Зеленият сертификат е като пълен локдаун, но без помощи
Икономистът Румен Гълъбинов с интересно интервю пред в. Труд
С въпроси какво е добре да се направи, за да бъде овладяна настоящата криза икономистът Румен Гълъбинов дава своите задълбочени отговори.
– Г-н Гълъбинов, веднага след изборите новият парламент трябва да се заеме с бюджета за следващата година. Според Вас трябва ли да продължи мярката за запазване на заетостта 60/40? Служебното правителство я промени, така че в пълна степен от мярката могат да се възползват фирми със спад на оборота над 40%. Разумно ли е това?
– Би трябвало да се върне старият вариант на мярката 60/40 и помощ в размер на 60% от дохода и осигурителните вноски на всяко заето лице в предприятия да се отпуска при 20% спад на оборота спрямо периода преди ковид. Като държавата трябва да продължи да подкрепя работодателите за запазване на заетостта поне до средата на 2022 г. Защото в момента приложението на мярката е стеснено, това реално е свиване на ветрилото от мерки за подпомагане, а би трябвало ветрилото все още да е широко отворено, тъй като сме в четвърта вълна на ковид с Делта варианта. Затова е добре, с оглед на сегашната ситуация, да се помисли за отваряне на ветрилото. Така повече фирми ще влязат в програмата и ще могат да се възползват от държавна подкрепа.
– За самоосигуряващите се граждани реално няма финансова помощ от държавната хазна. Това трябва ли да се промени?
– Самоосигуряващите се може да бъдат подкрепени за запазване на заетостта на наетите при тях хора по мярката „Запази ме+“ или с мярката 75/0. И работодателите и самоосигуряващите се, както и наетите при самоосигуряващи се, трябва да са сигурни, че ще получат подкрепа от държавата за запазване на заетостта в техния бизнес и за защита на работните места. За самоосигуряващите се, които нямат служители, също трябва да се помисли, да им се направи целева, например фиксирана, помощ. Това например трябва да важи за хора със свободни професии, като за тях да има целева еднократна помощ.
– Една от основните теми на новия парламент ще бъдат и данъците. Според Вас необходими ли са промени в данъчното облагане? Как с евентуални промени може да се стимулира ръста на Брутния вътрешен продукт?
– За решаването на проблемите с инфлацията и високите цени са необходими колективни усилия и подходящи мерки. Чрез подходящи икономически и социални политики е възможно да се абсорбира шока от покачващите се цени с мерки за доходите и за социално подпомагане. Възможно е да се направят данъчни облекчения, като например се намали ДДС-то наполовина от 20% на 10% за електроенергията през зимните месеци. Освен това може да се увеличат енергийните помощи на повечето енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии. Добре е да се помисли за намалени и диференцирани ДДС-ставки на храните в магазините и на лекарствата в аптеките, като се ползва опита на други европейски страни. Държавата може да определи и максимални надценки на стоките от първа необходимост в малката потребителска кошница, като процент от доставната им цена.
– В предизборната надпревара почти никой не говори за това какви мерки трябва да бъдат предприети в социалната и икономическата сфера. Според Вас какви трябва да са приоритетите в бюджета за 2022 г.?
– Препоръките ми са да има повече ефективна борба с корупцията, провеждане на структурни реформи в икономиката, подобряване на демографията, повишаване качеството на образованието и здравеопазването, намаление на данъчното облагане (намаление на ДДС и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем минимум на доходите. За следващата година преди всичко трябва да имаме яснота какво очакваме да получим по този аванс от 13% от Плана за възстановяване и устойчивост. Да видим на какво можем да разчитаме. Защото, ако до края на годината евентуално получим малко по този План, или нищо не получим, то важно е да се види на какво можем да разчитаме следващата година. Другото важно за 2022 г. е да видим как ще вървят разговорите между социалните партньори – работодатели и синдикати, относно минималната работна заплата. Предложението на синдикатите е за увеличение 50 плюс 60, т. е. минималната заплата да бъде увеличена от 650 лв. до 700 лв. още от 1 ноември 2021 г., а след това са нарасне с още 60 лв. от началото на 2022 г. Работодатели пък поискаха да не се увеличава минималната заплата. Но може би има вероятност с политически мотиви да се срещнат исканията им някъде по средата на 700-710 лв. Определянето на минималната заплата е както ангажимент на държавата, така в крайна сметка е ангажимент и на тристранните партньори, на всички които участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според мен България все още има нужда от една такава административна мярка, за да се подтикне реалната икономика към увеличение на доходите. Тук се отварят и въпросите за минималния и максималния осигурителен доход.
– По отношение на пенсиите от Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха отпадане на минималната пенсия, а размерът на пенсията да се определя само на база внасяните осигуровки от всеки гражданин. Смятате ли, че това е добра идея, увеличението на пенсиите трябва ли да продължи и през следващите години?
– Смятам, че в следващите години ще продължи актуализацията на пенсиите, заплатите и социалните плащания. Преизчисляването на пенсиите трябва да стане така, че да бъде справедливо за българските пенсионери. В същото време пенсионната система да е финансово устойчива, като има адекватност на пенсиите и мотивация на хората, които се осигуряват и финансират размерите на пенсиите, които се изплащат в момента. Мисля, че сега е още рано да отпадне тавана на пенсиите, като това може да стане в един период от 3 до 5 години напред, когато започне плавно да се вдига максималният осигурителен доход и така постепенно да отпадне необходимостта от съществуването на лимити. Нека държавата да прилага комплексен подход между принципите и правилата на пенсионносигурителната система и тези на социалното подпомагане.
– Казахте, че са необходими мерки за подобряване на демографията. Какво може да бъде направено в тази посока?
– Тенденцията за застаряващо и намаляващо население на България продължава и заради ковид, за съжаление. През последните две години, 2020 и 2021 година, това се задълбочава като проблем за България и заради смъртността, която никак не е милка, и защото намалява броят на трудоспособното население. Т. е. увеличават се хората бенефициенти на социалните системи, а хората в трудоспособна възраст намаляват. Затова ми се струва, че такива демографски мерки трябва да бъдат предприети. Добра насока беше увеличението на обезщетението за майчинство. Но трябва да се продължи в тази посока. България има нужда да стимулира раждаемостта и в същото време продължителността на оставане на пазара на труда. Това вероятно ще продължи и в бъдеще като възрастта за пенсиониране се увеличава и за мъжете и за жените. А е необходимо и увеличение на квалификационните умения, което да подкрепи пазара на труда. В противен случай рискуваме пазарът на труда да се стеснява, не само заради по-малкото предлагане на работа, образно казано, а и заради по-малкото налично население, което да работи.
– Въвеждането на здравния сертификат е по-скоро медицински, отколкото икономически въпрос. Но как оценявате мерките на служебното правителство за справяне с Covid-19?
– Зеленият сертификат, сравнен с локдаун, дори може да бъде по-рестриктивен като мярка. Като гледам реакцията на хората спрямо търговските обекти, спрямо ресторантите, заведенията за обществено хранене, туристически обекти и т. н. може би в момента, и заради това, че се въвежда за първи път в България зеления сертификат, той стъписа повече потребителите. И поне в първите две седмици ги ограничава не по-малко от формално обявен локдаун. Само че, в момента няма помощи за бизнеса. Мерките за подпомагане са стеснени, а ефектът за бизнеса, поне в началото, се чувства като пълен локдаун. Докато свикне населението със зеления сертификат, докато свикнат служителите на тези търговски обекти, които попадат под заповедта за зеления сертификат, тази мярка действа не по-малко рестриктивно от ефективен локдаун. Докато хората се ваксинират ще мине доста време. Необходимо е технологично време, за да се съобразят хората и бизнеса с новите условия. Това би трябвало да е аргумент да се помисли ветрилото от мерки за подпомагане да се отвори временно. Неизвестността и предприеманите рестриктивни мерки за ограничаване на здравната криза генерират висока степен на социално-икономическа несигурност. В условията на четвърта вълна на заболеваемост в страната, българската икономика продължават да понасят тежестта на негативните последствия. Служебното правителство е временно, но е необходимо непрекъснато да мисли за нови мерки, които да бъдат използвани при евентуално задълбочаване на пандемията в България.
– Петролът продължава да поскъпва на международните пазари. На какво според Вас се дължи това? Докъде може да поскъпне петролът и какво може да направи България, за да защити от ценовия шок гражданите и бизнеса?
– Фючърсите на петрола сорт Брент се колебаят около 85 долара за барел и почти не се променят на седмична база, а пазарът наближава територия на свръхкупуване. Цената непрекъснато нараства от четвъртата седмица на август и достигна 3-годишни връхни стойности, тъй като продължаващата енергийна криза в Европа и Азия, както и неспособността на страните от ОПЕК+ да увеличат нивата на добив оказват натиск върху пазара и засилват дисбаланса между търсенето и предлагането през последните месеци. Инвестициите за откриване и разработване на повечето нови газови и нефтени находища са временно спрени. А според последните данни, запасите на суров петрол в центъра за съхранение в Тексас, САЩ са паднали до тригодишно дъно. Цената на петрола може да достигне 7-годишни връхни точки поради изключителното възстановяване на търсенето след повторното отваряне на големите икономики и недостига на въглища и природен газ преди зимния сезон, особено в Китай. Относно мерките, които може да предприеме България, щом в Чехия пада напълно ДДС за ток и газ за срок от два месеца, то при нас може да го намалим на 10% до края на отоплителния сезон, както и за основни храни, лекарства и детски стоки, например. Освен това е добре да има социални енергийни помощи, като част от сметките за ток и за домакинствата, а не само за фирмите.
– На фона на поскъпващите горива какви са очакванията ви за инфлацията до края на годината? Как покачващите се цени ще се отразят на икономическия ръст на страната?
– Инфлацията ще продължава да нараства, като следва тенденцията за повишение на цените на петрола, природния газ и въглищата на международните пазари. Потреблението на енергия глобално ще расте и за съжаление ще растат и цените. В резултат на растящите цени на горивата и на електроенергията логично се увеличава и инфлацията. Когато се увеличава цената на тока, се повишават и производствените разходи и цените на повечето стоки и услуги. Скъпият ток повишава производствените цени и се потвърждават засилващите се притеснения за нарастваща инфлация през следващите месеци. Продължава да има обективни причини за инфлацията в България да расте, като сериозното увеличение на цените на електроенергията може да доведе и до забавяне на икономиката. Очакванията са и цената на водата от следващата година да се увеличи във връзка с новите цени на електроенергията и горивата. На фона на високата инфлация в Германия, прогнозата на БНБ инфлация в края на годината да е само 3,8% ме учудва, при положение, че сега е вече 4,8%. Мисля, че инфлацията ще стане поне 5% до края на годината. Глобално кредитирането е сериозно и икономиките растат по-добре от очакваното. Реалните лихви отдавна са отрицателни. По този начин се насърчава потреблението и инфлационния ръст на икономиката. Номиналните лихви вероятно ще тръгнат нагоре много скоро. Така че лихвите в България може да се качат по-бързо от очакваното.
– Добре ли е страната да вземе нов държавен дълг? През 2022 г. към балансиран бюджет ли трябва да се стремим или е добре да има бюджетен дефицит?
– Навлязохме в сляпата зона, а сляпа зона е площ около превозното средство, която не може да бъде наблюдавана директно от водача по време на шофиране при определени обстоятелства. Така се получава понякога и с прогнозирането на икономиката. Все пак икономиката ни не е толкова уязвима, защото имаме щита на Валутния борд срещу хиперинфлация, а фиксираният курс на лева към еврото ни пази от хипердевалвация. Трябва обаче да поддържаме фискалния си резерв на високо ниво и така стигаме до въпроса дали ни е нужен нов дълг чрез издаване на еврооблигации на международния пазар за поне 2 млрд. евро. Още повече и ако не сме сигурни, че ще получим някакви пари авансово по Плана да възстановяване и устойчивост до края на годината. За дълга не е необходима дългосрочна визия, каквато липсваше през последните месеци.
Източник: в. Труд