Здравният ни модел се върна 15 г. назад, но срещу много повече пари

В едно отношение България може да изпревари държавата на раздаването Гърция – процентът на хората, чиито здравни осигуровки се поемат от хазната. Вероятно дори в Гърция няма такова нещо – държавата да осигурява близо две трети от населението. С което приликите с южната ни съседка приключват, защото там, за разлика оттук, срещу здравната осигуровка действително се осигурява здравна грижа.

От има-няма 7 млн. души у нас държавата поема осигуровките на над 4 млн. от тях – деца, пенсионери, социално слаби, държавни чиновници, полицаи, военни, студенти. Неосигурените се водят близо 2 млн. души, но не е ясно каква част от тях реално живеят у нас. По данни на НАП около 2 млн. са хората, които сами си плащат вноските и до един горчиво съжаляват, че са принудени да го правят по силата на трудов договор или медицинска принуда. Защото за своите осигурени държавата плаща под 1 млрд. лв. годишно – 978 млн. лв. за 2015 г. Работещите, работодателите и самоосигуряващите се внасят 2 млрд. лв., с което издържат цялата система, а когато им се наложи да я ползват, установяват, че

тя е недостъпна, освен ако не платят още

Освен това плащат данъци, за да може държавата да отдели тези 978 млн. лв. за 2/3 от гражданите си.

Сега към тази 4-милионна армия здравният министър Петър Москов обещава да приобщи още една група – на имащите усещането, че са социално слаби. Предполага се, че става дума за 230 000 трайно безработни, които вече нямат право на социално подпомагане и не се осигуряват от държавата. Според Москов тепърва ще се изработват критерии на кои от тях ще бъдат осигурявани от държавата – например тези, които нямат имоти, не са отказвали работа, въпреки че са записани в бюрата по труда и прочее. В превод това значи, че тепърва ще има разправии в министерството на финансите колко още пари да се отпуснат за мижавите вноски, плащани от държавата.

Въпросът обаче не е в това дали всички 230 000 безработни ще се окажат обгрижени от хазната, или само 1 процент от тях. Не и в това дали те действително имат или нямат нужда някой да плаща осигуровки вместо тях – със сигурност това са бедни хора, които имат право на лечение. Въпросът е в това, че т. нар. здравноосигурителен модел, който на книга уж действа у нас, се извращава все повече и съсипва всичко, свързано със здравната система.

Идеята на здравното осигуряване е всички да плащат, а да ползват тези, които имат нужда, т.е. той се крепи на солидарността. В България обаче по принуда солидарни са една трета от плащащите – 2-та милиона работещи. Държавата, която щедро обгрижва 4 милиона души, плаща като за 2 милиона, дори и по-малко. Както е тръгнало, скоро, с малки изключения, всички граждани у нас ще се водят осигурени, макар че за тях всъщност не се плаща реална вноска, а просто ще се записват като имащи право на лечение срещу мизерна субсидия от хазната. Това не е здравно осигуряване, а нескопосана и криворазбрана социална политика на страхливи и некадърни управляващи.

Нещото, което действа като модел у нас в момента, прилича на това, от което се отказахме с гръм и трясък преди 15 г. – държавата през данъци да отпуска издръжка на лечебните заведения, а право на лечение да имат всички, просто защото са граждани на страната. Тогава здравните реформатори от кабинета на Иван Костов обявиха, че това е изчерпан модел, който води до корупция, мизерия в болниците и лоши резултати за здравето на нацията. Сега, 15 г. по-късно, отново имаме мизерна държавна субсидия за лечението на огромната част от ползващите медицински услуги и лечебни заведения, които на практика не се конкурират, а получават ежегодна издръжка от здравната каса под формата на лимити. Само че имаме и цяла мастита структура, която да разпределя издръжката – НЗОК, и десетки нови болници, които получават издръжката наред с останалите и масово се занимават с търговия със здраве вместо с медицина.

Здравето на нацията твърдо държи дъното

във всякакви видове европейски статистики. Има обаче една съществена разлика – парите, които се дават за „новата“ система, са много повече, отколкото преди 15 години. А за бедните и болните, дори и да са осигурени, тя е по-недостъпна.

Това е тихо бедствие, чийто потенциал ще се разгръща тепърва. В отдалечените и бедните райони полека-лека лечебните заведения ще престанат да функционират напълно за сметка на лъскавите нови клиники в София, които за нищо не света не приемат тежки случаи. Бюджетът на НЗОК ще продължи да се дъни ежегодно, защото, от една страна, трябва да издържа медицинските барони, но от друга – няма кой да плаща нормални вноски. След 10-20 години повечето лекари, които искат да се занимават с медицина, а не с източване на здравната каса, ще са се изнесли от България, а с тях и значителна част от реално плащащите здравни вноски работещи хора.

Какво предлага настоящият министър Петър Москов, за да спре тази тенденция? Листи на чакащи за хората с несоциално значими заболявания и обещание за повече финансиране на тези със социално значими. И двойно увеличение на здравната вноска на държавата, но след 10 години. Все някой може пък и да го дочака.