Икономика на миграцията

В началото на хилядолетието, сред еуфорията на глобален икономически разцвет, далеч преди кризата от 2007-8 г. да спука инвестиционните балони, индустриалните страни изпитваха глад за работници. Не ги намираха у дома, затова местните фирми инвестираха в новите икономики, изнасяха дейности към страни с евтин труд и среда, индустрията за изнесените услуги (outsourcing) се удвояваше на всеки три години. Тогава бързо се разви теорията на миграцията, нов дял в икономиката на труда или HR (human resources, човешки ресурси), както е модерно. И после кризата попари експанзията, депресията обърна всички тенденции. САЩ, а след тях и Европа заложиха на политиката insourcing: връщане на производствата у дома, използване на вътрешни източници на труд, дезинвестиции. Кредитни улеснения и отрицателни лихви – достъпни изключително в старите индустриални центрове, но точно обратното: строга финансова дисциплина (остеритет) и кредитни рестрикции в периферията усилиха центростремителния ефект. Световната икономика се сви географски, индустриалните ядра се уплънтиха, бизнесът в периферията отъня. В началото на това лято, едва няколко процента ръст на брутния продукт изправиха Германия пред дефицит на работна ръка. Статистиката преброи едва 300 хил. безработни – практически пълна заетост* на фона на близо 100 милиона заети в страната.