отговор – ами, викат, вече са дадени пари и затова ще го правим. Ама това е доста глупава логика. Има някои хора, които са дали пари да изкопаят една дупка, това означава ли, че трябва да продължим да копаем?
Съгласен ли сте с бившия министър на енергетиката Петър Димитров, който днес призова управляващите да кажат или да, или не, ако няма да се прави този проект, изобщо да спре да се говори за него?
Аз пък призовавам БСП, българския премиер и всичките, тъй като има клуб „Белене”, аз ги нарекох днес клуб „Белене” между другото, защото те са едни и същи хора, те да излязат с публичен анализ и сметки и да си напишат имената отдолу, че този проект ще бъде печеливш. Тоест колко ще струва и как тази инвестиция ще се изплати. Да излязат да го напишат черно на бяло и да го представят, да ги поканите във вашето радио, да ги поканят хората в телевизиите и да си представят анализите. Хайде да видим кой от тези хора, дето толкова много поддържат „Белене”, ще си сложи името и ще направи сметка, че този проект е печеливш.
– Нека ви попитам и за един друг енергиен проект. През тези дни излезе информация, че „Набуко” може би ще поскъпне два пъти. Каква трябва да бъде позицията на българската страна, ако това наистина се случи?
Не вярвайте на такива информации. Мине, не мине време, се появяват всякакви подобни съждения. „Набуко” е приоритет на Европейския съюз. Той води до диверсификация. За нас като българи е опасно да бъдем зависими от един доставчик. В случая основен доставчик на енергийни суровини за България, на горива е Русия. Това не е хубаво. Добре е да имаме алтернативи. „Набуко” е такава алтернатива. Това е приоритетен проект и на Европейския съюз, че можем да получаваме доставки от други източници. При това положение този проект трябва да бъде приоритет и за България. А иначе вноската, която България потенциално трябва да направи, е много по-малка, отколкото парите, които са дадени до момента по „Белене”, които са вече към 2 млрд. лева, доколкото имам информация аз. И освен това много по, този проект ще бъде при всички положения много по-евтин от „Южен поток”, който също така се предлага от руснаците.
Нека поговорим и за една друга тема. Днес беше срещата на финансовия министър със Синята коалиция по пакта за финансова стабилност. Какво си казахте с министър Дянков?
И вие знаете, а вероятно и повечето от вашите слушатели, че СДС и Синята коалиция първи лансирахме идеята за пакт за финансова стабилност. Ние го нарекохме фискален борд, но името не е най-важното. Това звучи може би на вашите слушатели сложно, но всъщност става въпрос за нещо много ясно. Германия е страната в Европейския съюз, която 2010 гимаше един от най-високите растежи. Такъв растеж в Германия не е имало от 20 години. И интересното, какво по-различно е направила Германия сега, за да постигне тези резултати. Германия записа в своята конституция подобни фискални правила, което направи тази страна най-стабилната в момента в Европейския съюз.
Те и преди това, разбира се, ще кажете, беше стабилна, разбира се, че е била, но сега стана наистина най-стабилната. В тези фискални правила ясно се казва, че държавата ще харчи толкова, колкото събира. Има ясни разпоредби за овладяване на рискове от прекомерно харчене. Една такава мярка за България би била още по-важна, тъй като представете си колко в пъти по-рискови сме ние от Германия и колко една такава стабилизираща мярка ще спомогне за привличане на инвестиции, за добре платени работни места, за падане на лихвените проценти. Така че се надявам да бъде доведена идеята докрай и да се реализира.
Освен ограничаването на прекомерното харчене, което е във фискалния борд и неговата същност, управляващите добавиха още едно условие, което е промените на преките данъци да стават с две трети парламентарно мнозинство. Какво мислите по този въпрос?
Сега, знаете, че, хората, които ме познават мен лично, че аз съм един от хората, който винаги е настоявал за ниски данъци в България. Дори първия проект за плосък данък и за 10-процентен корпоративен данък лично аз съм ги внесъл в парламента. Тук принципно съм за, но, първо, обърнах внимание на министър Дянков и му ги изредих кои са преките данъци в България, защото те и осигуровките са в някакъв смисъл пряк данък, а и те са доста на брой. Така че трябва да си определим ясна цел за всички тези данъци ли говорим, или говорим само за личния данък и корпоративния данък.
Но за да не занимавам вашите слушатели с детайли, които не на всички са им интересни, мога да кажа следното нещо. Нашият стратегически интерес като българи е в България да има най-ниските данъци в Европейския съюз по една много ясна причина – тук да идват инвестиции, да се отварят добре платени работни места и да има работа за нас. Това е нашият интерес. Тоест интересът ни е да запазим данъците ниски. А дали този механизъм, който предлага в момента Дянков, е най-добрият, отворихме тази тема за размисъл, ще я обмислим. Аз я допускам като възможност.
-Да, тя ще стане възможна след 2013 г, което означава, че може би ще бъдат вързани ръцете на следващото парламентарно мнозинство.
Ами, вижте, ако връзването на ръцете е да не правят глупости, понякога има смисъл да се вържат ръцете, за да не правят глупости. Между другото най-важното за един кабинет е, първо, да не пречи и да не прави глупости. Така че връзването на ръцете понякога е хубаво нещо. Ако някои хора бяха с вързани ръце, в момента щяхме да живеем по-добре. Казвам ви го, разбира се, с известна доза ирония, но понякога връзването… нали знаете какво е казал народът – вържи попа да е мирно селото, може би има и по-подходяща поговорка за тази ситуация, но понякога се налага да бъдат приемани и такива мерки.
Нека поговорим и за параметрите на ограничаването на дефицита. Три процента добра цифра ли е, или може би трябва да има малко по-строги правила, за да може да постигнем целта си – влизане в ERM 2 максимално бързо?
Ще ви повторя нещата, които ние казахме, ние имахме 4-5, не, към 15 предложения, от които 4-5 по-основни, и виждам, че… аз се опитах да избягам от детайлите, защото има опасност не на всички да са им интересни, но след като ме питате, ще ви ги кажа. Ние предложихме пактът за стабилност да влезе в сила от 2012, а не от 2013 г, защото не е хубаво едно правителство да въвежда подобни правила и самото то да не ги прилага, да казва – те са много хубави, ще ги въведем, обаче онези следващите да ги прилагат.
Дянков разбра тази мотивация и се надявам това да се случи. На следващо място, ние сме за широко балансиран бюджет, което, за да разберат хората какво означава, тъй като, както бюджетът на едно домакинство, както бюджетът на вашето Дарик радио не може да завърши точно на нула в дадена година, се използва терминът широко балансиран бюджет, което означава да си малко отдолу или малко отгоре, но в крайна сметка да си близо до баланса. Това да бъде записано като една по-консервативна и по гарантираща спазването на правилата концепция.
Друго, което предложихме днес, е възприемането на еврото да бъде поставено като категорична цел дори в тези правила, защото с въвеждането на подобни фискални правила, първо, постигаме по-ниски лихвени проценти, което е важно за вас, за всеки български гражданин, който взима кредити, за всяка фирма, която взима кредити, но другото, което успяваме да постигнем, поставяме България в по-добро положение да възприеме еврото. И това също искаме да бъде записано в тези фискални правила. На следващо място, искаме, когато се говори за понятието дълг, Министерство на финансите говорят за държавен дълг, ние искаме да включим и държавно гарантирания дълг.
Сега, съвсем накратко защо държавно гарантирания. Държавата често издава гаранции по дадени проекти, примерно за проекта „Белене” вече има гласувана една гаранция от Народното събрание, преди една-две години си спомням, че в парламента имаше гласуване на такава гаранция. За да има ясен контрол върху размера на дълга, той трябва да включва не само държавния дълг, но и държавно гарантирания дълг, за да имаме представа, да няма скрита част, така си го представете вие и вашите слушатели, да няма скрита част на държавния дълг. Това са горе-долу основните неща, които предложихме като допълнителни изменения.

Дарик финанс
Финанси