Измеренията на кризата в еврозоната

Проявленията на кризата в еврозоната надминаха и най-песимистичните очаквания. Това е най-тежката ситуация от създаването на настоящия икономически и валутен съюз през 1999 година. Бяха засегнати в различна степен всички шестнадесет страни – членки, но при някои измеренията бяха катастрофални.
Първите индикации се проявиха при Гърция още през есента на 2009 год. Тогава беше установено, че бюджетната статистика на страната е била недостоверна и истинският бюджетен дефицит надвишава поне четири пъти допустимото ниво от 3% приети в Пакта за стабилност. Считаше се, че към края на 2009 год бюджетният дефицит е 13,6% от БВП,. а показателят за съотношение на държавен дълг спрямо БВП – над 113%.
Мерките, насочени към преодоляване на критичното състояние предизвикаха безпокойство на световните финансови пазари. В резултат еврото достигна рекордно ниски стойности и с това се постави началото на спекулации за разпадане на еврозоната. Въпреки неголямата тежест на гръцката икономика (само 2.5% от БВП на еврозоната), нейната нестабилност разклати силно доверието в еврото.
Преразгледаните статистически данни за бюджетния дефицит на Гърция от 2009 год. предизвикаха сериозна криза на недоверие във финансовите пазари. Настъпи корекция на основните финансови показатели към края на 2009 год.: бюджетния дефицит – до 15,4%, а показателят за съотношение на държавен дълг спрямо БВП – до 115,1 %. Това принуди страната през пролетта да прибегне до помощта на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ). Оказа се, че Гърция е манипулирала истинското си финансово състояние чрез финансови деривати, като беше отчетено ниво на задлъжнялост от порядъка на 300 милиарда евро.
Тези показатели, неминуемо доведоха до отдръпване на инвеститорите и до рязкото повишаване на рисковата премия за страната. На 11 февруари 2010 год. извънредният Европейски съвет в Брюксел декларира, че при необходимост ще бъде предоставена помощ на Гърция, за да посрещне задълженията си. На 25 март 2010 год. ръководителите на ЕС, одобриха спасителен план, включващ и участие на МВФ с една трета от необходимите средства, които не бяха обявени официално. Размерът на помощта бе 30 млрд. евро, а средствата обещани от МВФ – 15 млрд. евро. Месец по-късно бе обявено, че помощта ще достигне 110 млрд. евро за период от три години. В замяна на това Гърция се ангажира с нова серия непопулярни мерки, като увеличаване на преките и косвените данъци, а също допълнителни бюджетни съкращения, за да успее да спре развитието на кризата.
На свой ред гръцката изпълнителна власт поиска централизирано кредитиране за страните от еврозоната, като за тази цел предложи да се емитират облигации от Европейската централна банка. Мотивът беше, че кризата не засяга само Гърция и е много по-тежка, отколкото са показвали първоначалните прогнози. Прецени се, че това не е лесно осъществимо, защото емитирането на единни облигации трябва да се създаде при функционираща институционална структура. Оттук последва извода, че би било равносилно на пълна централизация в управлението на финансите в ЕС и предполага нов европейски договор. Германия в качеството си на водеща икономика в ЕС се обяви категорично против на идеята за съвместно задлъжняване на страните в еврозоната. Политическите лидери на тази страна отправиха предупреждение, че ако фалира еврозоната, ще настъпят крайно негативни и необратими последици за цялостното икономическо състояние на ЕС.
През 2009 год. Ирландия беше втора по показателя бюджетен дефицит в еврозоната (14,3 % от БВП). Ликвидността на банковата система в страната беше влошена в резултат на инвестиции, направени по времето на високия ръст на цените на недвижимите имоти. За да бъдат предпазени от фалит, банките бяха принудени да приемат държавна помощ, която достигна 50 млрд. евро. Това допълнително натовари дебалансирания бюджет.
Правителството на Ирландия фактически поддържаше регулярни контакти с правителствата на водещите икономики от ЕС относно мерките за справяне с дълговата криза. Същевременно отричаше факта, че преговаря за спасителен пакет от европейския фонд за страни в затруднено финансово положение. Европейската комисия също отказваше официални изявления в тази насока, въпреки че по неофициални данни са били обсъждани помощи от 45 млрд. евро до 110 млрд. евро.
Ирландия дълго отказваше помощ подобно на гръцкия спасителен пакет, но бе подложена на силен натиск да я приеме, предвид опасенията от развитие на кризата и в други страни на еврозоната.
В края на ноември след подадена молба от Ирландия МВФ и ЕС се споразумяха да помогнат на страната с финансов пакет на стойност 85 млрд. евро. В замяна страната предложи план за строги бюджетни рестрикции, както и увеличаване на данъка върху доходите и ДДС.
Очакванията, че банковите пасиви може да бъдат прехвърлени в правителствените баланси, преди всичко в Ирландия, и забавянето на икономическото възстановяване със свиването в някои периферни икономики от еврозоната оказват натиск върху държавните облигации и еврото. Настъпиха опасения от разпростирането на ефекта върху други страни с висок бюджетен дефицит и прекомерна държавна задлъжнялост. Негативната тенденция се засили през последните месеци, след като стана ясно, че правителството на Ирландия няма шансове да свие бюджетния си дефицит до 3% от БВП през 2014 г.
Това се прояви при така наречените периферни икономики в региона. Евростат отчете, че с най-голям дефицит в ЕС, след Гърция и Ирландия са Испания (11,1 %) и Португалия (9,3 %). Така се демонстрира колко неефективни са механизмите за защита на еврото при липсата на единна бюджетна политика.
Спекулациите за разпад на еврозоната се наложиха извънредна среща на политическите ръководители на страните-лидери в еврозоната, а на 9 май тази година – извънредна среща на финансовите и икономически министри на всички 27 страни в ЕС. На нея беше приет спасителен механизъм от 750 млрд. евро (в т..ч. 250 млрд. евро от МВФ и 500 млрд. евро от ЕС). 60 млрд. от средствата бяха заделени от бюджета на Европейската комисия, останалите 440 млрд. евро страните осигуриха от фонд, регистриран в Люксембург. В този механизъм за първи път беше допуснато като акционери участват и страни извън еврозоната – Швеция и Полша. Решено беше при необходимост да се набират средства от финансовите пазари, като участничките предоставят съответни държавни гаранции. Очевидно беше, че средствата по тази схема не може да се използват безпрепятствено. Очертаха се сериозни политически и правни пречки, произтичащи преди всичко от Германия, където всички предложения за субсидии или финансови помощи се натъкваха на вето в нейния Конституционен съд.
Кризата засегна особено силно единната европейска валута през месеците април и май, като създаде паника на глобалните финансови пазари. След като се прояви неефективността на бюджетните регулаторни норми и недостатъчната интеграция, лидерите на ЕС продължиха към значително по-радикални реформи. Одобрен бе предварителният надзор над бюджетите на страните.
Предвиждаше се и налагането на наказателни мерки срещу държавите-членки на ЕС с лоша финансова дисциплина. Касаеше се за почти автоматични санкции в размер на 0.2% от БВП при надвишаане на таваните за държавен дълг и бюджетен дефицит. Замисълът беше тези санкции да имат превантивен характер, но все още няма категорично становище дали ще се плащат от националните бюджети, или ще се удържат за сметка на средства от еврофондовете. Отбеляза се, че тези мерки неизбежно ще доведат и до промени в Лисабонския договор. Германия обаче не успя да прокара другото си основно искане – страните нарушаващи бюджетната дисциплина да бъдат лишени от право на глас в ЕС. Това щеше да наложи значително по-сериозни промени в Лисабонския договор и съответно – последващи ратификации.
ЕК предложи държавите с дълг над 60% от БВП ежегодно да намаляват свръхразмера му с 20%. Целта беше да се постигне стабилизизация по този критерий в близките пет години. При неспазване отново беше предвидено налагане на глоби. Предложенията на ЕК не включваха спиране на средства от еврофондовете за бюджетните нарушители, както това поиска Германия. Известно е, че за да влязат в сила предложенията, те трябва да бъдат приети от лидерите на ЕС и в крайна сметка – в Европейския парламент.
В тази обстановка Португалия, която беше възприемана като една от най-рисковите страни, реши да не се възползва от Системата за европейска финансова стабилност. С това щяха да й се наложат драстични мерки за бюджетни рестрикции, подобни на тези от страна на МВФ. В случая се касаеше за кредити, отпускани при особено тежки условия. Представители на германското финансово министерство обаче изразиха становище, че незабавното отпускане на финансова помощ за Португалия би намалило нестабилността на финансовите пазари. Това на свой ред би ограничило рисковете от прибягване до непопулярни мерки, насочени към за спасяването и на други изпаднали в критична финансова ситуация държави.
Опасенията на инвеститорите от задълбочаване на фискалната криза се насочиха към Испания, която се превърна в поредната заплаха за валутната система. В случай, че дълговата криза засегне трайно тази страна, неминуемо ще последват критични сътресения в икономиката на еврозоната като цяло. Приносът на испанската икономика в БВП на еврозоната е около 11,7%, а това е два пъти повече от дела на икономиките на Ирландия, Гърция и Португалия, взети заедно.
Финансовите министри на петте най-големи икономики в Европа по време на срещата от Г20 направиха изявление, че бъдещият механизъм за преодоляване на финансовите кризи в ЕС няма да навреди на частните инвеститори, които притежават държавни облигации на страни от еврозоната. Прояви се необходимостта от намиране на ефективен начин за точното проследяване на размера на задлъжнялостта, респективно разграничаване на публичните от частните дългове. От тези съображения се прецени, че трябва да се променят правомощията на Европейския съвет за финансова стабилност, който да се натовари с преструктуриране на банките в ЕС. Стигна се до становището, че по този начин проблемите с платежоспособността и стабилността на банките ще се отделят и няма да се объркат с тези на правителствата на страните в еврозоната,
Очакваният ефект, който да неутрализира негативните тенденции обаче не се прояви. Изключението в този случай се отнасяше единствено до държавните облигации на Германия. В тази страна беше отчетен ръст на производството и заетостта, които ускоряват икономическия растеж до ниво, което е почти два пъти над средното за еврозоната.
Все още доминират негативните очаквания, че предлагането на държавни ценни книжа с изтичащ падеж за рефинансирането на дългове, съчетано с трайно високите дефицити могат да превишат значително тяхното търсене. Това създава ситуация на напрежение и нестабилност на пазара. В резултат на тази несигурност повечето водещи индекси на европейските фондовите борси се понижиха. Дълговата криза в еврозоната ескалира в края на ноември тази година, като понижи и курса на еврото спрямо долара. Това създаде тенденция към още по-ниска инвестиционна активност.
Докато пет години преди кризата Гърция, Ирландия, Португалия и Испания отчитаха средно нарастване на БВП от 3.5% годишно, Германия и Франция не можеха да постигнат повече от 2% годишен ръст. Този показател за страните от еврозоната се очаква да нарастне само с 1,7% през настоящата година, с 1,5 през следващата и с 1,8% през 2012 година.
Статистическите изследвания показват, че докато спадът на БВП в еврозоната през 2009 г. е възлизал на 4%, то броят на работещите е спаднал с по-малко от 2% и това създава допълнителен икономически натиск. Затова се очаква безработицата да продължи да нараства поне до края първото полугодие на 2011 г. Прогнозите сочат, че 17 млн. души в страните от еврозоната ще загубят работата си.
Очакванията за състоянието на бюджетните дефицити в еврозоната са свързани с намаляването на дефицитите при най-проблемните икономики. Към края на тази година се очаква шестнадесетте страни-членки да достигнат 6,3 % от БВП, който да се намали на 4,6% през следващата година и да се сведе до 3,9% през 2012 год.
Гърция очаква да намали през настоящата година бюджетния си дефицит до 7.8% от БВП. През следващата 2011 год. правителството й обяви, че ще се стреми да намали дефицита до 7%, което е дори под договорените с МВФ и ЕС 7.6%.
По отношение на останалите страни с критични показатели се очаква постепенно неутрализиране на негативните ефекти, като за Ирландия се очаква да има бюджетен дефицит 32,3% от БВП в края на 2010 год., който да се спадне до 10,3% през 2011 год. и да се достигне до 9,1% през 2012 година. За същия период при Португалия се предвиждат стойности – съответно от 7,3%, 4,9% и 5,1%, а при Испания – от 9,3%, 6,4% и 5,5%.
На 17 декември 2010 год. премиерите на страните от ЕС постигнаха историческа промяна в Лисабонския договор, за да се създаде стабилизационен механизъм за Еврозоната. Измененията се състоят в два члена, за да може Германия извърши ратификация, без това да влиза в противоречие с конституцията й. Очаква се, че след одобрението на всяка една членка на Еврозоната, поправката да влезе в сила през 2013 година.
Пределно ясно е, че кризисната ситуация ще се преодолее толкова по-бързо, колкото по-конкурентоспособни са икономическите системи. Нужно е поставяне на акцент върху инвестиционните процеси в реалната икономика, а не само върху регулативизма по отношение на финансовите показатели. Следва да се отнася както до всяка една поотделно взета държава–членка, така и еврозоната като цяло, но заедно с тях и всички останали членки на Европейския съюз. Затова трябва подобрена координация и хармонизация на фискалната политика, която е немислима без стриктното спазване на бюджетната дисциплина. За съжаление все още съществува недоверие към създаването на наднационални инструменти и органи за регулация на икономическите процеси.
Всичко това е невъзможно без създаването на справедлива и ефективна система за регулация и оптимизация на икономическото състояние на всички страни от Европейския съюз. Това трябва да се реализира при адекватно точна и пълна информация за състоянието и проблемите на финансовите системи на страните – членки. И разбира се, не трябва да допускат прояви на бюрокрация и дискриминационно отношение от страна на водещите икономики.

Данчо Тодоров