Източноевропейските емигранти спечелиха 50 млрд. евро за икономиката на ЕС

Емигрантите от Източна Европа са подпомогнали икономиката на Европейския съюз с близо 50 милиарда евро, сочат данни от доклад на Европейската комисия, оповестен вчера. Това възлиза на около 0,8 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) на общността, изчисляват от ЕК.
Икономическата криза значително забавя миграционните процеси, а очакваното възстановяване ще доведе до ново активизиране на източноевропейските работници, което пък ще донесе още 50 милиарда евро за европейската икономика до 2020 година, пише „Financial Times“.
Според доклада на ЕК, за периода 2004-2007 г. около 1,5 милиона души са се преместили отизточноевропейските в западните страни – предимно от Полша и другите държави, които се присъединиха към европейската общност през 2004 година. Още 1,2 милиона са напуснали Румъния и България дори преди двете държави да бъдат приети в съюза.
С тези вълни на емиграциятаприблизително 3,8 милиона души от Източна Европа са сменили местонахождението си, а ако ограниченията за достъпа им до трудовите пазари на някои страни бъдат вдигнати, то емигрантите могат да достигнат и до 8,4 милиона души през 2020 година.
Докладът отчита влиянието на развихрилата се икономическа криза. Според авторите, сега и в близко бъдеще ще се наблюдава „обратна“ вълна – връщане на източноевропейските работници по домовете им.
Статистиката сочи, че емигрантите се насочват към държавите с най-либерални трудови пазари. 70 процента от пътуващата работна сила от Полша и другите страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.,е „абсорбирана“ от Великобритания и Ирландия, а 80 на сто от българите и румънците са се насочили към Италия и Испания.
Германия, която приюти най-много източноевропейски емигранти преди 2004 г., наложи сурови рестрикции, за да ограничи потенциалния работнически поток.
Статистиката показва, че 2,6 на сто от населението на страните членки на ЕС от 2004 г. живее в западноевропейските държави, както и 6,4% от населението на България и Румъния. Най-много румънци (7,1%) са предпочели реализация в другите страни от ЕС, следва България с 4,1% от населението в емиграция, трети са латвийците (3,8%), следват поляците (3,4%). Новата емигрантска вълна е труднопредвидима и зависи от влиянието на кризата.
Докладът на ЕК сочи още, че въпреки страховете на неемигрантите, кризата удари предимно нископлатените сектори и емигрантския труд.