Златото стигна 23-годишен връх

Златото стигна 23-годишен връх

Част от съкровището ни е заложено в чужбина срещу лихва

Златото в България е поскъпнало със 176,604 лева за тройунция, което прави 26,3% за една година. Това са официалните данни по котировки на БНБ. На 2 декември 2004 г. една тройунция се е продавала за 667,44 лв., а на същата дата 2005 г. цената вече е 843,05 лв. На международния пазар цената на златото се е покачила с 14% през тази година. Психологическият праг от 500 долара бе прескочен на борсите в Лондон, Шанхай, Москва и Истанбул през миналата седмица. В петък в Азия бе достигнат 23-годишен връх oт $505 за унция. Това е най-високото ниво от февруари 1983 г., съобщи Reuters. Последната котировка в четвъртък в Ню Йорк пък бе $503. От БНБ отказаха коментар за скока в цената на жълтия метал. Централната банка провежда паричната политика на страната и по тази причина не може да я коментира и да прави прогнози, обясниха финансисти. По същия начин БНБ не коментира и курса на щатския долар и другите валути спрямо българския лев. Две банки продават свободно инвестиционно злато на дребно – Първа инвестиционна и Пиреос Евробанк. Предлаганите изделия са 24-каратови (проба 999,9/1000) и са под формата на кюлчета, накити и монети. Всички са снабдени с швейцарски сертификат за автентичност от оторизираната компания „Аргор Хереус“. Кюлчетата са правоъгълни с тегло 1, 2, 5, 10, 20 и 50 грама. По желание на клиента, ПИБ доставя по поръчка и слитъци от 250, 500 и 1000 г. Банката продава и монети. Най-скъпата е от 1/2 унция с изображение на китайска панда – 515 лв. Американски долар с изображение на орел от 1 унция струва 970 лв., австралийско кенгуру също от 1 унция – 940 лв. Най-евтин е южноафриканският Кругерранд със същата тежина – 855 лв. Френският наполеон с номинал 20 франка пък струва 190 лв. Най-купувани обаче са медальоните с изображения на Богородица с младенеца, ангелчета, сърчица – също от чисто злато. Те се търсят главно за подаръци за годежи, сватби, раждания и рождени дни, казват от гишето на банката, на което се продават бижутата. Пиреос Евробанк предлага почти същия асортимент плюс сребърни бижута и монети. При тях най-купувани са знаците на зодиака от 8,5 грама чисто позлатено сребро, инкрустирано с полускъпоценни камъни. По желание на бижуто се прави обков. Само допреди няколко години търговията със злато в България беше забранена. Стар закон разпореждаше само Централната банка да купува и продава ценния метал. Останалите търговци имаха право да търгуват само с произведения на ювелирното изкуство. А пък частните и държавните ателиета можеха само да преработват бижута. Всичкото злато от резерва се пазеше в подземията на БНБ и ключ от трезора имаше само ковчежникът на републиката. Въпреки тази строга централизация обаче българското злато практически нямаше търгуема стойност извън пределите на страната. За да може то да се продава, да се залага и изобщо да е мерна единица, трябваше да бъде сертифицирано по стандарта good delivery, приет в целия свят. За тази цел кюлчетата в началото на 90-те години на миналия век бяха изпращани на партиди със самолет в Швейцария, където се намира леярната на една от двете световни сертифициращи фирми. Там те се претопяваха и получаваха съответните печати и маркировки. В такъв вид жълтият метал може да бъде продаван или залаган. Навсякъде по света движението на златото се пази в строга тайна, а дилърите на ценни метали не се снимат, нито пък оповестяват имената си. У нас вестниците пък се надпреварваха да пишат, че златото на България е изнесено и продадено навън. Един от гуверньорите на БНБ през 90-те години – проф. Тодор Вълчев, така и не успя да убеди журналистите в истинската причина за „златните“ полети. Но голяма част от кюлчетата наистина не се върнаха в България. Те бяха заложени в чужбина, за да носят доход на страната. Такава практика е масова от страна на централните банки, въпреки че лихвата е изключително ниска.

Валерия Стойкова