Изводи от ликвидацията на банките

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

При­чи­ни­те за въз­ник­ва­не­то на бан­ко­ви­те кри­зи в стра­ни­те от пре­хо­да имат сво­и­те спе­ци­фич­ни осо­бе­нос­ти. Те са ре­зул­тат на:

ед­но без­п­ре­це­ден­т­но по своя об­х­ват и дъл­бо­чи­на сви­ва­не на търсене­то и пред­ла­га­не­то, за ко­е­то оп­ре­де­ле­на ро­ля изиг­ра и увлечени­е­то на по­ли­ти­чес­кия елит по мод­ни мо­не­та­рис­тич­ни концепции и не­го­ва­та без­п­ре­дел­на вя­ра в „не­ви­ди­ма­та ръ­ка на пазара”, пре­неб­рег­ва­не ро­ля­та и зна­че­ни­е­то на дър­жав­на­та полити­ка за прес­т­рук­ту­ри­ра­не на ико­но­ми­ка­та и ней­на­та адаптация към принци­пи­те на па­зар­но­то сто­пан­с­т­во. Преодоляване­то на ре­це­си­я­та бе­ше про­дъл­жи­тел­но и свър­за­но с уни­що­жа­ва­не­то на ог­ром­ни матери­ал­ни и фи­нан­со­ви ре­сур­си, както и на без­це­нен ху­ма­нен капитал. В от­ли­чие от раз­ви­ти­те и раз­ви­ва­щи­те се стра­ни, пре­жи­вели бан­ко­ви кри­зи, об­с­та­нов­ка­та в стра­ни­те в пре­ход се из­ме­ни драматич­но бър­зо, ко­е­то до­ве­де до зна­чи­тел­но по-ви­со­ка сте­пен на про­мен­ли­вост на макроикономичес­ка­та сре­да, ко­я­то зат­руд­ни процеса на съз­да­ва­не на здра­ва и со­лид­на бан­ко­ва сис­те­ма;

на из­к­лю­чи­тел­но ви­со­кия дял на не­об­с­луж­ва­ни­те кре­ди­ти в кредитни­те пор­т­фей­ли на бан­ки­те с пос­лед­ва­щи кри­зи на ликвидност и неп­ла­те­жос­по­соб­ност, пре­рас­на­ли в ня­кои от страни­те на пре­хо­да в кри­зи на ця­ла­та бан­ко­ва сис­те­ма. В ни­то една от раз­ви­ти­те и развиващи­те се стра­ни, пре­жи­вели бан­ко­ва кри­за, от­но­си­тел­ни­ят дял на не­об­с­луж­ва­ни­те кре­ди­ти не е бил толко­ва ви­сок, кол­ко­то в страните на пре­хо­да[1];

на лип­са­та на яс­на пред­с­та­ва за из­г­раж­да­не­то на здра­ва и стабилна бан­ко­ва сис­те­ма и не­об­хо­ди­ма­та ин­с­ти­ту­ци­о­нал­на подготов­ка за финан­со­ва ли­бе­ра­ли­за­ция, до­ве­ли до гру­би греш­ки в па­рич­на­та и валут­на­та по­ли­ти­ка, как­то и при ре­гу­ли­ра­не­то дейност­та на бан­ки­те;

на пър­во­на­чал­на­та сил­на сег­мен­та­ция на кре­дит­ния па­зар през първи­те го­ди­ни на пре­хо­да в ре­зул­тат на пла­хи­те опи­ти за преминаване от ед­ноз­вен­на към двуз­вен­на бан­ко­ва сис­те­ма, предпри­е­ти в пос­лед­ни­те го­ди­ни пре­ди рух­ва­не­то на сис­те­ма­та на „ре­ал­ния со­ци­а­ли­зъм”;

на нис­ка­та про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция на ръ­ко­вод­с­т­ва­та и служите­ли­те на бан­ки­те и на не­дос­та­тъч­ния и не­а­дек­ва­тен вътрешен кон­т­рол.

Нат­ру­па­ни­ят по све­та опит по­каз­ва, че пре­о­до­ля­ва­не­то на бан­ко­ва кри­за е един от най-труд­ни­те ас­пек­ти на ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка. Чес­то пъ­ти трябва да се взе­мат бър­зи ре­ше­ния и кол­ко­то по­ве­че криза­та се за­дъл­бо­ча­ва, тол­ко­ва по­ве­че на­рас­т­ва не­об­хо­ди­мост­та от тях. Но как­то всич­ки бър­зи решения, та­ка и те­зи в ус­ло­ви­я­та на банко­ва кри­за се взе­мат на ос­но­ва­та на не­дос­та­тъч­на, чес­то не­пъл­на, а в ня­кои слу­чаи до­ри не­дос­то­вер­на информация. То­ва е та­ка, за­що­то бан­ки­те съ­би­рат и об­ра­бот­ват ин­фор­ма­ция, не­об­хо­ди­ма за тех­ни­те кре­дит­ни ре­ше­ния, ко­я­то не е пуб­лич­но дос­тъп­на. Дори и най-съвърше­на­та сис­те­ма на бан­ков над­зор в ус­ло­ви­я­та на дос­та­тъч­на инфор­ма­ция не е в със­то­я­ние да пре­це­ни по­е­ти­те от про­ве­ря­ва­на­та бан­ка кре­дит­ни, па­зар­ни и ва­лут­ни рис­ко­ве и на та­зи ос­но­ва да напра­ви из­вод за ней­но­то фи­нан­со­во със­то­я­ние. Ед­на бан­ка мо­же да се ока­же в лик­вид­на криза, но то­ва съв­сем не оз­на­ча­ва, че тя не е жиз­не­с­по­соб­на, ако па­зар­на­та стой­ност на ней­ни­те акти­ви й поз­во­ля­ва след пре­о­до­ля­ва­не­то на лик­вид­на­та кри­за да об­с­луж­ва сво­и­те за­дъл­же­ния. В ус­ло­ви­я­та на бан­ко­ва кри­за е съ­що та­ка въз­мож­но на­лич­на­та ин­фор­ма­ция за със­то­я­ни­е­то на ед­на бан­ка да бъ­де твър­де су­бек­тив­но ин­тер­п­ре­ти­ра­на и да се взе­мат ре­ше­ния, ко­и­то чес­то пъ­ти са не­о­бяс­ни­ми как­то за бан­ка­та, та­ка и за стра­нич­ния наб­лю­да­тел.

Об­що­из­вес­т­на ис­ти­на е, че бан­ки­те са та­ки­ва, как­ва­то е икономическа­та сре­да, в ко­я­то те ра­бо­тят. За­то­ва пре­о­до­ля­ва­не­то на бан­ко­ви­те кри­зи са­мо по пъ­тя на са­ни­ра­не на бан­ко­ва­та сис­те­ма без из­ме­не­ние на струк­тур­на­та, фискал­на­та, па­рич­на­та и ва­лут­на­та полити­ка ка­то ос­но­вен фак­тор за оздравява­не на кор­по­ра­тив­ни­те финан­си, изис­к­ва­що прес­т­рук­ту­ри­ра­не и оздра­вя­ва­не на предприятията (тук след­ва да се спо­ме­не, че при­ва­ти­за­ци­я­та е са­мо ед­но от сред­с­т­ва­та за то­ва) и без съз­да­ва­не­то на не­об­хо­ди­ма­та институци­о­нал­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра е прак­ти­чес­ки не­въз­мож­но. Банкова­та систе­ма мо­же да бъ­де оз­д­ра­ве­на ед­ва то­га­ва, ко­га­то кредит­ни­ят, па­зар­ни­ят и ва­лут­ни­ят риск се ог­ра­ни­чат до та­ка­ва степен, че да мо­гат ус­пеш­но да бъ­дат уп­рав­ля­ва­ни от бан­ки­те.

Не е нуж­но да се спо­ме­на­ва, че не съ­щес­т­ву­ва уни­вер­сал­но ефек­тив­но сред­с­т­во за пре­о­до­ля­ва­не на бан­ко­ви­те кри­зи. Във вся­ка от­дел­но взета стра­на те имат ви­на­ги спе­ци­фи­чен ха­рак­тер, про­из­ти­чащ от конк­рет­на­та по­ли­ти­чес­ка и ико­но­ми­чес­ка си­ту­а­ция в нея. Ако банкови­те кри­зи не бя­ха спе­ци­фич­ни, то те на­вяр­но ня­ма­ше да възник­ват, за­що­то ще­ше да бъ­де раз­ра­бо­те­но универсал­но превантивно сред­с­т­во за тях­но­то не­до­пус­ка­не.

БНБ не раз­по­ла­га­ше с ни­ка­къв опит при ре­ша­ва­не­то на бан­ко­ва­та кри­за, как­то и с кон­к­рет­на стра­те­гия за дейс­т­вие и не­об­хо­ди­ми­те инст­ру­мен­ти за ней­но­то пре­о­до­ля­ва­не от глед­на точ­ка на минимизация­та на свър­за­ни­те с това за­гу­би и раз­хо­ди. Ней­но­то ръковод­с­т­во не мо­же­ше или не же­ла­е­ше да ви­ди про­ти­во­ре­чи­е­то, зало­же­но в ней­ния опит да про­веж­да па­рич­на политика, на­со­че­на към на­ма­ля­ва­не­то на ин­ф­ла­ци­я­та в ус­ло­ви­я­та на свободно пла­ващ обменен курс на ле­ва, до­ве­ло в зна­чи­тел­на сте­пен до възник­ва­не­то на бан­ко­ва­та и ва­лут­на­та кри­за през 1996 год. За­то­ва се стиг­на до външ­на на­ме­са от стра­на на МВФ при раз­ра­бот­ва­не­то на прог­ра­ма­та за озд­ра­вя­ва­не на бан­ко­вия сек­тор и под­го­тов­ка­та за въ­веж­да­не­то на валут­ния борд. БНБ не бе­ше в със­то­я­ние да пред­ло­жи своя соб­с­т­ве­на кон­цеп­ция и конк­рет­на прог­ра­ма.

Ко­га­то ста­ва ду­ма за пос­лед­с­т­ви­я­та от бан­ко­ва­та кри­за през 1996 год., в по­ве­че­то слу­чаи се го­во­ри за не­га­тив­ни­те пос­лед­с­т­вия, при кое­то се привеждат ня­кои циф­ри със съм­ни­те­лен про­из­ход. Ста­ва ду­ма за ед­но изказва­не на пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, нап­ра­ве­но пред Народното съб­ра­ние по вре­ме на де­ба­ти­те по вне­се­ния от ПГДЛ вот на недове­рие на пра­ви­тел­с­т­во­то на 13.02.2001 г. Той спо­ме­на­ва за за­гу­би в резул­тат на хи­пе­рин­ф­ла­ци­я­та и бан­ко­ви­те фа­ли­ти в раз­мер на 7 ми­ли­ар­да нови ле­ва.

Точ­на циф­ра за за­гу­ба­та от бан­ко­ви­те фалити оба­че не се привежда.[2] Ед­но е не­ос­по­ри­мо. До­се­га ни­кой не от­ри­ча фак­та, че пре­ди да прис­тъ­пи към кон­к­рет­ни дейс­т­вия, българско­то пра­ви­тел­с­т­во и БНБ не са напра­ви­ли за­дъл­бо­чен ана­лиз на пол­зи­те и за­гу­би­те на ба­за­та на многовариан­т­ни ре­ше­ния, как­то и тях­но­то оце­ня­ва­не. То изис­к­ва не са­мо доста­тъч­но вре­ме, с ко­е­то прави­тел­с­т­во­то и БНБ не раз­по­ла­га­ха, но пре­ди всич­ко при­ла­га­не­то на ме­тод за оцен­ка на пол­зи­те и за­гу­би­те, кой­то по то­ва вре­ме ед­ва ли е бил поз­нат на за­е­ти­те с ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ма бъл­гар­с­ки специалис­ти. [3]

Тъй ка­то то­зи ме­тод, из­вес­тен ка­то „Cost-Benefit-Analysis”, не бе­ше приложен, мо­же да се твър­ди, че ре­ше­ни­е­то за зат­ва­ря­не­то на частните бан­ки ка­то из­ход за пре­о­до­ля­ва­не на бан­ко­ва­та кри­за не беше дос­та­тъч­но доб­ре и всес­т­ран­но обос­но­вано. За­то­ва съв­сем не е слу­ча­ен фак­тът, че де­ла­та, съпътст­ва­щи пос­та­вя­не­то на бан­ки­те под осо­бен над­зор и обя­вя­ва­не­то им в не­със­то­я­тел­ност, се во­дят от години.

Все още ни­кой не е раз­б­рал на ос­но­ва­та на как­ви кри­те­рии се взе решени­е­то на зат­ва­ря­не­то на час­т­ни­те бан­ки. Обек­тив­ни­ят наблюдател не може да се ос­во­бо­ди от чув­с­т­во­то, че то­ва ре­ше­ние е ре­зул­тат на не­о­бяс­ни­ми дейс­т­вия, про­дик­ту­ва­ни или от вън­шен, или вът­ре­шен на­тиск, а мо­же би от два­та за­ед­но.

Все­об­х­ват­но­то изяс­ня­ва­не на при­чи­ни­те за бан­ко­ва­та кри­за в България е не­об­хо­ди­мо и от глед­на точ­ка на по­е­ма­не на отговорността за ней­но­то възник­ва­не. Ако оп­ре­де­ле­на бан­ка се е оказа­ла в не­със­то­я­тел­ност по ней­на ви­на, в ус­ло­ви­я­та на па­зар­на­та ико­но­ми­ка ще­ти­те тряб­ва да се по­не­сат от нейни­те ак­ци­о­не­ри и креди­то­ри, ко­и­то са от­пус­на­ли кре­ди­ти или са до­ве­ри­ли сво­и­те свобод­ни па­рич­ни сред­с­т­ва под фор­ма­та на спес­тя­ва­ния на ос­но­ва­та на сво­бод­ния из­бор и ин­ди­ви­ду­ал­на оцен­ка на рис­ка. Ако прекомерното разши­ря­ва­не на кре­дит­ния пор­т­фейл на бан­ка­та е причи­на за ней­ния фа­лит, то от­го­вор­ност­та тряб­ва да се по­е­ме от мени­д­ж­мън­та, без оба­че той да се кри­ми­на­ли­зи­ра, ка­къв­то е слу­ча­ят в Бъл­га­рия. За­що­то ме­ни­д­ж­мън­тът на банка­та от­го­ва­ря един­с­т­ве­но пред сво­и­те ак­ци­о­не­ри, ко­и­то са го наз­на­чи­ли. След ка­то се тър­си отговорност от слу­жи­те­ли­те на обя­ве­ни­те в лик­ви­да­ция час­т­ни бан­ки за пре­дос­та­ве­ни от тях кре­ди­ти, ко­и­то по труд­но обяс­ни­ми причи­ни се обоз­на­ча­ват ка­то неп­ра­во­мер­но раз­да­де­ни, е не­о­бяс­ним фак­тът, че та­ка­ва от­го­вор­ност не се тър­си от слу­жи­те­ли­те на дър­жав­ни­те предприятия, ре­ха­би­ли­та­ци­я­та на ко­и­то по­гъл­на пре­об­ла­да­ва­ща­та част от сред­с­т­ва­та за оз­д­ра­вя­ва­не на финансовата сис­те­ма. Ако на­ред с то­ва се устано­ви, че ос­нов­на­та при­чи­на за въз­ник­ва­не­то на банковата кри­за е резултат от не­ус­пеш­но­то съ­че­та­ние на па­рич­на­та и ва­лут­на­та по­ли­ти­ка на БНБ, то след­ва да се по­тър­си от­го­вор­ност и от ръ­ко­вод­с­т­во на дър­жа­ва­та.

Ма­кар че дъл­гос­роч­ни­те кре­ди­ти в кре­дит­ни­те пор­т­фей­ли на час­т­ни­те бан­ки има­ха твър­де ви­сок от­но­си­те­лен дял (61% от су­ма­та на раздаде­ни­те кре­ди­ти) от глед­на точ­ка на крат­кос­роч­ния ха­рак­тер на из­точ­ни­ци­те за тяхното ре­фи­нан­си­ра­не, при зат­ва­ря­не­то на час­т­ни­те бан­ки не се от­че­те възмож­ност­та за тях­но­то прес­т­рук­ту­ри­ра­не (разсроч­ва­не на по­га­ся­ва­не­то на кре­ди­та с пър­во­на­ча­лен гра­ти­сен пери­од при на­ма­ля­ва­не на лих­ве­ния процент; пре­об­ра­зу­ва­не­то на дълг в соб­с­т­ве­ност; прес­т­рук­ту­ри­ра­не на ло­ши­те кре­ди­ти в дъл­го­ви ин­с­т­ру­мен­ти и тях­на­та про­даж­ба в рам­ки­те на секюритизаци­он­ни сдел­ки и т.н.). По­ра­ди лип­са­та на по­ли­ти­чес­ка во­ля и жела­ние за мно­го­ва­ри­ан­тен под­ход при раз­ре­ша­ва­не­то на бан­ко­ва­та кри­за в Бълга­рия се стиг­на до проб­ле­ми­те при оз­д­ра­вя­ва­не­то на бан­ко­ва­та сис­те­ма.

Мно­го е труд­но да се от­го­во­ри на въп­ро­са как­во спе­че­ли и за­гу­би България от зат­ва­ря­не­то на час­т­ни­те бан­ки. След ка­то бя­ха нап­ра­ве­ни раз­хо­ди по оз­д­ра­вя­ва­не­то на бан­ко­вия сек­тор, по­ве­че от 90% от банко­ви­те ак­ти­ви преми­на­ха в чуж­дес­т­ран­на соб­с­т­ве­ност, при то­ва на из­к­лю­чи­тел­но по-нис­ки це­ни. На­ци­о­нал­ни­ят час­тен ка­пи­тал бе­ше изтлас­кан от бан­ко­ва­та сис­те­ма, за да ос­во­бо­ди мяс­то на чуждестранния час­тен ка­пи­тал. Чис­то бъл­гар­с­ки­те бан­ки мо­гат да се преб­ро­ят на пръс­ти­те на ед­на­та ръ­ка. Не­вол­но се нат­рап­ва въпросът за­що стра­ни ка­то Сло­ве­ния, Пол­ша, Ун­га­рия, Ру­мъ­ния ре­ши­ха, че една-две от най-го­ле­ми­те, струк­ту­ро­оп­ре­де­ля­щи бан­ки тряб­ва да оста­нат дър­жав­на соб­с­т­ве­ност или неп­ря­ко да бъ­дат кон­т­ро­ли­ра­ни от дър­жа­ва­та, неза­ви­си­мо, че мно­гоб­рой­ни за­пад­ни бан­ки са го­то­ви да ги ку­пят…

Съ­що та­ка с осо­бе­на ак­ту­ал­ност се нат­рап­ва и въп­ро­сът при приемане­то на Бъл­га­рия в ЕС и при­об­ща­ва­не­то на бъл­гар­с­ки­те фир­ми към ев­ро­пейс­ка­та ико­но­ми­ка: не тряб­ва­ше ли да има под­к­ре­па­та на соб­с­т­вен, на­ци­о­на­лен банков сек­тор, доб­ре адап­ти­ран към манталитета на биз­не­са и икономическата ис­то­рия в стра­на­та. Та­ка­ва е по­не си­ту­а­ци­я­та във всич­ки евро­пейс­ки стра­ни. То­ва оси­гу­ря­ва адап­тив­ност към на­ци­о­нал­ни­те особености, по-до­бър со­ци­а­лен кли­мат и ев­ро­пейс­ки стан­дарт на жи­вот.

Очаквайте продължение…

[1] Така например, този дял в Аржентина (края на 80-те години) достига 9,1 %, във Финландия (края на 1992 год.) 9,3 %, във Венецуела (края на 1993 год.) 9,3 %, в Мексико (септември 1994 год.). Виж: Pazarbasioglu, Ceyla, and Jan Willem van der Vossen (1997): Main Issues and Challenges in Designing Bank Restructuring Strategies, Washington International Monetary Fund.

[2] Пра­ви­тел­с­т­вен бю­ле­тин от 14.02.2001 г.

[3] През пос­лед­ни­те де­се­ти­на-пет­на­де­сет го­ди­ни се по­я­ви зна­чи­тел­на по обем ико­но­ми­чес­ка ли­не­та­ру­ра, пос­ве­те­на на та­зи те­ма. Един дос­та под­ро­бен об­зор се съ­дър­жа в из­с­лед­ва­не­то на Eduard J. Frydl и Marc Quintyn: The Benefits and Costs of Intervening in Banking Crises, Washington, International Monetary Fund, 2000.