Иде ли и чернокож премиер на Великобритания?

Най-амбициозното сравнение през последните 50 години на отношението към расовите различия в САЩ и Великобритания установи смекчаване на предубежденията, което създава условия за появата на първия чернокож премиер в Обединеното кралство, пише днес британският вестник „Гардиън“.
Проучването, извършено от Харвардския университет и университета в Манчестър, разкри „задълбочаващ се прилив на толерантност“ в расовите позиции и на американци, и на британци.
Изпълнителният директор на Института за социални промени към университета в Манчестър Ед Фийлдхаус заяви, че „от гледна точка на принципното отношение на мнозинството Великобритания е на едно равнище със САЩ. Независимо дали става дума за готовност да постъпиш на робата при чернокож работодател, или да приеме човек с различен цвят на кожата в своето семейство, мнозинството във Великобритания – също като мнозинството в САЩ – постепенно става по-толерантно“.
За нуждите на изследването са използвани всички достъпни резултати от проучвания на общественото мнение в двете страни, в това число и традиционни проучвания на „Галъп“ през последните 50 години и данни от серията проучвания „Социални отношения“ във
Великобритания.
Авторите са установили, че от 80-те години на миналия век насам относителният брой на белите, които признават, че биха се чувствали неудобно, ако в семейството им се появи
чернокож, намалява с по около два пункта на година.
От 80-те години на 20 век досега относителният брой на белите в САЩ и във Великобритания, които не са съгласни да работят за чернокож работодател, е намалял два пъти – от 20 на 10 на сто.
В САЩ днес 94% от хората са готови да гласуват за чернокож кандидат, срещу 53% през 1967 г. Във Великобритания има малко данни за отношението към чернокожи политици, но сходството в данните по други показатели според авторите означава, че е много вероятно Великобритания да е готова за първия си чернокож премиер.
В същото време в проучването се изтъква, че във Великобритания все още е много трудно за цветнокож да издигне кандидатурата си за избираема политическа длъжност, затова
Обединеното кралство изостава от САЩ по брой на чернокожи политици и на политици от различните малцинствени групи.
В проучването е участвал и Робърт Пътнам, станал известен с книгата си „Да играеш сам“, в която той анализира нарастващото значение на „социалния капитал“ както за индивида, така и за отделните общности.
Според Пътнам „промените и от двете страни на Атлантика са сходни: както в САЩ, така и във Великобритания поколението, което не се чувства комфортно с представители на
други раси в сферата на личните отношения или с присъствието им на властови позиции, постепенно отмира и на негово място идват по-либерално настроените им наследници.
Би било справедливо да се отбележи, че хората от по-малобройните малцинства във
Великобритания и ограниченият ресурс от чернокожи политици, както и централизирания процес на привличане на активисти все още спъва появата на чернокожи представители“.
Изводът на Пътнам е, че Великобритания все още не е преминала през двата етапа, наречени от Барак Обама „поколението на Мойсей“ – т.е. чернокожи политици представляват районите с преобладаващо чернокожо население – и „поколението на „Джошуа“, в което чернокожи политици излизат на водещи позиции независимо от преобладаващата раса в избирателния им район.