Източноевропейска уязвимост

Стефан Уагстил, „Файненшъл таймс“
Тази година трябваше да бъде празнична в Централна и Източна Европа. Навършват се 20 години, откакто падна Берлинската стена, 10 години от разширяването на НАТО на изток и пет години, откакто Европейският съюз започна разширяването си в региона.
От Балтийско до Черно море, страните, които се спасиха от съветска власт имат много за празнуване. Глобалната икономическа криза обаче развали празника. Вместо да градят по-нататък върху постиженията от последните две десетилетия, лидерите от региона усещат как икономическият фундамент се тресе под краката им.
Цяла Европа се е запътила към най-тежката си икономическа криза от 30-те години насам, но в сравнение с богатия Запад,страните от Централна и Източна Европа са в по-слаба позиция за реагиране. Опасностите са толкова големи, че лидерите от ЕС на срещата си в Берлин в края нафевруари се съгласиха да подкрепят удвояването на ресурсите на Международния валутен фонд до 500 млрд. долара в подкрепа на страните от от Централна и Източна Европа при сегашната „изключителна международна криза“, според израза на германския канцлер Ангела Меркел.
На риск е изложено не само икономическото развитие на уязвимите страни, но дори тяхната политическа стабилност.
Никой не очаква повторение на злодействата от 30-те години на миналия век, но нарастващият гняв заради рецесията, безработицата и дълговете може да подхрани популизъм с непредсказуеми последици.Както и в Западна Европа, може да възникне социално и етническо напрежение.
Реформаторските правителства, многонационалните компании и банките в еднаква степен може да станат мишена на обществен протест, когато е застрашен жизненият стандарт.
„Икономическата криза ще засегне Източна Европа повече, отколкото Западна Европа, защото политическата и икономическата системи в Източна Европа са по-уязвими“, смята министърът на външните работи на Швеция Карл Билд.
Самият ЕС – политическият и икономически стожер на региона, е изправен пред проблеми, съдейки по признаците, че страни членки реагират на кризата, поставяйки националните интереси преди общосъюзната солидарност, особено по отношение на държавната помощ за финансите и индустрията.
След като са работили усърдно, за да присъединят страните си към глобализираното европейско русло, някои лидери от Централна и Източна Европа се чувстват предадени. Павол Демеш, бивш външен министър на Словакия, който сега отговаря за Централна и Източна Европа в американския мозъчен тръст „Джърман Маршал фонд“, заяви: „Хората се съмняват в либералната демокрация, пазара и ЕС.Те виждат как страни като Франция избират национални решения, когато са необходими интернационални. Чувстват се изолирани“.
И той, както мнозина други, аплодира Чехия, ротационен председател на ЕС, че се противопостави на френския президент Никола Саркози заради намеците, че помощта за френските автомобилостроители може да бъде обвързана със запазването на френските работни места, вместо тези, които марките осигуряват в Централна Европа.
Чешкият премиер Мирек Тополанек изрази мнението на мнозина в Централна и Източна Европа, когато заяви, че реакцията на страните от еврозоната е деформирала целта на проекта на еврото повече от всяко друго събитие, които бихме
могли да си представим.
Въпреки всички антиправителствени демонстрации в България и Литва, протестите, съпроводени с насилие в Латвия и пристъпа на антиромска реторика в Унгария, Централна и Източна Европа не е регион на прага на безредие.Въпреки страховете за общоевропейската солидарност, новите страни в 27-членния съюз
остават твърдо ангажирани с интеграцията си. Полша, например, ускорява плановете за присъединяване към еврозоната. „Имаме нужда от по-голяма доза Европа, а не от по-малка“, заяви Еугениуш Смолар от варшавския Център за международни отношения.
Каквото и да се случи, различните страни вероятно ще преживеят кризата с крайно различаващи се резултати. В едната крайност са страните, подложени на изключително жесток финансов натиск, начело с Унгария, Латвия и Украйна, които си осигуриха спасителни пакети от МВФ. В другия край са Полша, Чехия и Словакия – база на относителна икономическа стабилност в сърцето на Централна Европа. Манфред Вимер, главен финансист на „Ерсте груп“ – австрийска банка с големи операции в Централна и Източна Европа, предупреждава: „Това, което бе загубено при тази криза, много често е способността на хората да диференцират за да правят разлика между различните страни“.
При все това, усещането за струпващи се облаци се проявява и в страни, които досега са се спасили от най-лошото.В Хърватия рекорден брой скиори прекараха ваканцията си в чужбина тази зима, цените на имотите на Адриатическото крайбрежие остават високи, а нощните заведения в столицата Загреб са пълни.
Но не всичко е наред, твърди Давор Буткович, каментатор на в. „Ютарни лист“, с когото се срещнахме в модния загребски бар „Булдог“. „Още не сме в икономическа криза, но има усещане, че нещо лошо ще се случи. „Ютарни лист“ регистрира 30-процентен спад на рекламите тази година“, казва той. След почти десетилетие на бърз растеж (5 процента миналата година), брутният вътрешен продукт в региона, включващ Централна и Югоизточна Европа и Украйна, но без Русия, се очаква да спадне през 2009 г. за първи път след посткомунистическия хаос вначалото на 90-те години.
Емигрантите се завръщат от кризисните икономики на Западна Европа и Русия. Преките чужди инвестиции се отлагат, какъвто е случаят например с проекта на „Фиат“ за 1 млрд. долара за модернизиране на автомобилиня завод „Застава“ в Сърбия. Нещо по-лошо, някои от международните банки, които подхранваха неотдавнашия икономически растеж, трудно финансират местните си филиали, пораждайки опасения за колапс в кредитите.
Според Банката за международни разплащания – обединение на централните банки, в края на септември източноевропейските заеми от чуждестранни банки (в местна и чужда валута), са били 1650 млрд.долара – три пъти повече от 2005 г. и взети предимно от западноевропейски банки.Пазарният срив този месец подчерта още повече опасностите.По преценка на регионалната Европейска банка за възстановяване и развитие банковият сектор ще има нужда от 200 млрд. долара за рефинансиране тази година и от 100-150 млрд. долара за рекапитализация, за да се страви с лошите заеми.
Въпросът е колко от кредитите ще се окажат непокрити в зависимост от спада на икономическия растеж и на валутните курсове. Заемите в чужда валута, които достигат до 90 процента в Латвия, предизвикват особена загриженост поради допълнителното бреме върху длъжниците, които изплащат вноските от приходите си в местна валута.
Ако банките покриват само 70 процента от нуждите на филиалите си, правителствата и многонационалните институции може да се изправят пред нуждата от около 100 млрд. долара – голяма сума, но не непосилна предвид мащаба на западноевропейските и американските банкови спасителни планове.
Президентът на Световната банка Робърт Зелик, който прогнозира по-малка сума от 40-50 млрд. долара, настойчиво приканва европейските правителства да подкрепят МВФ, Световната банка и ЕБВР в събирането на фондове, като ицтъква, че въпросът е жизненоважен за бъдещето на Европа. „Според мен би било колосална трагедия, ако Европа отново се разцепи на две части“, каза той в германски вестник тази седмица.
Не всички обаче се редят на опашка пред МВФ. Словакия и Словения са в безопасност в еврозоната. Полша и Чехия настояват, че нямат нужда от помощ и твърдят, че пазарните трусове напоследък се дължат донякъде на паникьосани инвеститори, погрешно смятащи региона за недиференцирана бедствена зона.
Социалните и политическите последици от кризата също ще варират. Правителството на Латвия падна миналата есдмица заради наложените от МВФ икономии. В Украйна икономическата криза стана поредното бойно поле между президента Виктор Юшченко и премиера Юлия Тимошенко. В България кризата засили подкрепата за ГЕРБ – популистка анттикорупционна формация, която се надява да сепчели изборите това лято.
Другаде обаче кризата укрепи правителствата.
Либералният полски премиер Доналд Туск е по-популярен днес, отколкото когато пое властта през 2007 г. Но това са краткосрочни перспективи. Ако се проточи, кризата може да подкопае подкрепата за пазарно ориентираните политики и да генерира конфликти и нестабилност.
Кристиан Шабадош, ръководител на изследователския институт „Политикъл кепитъл“ в Будапеща, се тревожи от увеличената крайнодясна активност, особено в страни със значителни цигански малцинства. „Десното крило е във възход“, заяви той, посочвайки като пример крайнодясната партия Йобик, която спечели 8,5 процента от гласовете на местните избори миналия месец. По-големият тест за себеподобните на Йобик ще дойде през лятото с изборите за Европейски парламент. Проблем за лидерите от Централна и Източна Европа може да се окаже не размерът на екстремисткия вот.
В края на краищата, малко десни партии в региона са се представяли толкова добре дълго време, колкото както Националния фронт във Франция. Но може да се окаже трудно да се справят с признаците на екстремизма. Обществените институции са по-слаби, отколкото на Запад, а чиновниците понякога са неспособни или не желаят да наложат властта им.Шабадош цитира примера с пострадалия от рецесията унгарски град Мишколц, където полицейски началник, отстранен защото обвинил циганите за вълната от престъпност, е върнат на поста след демонстрации в негова подкрепа.
Иван Кръстев от Центъра за либерални стратеги в България се опасява от срив на духа у средната класа, ако хората загубят работата си и не могат да изплащат ипотеките си. „Тези хора се идентифицираха със Запада и сега се чувстват предадени. „Ние направихме всичко по силите си“, казват те. Следвахме най-добрите практики, а сега ни казват, че те са били най-лошите. А други модели няма“, обяснява той. Кръстев прави паралел с руската финансова криза от 1998 г., когато хората от средната класа, които загубиха спестяванията си, обърнаха гръб на либералната демокрация и застанаха на страната на авторитарния Владимир Путин. „Възможна е загуба на вяра в Запада, каквато имаше в Русия“, смята Кръстев.Това обаче изглежда прекалено апокалиптична перспектива за по-голямата част от Централна и Източна Европа. Използвайки облагите от членството в ЕС в пълна мяра – от селскостопанските субсидии до политическата сигурност, елитите ще се борят с нокти и зъби срещу популистките усилия за промяна в курса.
Демократичните и пазарно ориентирани институции са далеч по-силни, отколкото в Русия през 90-те. Освен това, дори в условията на рецесия, икономиките в региона според прогнозите тази година ще се представят по-добре от тези в Западна Европа. Преимуществото на Централна и Източна Европа, каквото представлява евтината и висококачествена работна ръка, си остава налице. Както заяви главият икономист на ЕБВР Ерик Берглоф: „Въпреки кризата, дългосрочната интеграция на Централна и Източна Европа със Западна Европа ще продължи. Моделът на развитие е правилният“.