Значителна административна немощ

 
Опозиция и управляващи, заставайки рамо до рамо, повеждат поредна битка за по-голяма конкурентоспособност на родната икономика. Мотивите на вносителите са, че нововъведенията ще допълнят съществуващата нормативна рамка, въвеждайки ”инструменти и разпоредби за преодоляване на негативните последици от прилагане на нелоялни практики, както и превенция на едностранно поведение на предприятия, налагано на базата на диспропорции в пазарната сила.”
Функциониращата в момента законово уредба борави с понятията монополно и господстващо положение. Частта от настоящето предложение за изменение на ЗЗК, която привлича внимание, е въвеждането на термина „значителна пазарна сила”. Съгласно предложените промени, значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл.20, ал.1, „но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него.“
В мотивите към законопроекта се посочва още, че „Законът за изменение и допълнение на ЗЗК не въвежда европейски правни норми, поради което не се изисква изготвяне на справка за съответствие с европейското право”. Възниква логичният въпрос какви точно критерии ще бъдат използвани при изготвянето на икономическия анализ за установяване на значителната пазарна сила и по какъв начин ще бъдат констатирани различията с функциониращия термин „господстващо положение“.
Историческа справка показва, че за пръв път законодателни мерки в областта на значителната пазарна сила се приемат в САЩ през 1936 г. Във времената на първия голям бум на търговски вериги пактът „Робинсън-Патман“ забранява да се прилагат различни цени спрямо конкуренти. Целта е да се противодейства на договарянето на неравностойни условия. През последните двадесет години обаче правилото се прилага рядко, главно по частни жалби, а не по държавна инициатива. Федералната комисия по търговия (FTC) на САЩ счита, че законът благоприятства създаването на монополи и нарушава ценовата конкуренция. През 2007 г. пактът официално се отменя.
Подобни неуспешни опити, свързани с регламентирането на значителна пазарна сила, се наблюдават и в някои страни на Стария континент – Румъния, Германия, Португалия, Франция. Анализи на независими икономисти обаче показват множество негативни ефекти. Най-тревожните от тях предупреждават за възможно смаляване на пазарния дял, а и дори фалити сред местните производители. Регулациите логично преориентират пазара към чуждестранни доставчици, предлагащи по-изгодни условия.
През 1986 г. френската Комисия за защита на конкуренцията (L’Autorité de la concurrence) забранява злоупотребата с икономическа зависимост. Ограниченията засягат и продажбата на стоки на цени под тези, на които са закупени. По-късно представители на германското и френското правораздаване официално признават, че мерките са премахнати заради невъзможността на националните режими за контрол върху пазарните концентрации да предотвратят негативните ефекти от тях.
Логичен е въпросът по какъв начин чрез нововъведенията КЗК би могла по-успешно да регулира пазарните взаимоотношения, при положение, че държави с далеч по-голям административен капацитет като Франция и Германия са се отказали от тази практика.
Практиката показва, че няма принуда, която да задължава и двете страни да влизат в договорни отношения. Има ли наличие на двустранни изгодни условия, има и сделка. Участниците са в позиция да представят своите изисквания, били те обосновани или не. Те отговарят както за позитивите, така и за негативите от действията си. Ако предлаганите стоки и услуги не са в унисон с изискванията на купувачите, субектите, които не се справят успешно с предизвикателствата на пазара, логично ще бъдат изтласкани от механизмите на конкуренцията.
Фокусът на КЗК трябва да бъде насочен върху пазарните явления, които най-сериозно застрашават неговата свобода – монополите и картелните споразумения. В ръцете на Комисията, особено чрез нововъведенията в ЗЗК от 2008 г., са съсредоточени както достатъчно власт, така и нужните средства, за да се справи с тези изкривявания на пазара. Тя трябва да се занимава с това, за което е създадена – да защитава конкуренцията от истинските заплахи, които може и да не са лесни за доказване и да не носят бърза възвръщаемост под формата на санкции, но са най-важни за общественото благосъстояние.

 

Димитър Вучев, ИПИ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *