Изнасяме 66% от пчелния мед
Две трети от пчелния мед, който се произвежда в България, се изнася в чужбина. Сладката храна заминава предимно за страните от Европейския съюз, като най-големи количества отиват за Германия, Италия, Франция и Испания, съобщи за „Монитор” инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари. Останалото количество се реализира у нас, като не е тайна, че българите изяждат символично количество мед – около 250 грама на човек годишно. За сравнение в съседна Турция консумацията е над 10 кг. Заради дъждовното лято през миналата година пчеларите са изгубили 30 на сто от меда, който обичайно се добива у нас. Макар официалните данни да не са готови все още, производителите добре знаят какви загуби са понесли. Около 10 хил. тона е годишният добив на пчелен мед в България. „Акациев и манов мед почти не сме произвели, добивите са нищожни”, уточни Михайлов. Според него изкупната цена на лечебната храна, която се дава от търговци и преработватели, е сериозен проблем. През тази година поради дефицита те вдигнали малко цената и в момента медът върви по 4,50 – 5 лева за килограм на едро. В търговската мрежа цената е двойна, като средно се движи около 10 лева за кило полифлорен мед. За някои видове – манов, акациев, от кориандър и други
полезни видове цената достига
15 лева на килограм
И при покупката на мед е много важно да се четат етикетите, предупреди експертът. Ако държите в ръцете си буркан с надпис „пчелен мед”, би трябвало съдържанието да отговаря на характеристиките на природния еликсир. Етикетът „пчелен продукт” обаче категорично показва, че в субстанцията има не само мед, но и добавки, които я правят течна и подобряват търговския вид. Пчелният мед трябва да се продава със сертификат за качество, това важи и за стоката, предлагана в магазините. Много често обаче медът в магазините е вносен въпреки доброто качество на родната стока. „За да се класира наш производител да продава в търговските вериги, той вероятно трябва да има изключителни връзки”, коментира още Михайлов.
Около 19000 пчелари има сега в страната, като техният брой постоянно намалява. Средната възраст на българските пчелари е над 50 години, у нас това е занаят за възрастни хора, въпреки че се провеждат често курсове и обучения за начинаещи. Повишен интерес от млади хора има само когато става дума за включване в европейските програми, по които се получава финансиране.
Световната мода да се отглеждат пчели в големите мегаполиси не подминава и нашата страна, разкриха от пчеларския съюз. В Париж, Лондон, Ню Йорк и много други големи градове по света набира скорост т.нар. градско пчеларство. От четири години
на покрива на известен столичен хотел са разположени кошери
които са регистрирани в агенцията по храните, а с продукцията собствениците хранят гостите си от цял свят. Предстои в най-скоро време пчелини да „поникнат” върху магазините от търговска верига с обекти в няколко градове на страната. В София също има няколко ентусиасти, които са сложили кошери на балконите си, но за това трябва не само желание, но и жилищата да отговарят на определени условия – да са на последните етажи и да не застрашават останалите живеещи в блока.