Икономиката до 2019 г.: Увеличено потребление, по малко износ
Слаб ръст на икономиката, повече потребление, почти замръзване на износа, повече държавни поръчки. Това очаква Министерството на финансите през следващите три години. Конкретните числа в макропрогнозата на правителството са за растеж от 2.5% на БВП догодина и слабо ускорение през следващите две – до 2.7%.
Външните пазари ще потискат ръста на износа, а това значи, че и експортните компании може да имат по-малко поръчки и заплатите там ще растат по-бавно. Увеличението на потреблението ще дойде през ръста на доходите – държавата ще вдигне административно някои заплати, а недостигът на персонал ще принуди и частните дружества да увеличат възнагражденията. Така прогнозата е добра за търговците в страната, които могат да очакват пораснали продажби. Държавата заявява, че ще започне да харчи повече по линия на европроектите, т.е. ще има и нови обществени поръчки и субсидии за фирми.
Финансовото министерство е вдигнало и очакванията си за растежа през тази година, като тя вече е 2.6% при очаквани 2.1% през пролетта. Есенната прогноза ще послужи за основа при изготвянето на бюджет 2017. Тя идва ден след като Международният валутен фонд обяви, че очаква 3% ръст на БВП за тази година и 2.8% догодина.
Двигателят се сменя
По-песимистичните числа за догодина са заради очаквания за забавяне на развитите икономики. „Както европейската, така и американската икономика се очаква да забавят темповете си на растеж през текущата година“, се посочва в документа. Ефектът за България ще е в посока по-слабо търсене от основните търговски партньори, което ще се отрази негативно на износа. В момента статистиката също отчита спад на експорта, но основно към трети страни. Вътрешното потребление обаче ще расте, което ще се отрази и в по-голям внос – така ефектът на нетния износ за растежа ще се понижи и през 2019 г. той вече ще е с отрицателен принос.
Очакванията на правителството са потреблението да продължи да дърпа икономиката напред заради стабилния пазар на труда, както и заради повишението на заплащането в публичния сектор. Правителството вече обяви, че вдига парите за образование с 223 млн. лв., като повече от половината ще са за увеличение на учителските заплати с около 10%. Вдига се и и минималната заплата с 40 лв. до 460 лв.
Кабинетът очаква и повече инвестиции. Основно заради увеличение на публичните разходи и реално задвижване на проекти, финансирани с еврофондове от новия програмен период – фактор, който се оказа спирачка за част от държавните разходи през тази година. „По отношение на инвестициите в основен капитал се очаква ускорение на растежа до 1.1% поради прекъсване на негативната тенденция при публичните капиталови разходи и запазване на положителната динамика при частните инвестиции“, се посочва в документа. Какви са конкретните намерения обаче ще стане с публикуването проектобюджета за 2017 г. към края на месеца.
Пазар на труда на две скорости
Върху пазара на труда ще влияят същите външни и вътрешни фактори – забавеният износ ще ограничава темпа на нарастване на заетостта в производствения сектор, докато ръстът на вътрешното потребление ще го ускорява в услугите.
Нивото на безработица се очаква да достигне средна стойност от 7.3% през следващата година. Забавящ ефект върху спада й се очаква и по линия на повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Тази мярка би трябвало да задържи хората по-дълго на пазара на труда, което увеличава и общата работна сила, посочват от правителството, информира Капитал Daily.
Оттам очакват леко забавяне на нарастването на доходите главно в индустрията – тенденция, започнала през втората половина на тази година, която се очаква да продължи и в началото на следващата. „През 2017 г. темпът на изменение на показателя (ръст на доходите – бел. ред.) ще се забави до 5.4%, но ще остане висок в резултат от ускоряването на реалната производителност, положителното изменение на цените и търсенето на труд в страната“, се посочва в доклада. До края на 2019 г. се очаква производителността да расте средно с около 2% годишно.
Следващата година трябва да е и първата от 2012 г. насам, в която икономиката ще се измъкне от дефлацията. Цените ще растат, движени от котировките на петрола и енергийните суровини, както и от по-голямото търсене. В края на периода експертите очакват цена на барел от 56.2 долара. Стойността му обаче се движи от множество фундаментални и спекулативни фактори и е твърде вероятно да е в друга посока.
financebg.com