Земеделците стават все по-зависими от европейските субсидии

Българските фермери стават все по-зависими от европейските субсидии. Въпреки че средствата за земеделие се увеличават, произведеното от сектора намалява. Това са част от негативните изводи в анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за развитието на родното селско стопанство след присъединяването ни към ЕС през 2007 г.

„Земеделците все повече разчитат не на пазара да произведе стойност, а на директните субсидии. Почти няма земеделски бизнес у нас, който да не получава някакво финансиране“, коментира вчера авторът на доклада Николай Вълканов. Според него обаче това е притеснително, защото директните плащания постепенно ще намаляват и това ще постави редица стопани в трудно положение.

Ако в периода 2003 – 2006 г. за сектора са били заделени към 100 млн. евро, то между 2007 и 2013 г. в земеделието са налети близо 7 млрд. евро – европейски и национални средства. Въпреки това брутната добавена стойност от селско стопанство, т.е. стойността на продукцията от сектора, изразена в съпоставими, а не в пазарни цени, намалява с 1/4 спрямо периода преди влизането ни в ЕС, показва изследването на ИПИ. Производителността при полските култури не се променя, само при царевицата има известно нарастване на добивите.

Макар 1/2 от територията на страната ни да са земеделски площи, а 19% от положения труд в икономиката да са в селско стопанство, произведеното от него е под 5% от общата продукция на икономиката. „Това означава, че не използваме пълноценно ресурсите си. Като че ли сме малко по-разглезени от другите държави, защото имаме повече земя“, коментира Вълканов. Според данните в анализа разполагаме с 3% от обработваемата земя в ЕС и използваме 3.3% от европейската работна ръка в отрасъла, но произвеждаме едва 0.8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на общността. По производителност на годишна работна единица се нареждаме на 25-о място в ЕС, като след нас са само Румъния и Латвия. Холандия например създава 26 пъти повече стойност на хектар (9206 евро) от България (353 евро).

Обработваемата земя у нас се увеличава с 20%. Интересът към земеделието расте. Удвоява се и средната площ на стопанство и тя достига около 150 декара, сочи още анализът. Въпреки това обаче се наблюдава концентрация на земеделски бизнес – броят на земеделските стопанства намалява наполовина и едва 4% от тях покриват 85% от земеделските земи. Подкрепата на зърнопроизводството за сметка на отглеждането на плодове, зеленчуци и животновъдство, ниските инвестиции в земеделието и липсата на данни за това кои са конкурентните ни предимства са другите неприятни изводи в анализа.

Николай Вълканов прогнозира, че ситуацията ще остане същата и в бъдеще. За да се преодолеят негативните тенденции, според него трябва да се промени нормативната уредба, да се подобри комуникацията бизнес – администрация, подпомагането да се насочва целево, да се отделят повече средства за инвестиции, както и да се преосмисли ролята на общата селскостопанска политика. „Използваните схеми за директно подпомагане не стимулират нарастването на производителността и инвестициите в земеделието. Може би трябва да се помисли част от сумата по директните плащания да се прехвърли към програмата за развитие на селските райони, която е недофинансирана“, каза той.

СПОР:

„Пазарът не може да се раздели от субсидиите. Как да бъдем конкурентни на съседна Гърция, като там получават 154 евро на декар за праскови, а ние – 15 евро на декар. Освен това и митата в съседните Македония и Турция са с 20% по-ниски от нашите“, коментира един от присъстващите при представянето на доклада земеделци. Снежана Благоева от министерството на земеделието обаче призова родните фермери да се съсредоточат повече върху това къде биха могли да реализират продукцията си – със или без европейско подпомагане. „Твърди се, че производството на плодове и зеленчуци не е развито, но дали това се дължи на липсата на субсидии, или на липсата на пазари?“, попита тя и призна, че и в МЗХ нямат много данни за възможните пазарни ниши.